За 7-ма поредна година в Телекомуникационния ендоскопски център при МУ-Плевен се проведе научна конференция, която събра светила в областта на кардиологията. Темата на форума беше посветена на „Горещите точки в диагностиката и лечението на артериалната хипертония”

Мащабно проучване за разпространението на хипертонията при младите хора стартира в Плевен тази есен. Това обяви проф. Снежана Тишева по време на научната конференция на кардиолозите, която се проведе на 6 - 8 юли в града. Инициативата е на Българската лига по хипертония съвместно с Медицински университет – Плевен.

„Идеята ни е провокирана от последното Европейско ръководство, в което един от фокусите е хипертонията при младите хора. Тя е изключителен проблем, който е доста актуален и за България”, каза пред CredoWeb проф. Тишева.

Тя поясни, че ще бъдат изследвани млади пациенти от 18 до 55 г., като ще се акцентира върху началото на хипертонията, развитието, рисковите фактори, както и ранните усложнения, които не били добре изследвани у нас.

Проф. Тишева подчерта, че заболяването често преминава без симптоми и се открива случайно при профилактични прегледи. Затова идеята била да се направи връзка с предприятия и учебни заведения в града, където да бъдат извършени скринингови изследвания.

„Ще работим също с общопрактикуващите лекари и с вече известните млади хипертоници, както целта ни е да обхванем и нови групи. Имаме отлично подготвен екип от млади специалисти, които лично ще ръководя”, допълни проф. Тишева.

Според нея няма яснота, защо в България хипертонията се развива в толкова млада възраст и дали само наследствеността е фактор, или има и други отключващи елементи. В световен план изследванията, направени при възрастни пациенти били много повече, докато за младите не е правено специално проучване, допълни специалистът по хипертензиология.

Проф. Тишева заяви амбицията си да утвърди Плевен като един от водещите центрове за изследване, лечение и превенция на артериална хипертония.

Тя препоръча на младите хора да се информират относно своята фамилна обремененост и поне веднъж годишно да измерват артериалното си налягане, дори да нямат данни за хипертония. Успоредно с това редовно да ходят на профилактични изследвания върху мастите в кръвта.

„Младите трябва да знаят също, че панацеята е подобряване на двигателната активност. Препоръчително е да се ходи, спортува и танцува. Подкрепям курсовете и групите по народни танци, които нашумяха през последните години. Моя стара идея е, организиране на групи по интереси сред по-възрастното население, които да работят за повишаване на двигателната им активност. Това, съчетано с добър хранителен режим, ще подобри състоянието им. Не бива да забравяме, че движението може да ни поддържа в добро състояние, но и че добрата храна е най-доброто лекарство. Другото, което е свързано с жените, е да не се забравя, че майчинството също е фактор, който има значение за общия тонус на една жена. Важно е да знаем, че възрастта на хората се определя от възрастта на техните кръвоносни съдове. Не бива да се храни илюзия, че добрият „тунинг” подмладява хората. Личната възраст се определят от съдовете ни, за това и трябва да правим всичко възможно, за да бъдат те в добър тонус”, завърши специалистът.

Проф. д-р Снежана Тишева е ръководител на Катедра „Кардиология, пулмология и ендокринология” при МУ-Плевен, началник е на Първа Клиника по кардиология в УМБАЛ „Д-р Георги Странски” в Плевен. Член на Европейското кардиологично дружество и на борда на Българската лига по хипертония