Германия отчита драматичен спад в инфарктите след забраната за пушене, казва проф. Кристиан Вирхоф

Кристиан Вирхоф е професор по вътрешни болести и пневмология в Университетската клиника на Росток, където ръководи отделението по пневмология и интензивна медицина. Той бе гост лектор на Петия конгрес на Българското дружество по белодробни болести , който се проведе от 5 до 8 юни 2014 г. в София.

- Проф. Вирхоф, на Конгреса на дружеството по белодробни болести в София изнесохте доклад за астмата. Има ли някакви новости в тази област?

- За България новото е терапия, която комбинира два много ефективни медикамента за астма. Иначе при астмата няма кой знае какви новости в лечението, но пък вече се понатрупаха доста изследвания, които насочват към възможни нови подходи. Идеята е да се подобри терапията в близкото бъдеще.

- Трудно ли е да се постави диагнозата астма?

- Има лесни диагнози – при млади хора с алергии или сенна хрема. Установява се еозонофилия в периферната кръв, има положителна реакция при тестове за алергии. Тогава е лесно. Иначе по-трудно е при възрастни пациенти, при такива, които пушат отдавна, или пък имат съпътстващи заболявания като сърдечна недостатъчност или друго белодробно заболяване. Трудна е при малките деца, защото там често има бронхиолити – там понякога не може да се разграничи ясно дали е астма или често повтарящи се вирусни инфекции. При някои диагнози се говори за „тежка астма” – там влияние оказват и други заболявания като затлъстяване. Някои пациенти имат бронхиолит и погрешно се диагностицират като астма.

- В коя възраст астмата се среща най-често?

- Заболяването засяга най-често младите хора. Те са и алергични най-често. За съжаление астмата не може да се излекува напълно. Дори когато детето порасне, болестта може да напомни за себе си, макар и с по-леки пристъпи. Има обаче и пациенти, които не реагират положително на тестове за алергии, но развиват астма, по правило в напреднала възраст. Обикновено във втората половина на живота.

- В коя група лечението е най-трудно?

- Зависи от тежестта на симптомите. Тежките пристъпи са по-трудни за лекуване от леките, ако заболяването е от по-дълго време – също. Трудно е да се каже възрастните или децата са по-лесни за лекуване. Ако трябва все пак да посоча, бих казал – децата.

- Създава се впечатление, че астмата се среща все по-често. Така ли е?

- Не се знае точно, кои са факторите, които отключват заболяването. Сякаш в развитите западни страни честотата става все по-голяма. Има интересна хипотеза, която е подкрепена и от редица проучвания. Става дума, че имунната система на децата, дори на новородените, не е била в достатъчна степен в контакт с бактерии. Малките вече не пият непастьоризирано мляко. Липополизахаридите, продукт при разпада на бактериите, изглежда стимулират имунната система, обучават я кои са правилните „врагове”. Тогава тя губи желание да реагира прекалено активно по отношение на потенциални алергени. Ако детето обаче расте в прекалено чиста среда, имунната система губи вярната си ориентация и започва да реагира към алергени.

- Понякога лекарите трудно разграничават астмата от хроничната обструктивна белодробна болест (ХОББ). Защо е така?

- Наистина има пациенти, при които е трудно да се каже категорично, кое преобладава – астмата или ХОББ. Ако човекът е пушил повече, тогава изглежда, че е по-скоро ХОББ. Диференцирането на диагнозата има значение за терапията. Пациентите с ХОББ не реагират много добре на инхалаторните глюкокортикостероиди, нуждаят се повече от бронходилататори, дългосрочно действащи бета-агонисти или дългосрочно действащи мускулни агонисти, антихолинергетици. Тези медикаменти не действат при астмата. Ако на астматиците например им се дадат дългосрочно действащи бета-агонисти без кортикостероиди, има вероятност дори да им се навреди. Затова е важно да се изясни дали в заболяването има компоненти на астма.

Наред с това трябва да се знае, че от двете диагнози ХОББ е с доста по-лоша прогноза. При нормално или поднормено тегло и астма очакванатата продължителност на живота е като средната, докато при ХОББ се очакват доста по-малко години.

- Как се прави диференцирането на диагнозата?

- Понякога е трудно, не може да се каже съвсем точно. Има нови насоки за терапевтично поведение ACOS– това е синдромът на припокриване между астма и ХОББ (Asthma–Chronic Obstructive Pulmonary Disease Overlap Syndrome). Може да доминира едната или другата болест при конкретния пациент. Смятам, че формулирането на ACOS е лоша идея, защото така лекарите вече не се занивамат интензивно с мисълта дали става дума по-скоро за астма или по-скоро за ХОББ, а казват – ами това е синдромът на припокриване! Ако астматикът е изпушил една цигара и вече е ACOS. Трябва да се види – ако става дума за дългогодишен пушач със стеснени дихателни пътища, без възможност за възстановяване, може да има белодробен емфизем, раздуване на белия дроб, то тогава е ХОББ. Ако има необратими промени в дихателната функция, еозонофилия, по-рано астма, лекувана с кортикостероиди, тогава в диагнозата има повече астма. За всеки пациент трябва да се види кое е най-подходящото лечение.

- Има ли нови проучвания, които вече да насочват към по-различни терапевтични подходи?

- Има редица нови проучвания, които дават надежда за ново лечение. Говори се много за моноклонални антитела, които действат срещу еозонофилията, но и срещу интерлевкин-4 или интерлевкин-13. Жалко е, че няма наблюдения за някакво съществено положително повлияване при астма. При деца – да, но при възрастните няма дългосрочни проучвания, които да казват какво ще се случи през следващите години с пациент, при когото заболяването е открито в напреднала възраст.

- Забраната за пушене у нас често е атакувана в опити за разхлабване на режима. Как гледа на тези ограничения обществото в Германия?

- Като цяло броят на пушачите непрекъснато намалява – в момента те са около 25% от населението. В Германия има забрана за пушене на закрити обществени места. Тази мярка вече доведе до драматичен спад при инфарктите. За кардиолозите почти не остана работа. Много скоро ще отчетем спад при емфиземите и тежките белодробни заболявания.

Така че не става дума просто за забрана, а за защита на непушачите. В собствените си четири стени всеки може сам да си вреди, както прецени. Но за непушачите е важно да бъдат предпазени от рисковете на пасивното пушене. Те рискуват ХОББ и рак на белия дроб наравно с пушачите. Вече е време за хората не само в Германия, но и в България да осъзнаят, че едно малцинство от пушачи не може да взема като заложник мнозинството непушачи и да им казва, че са длъжни да ги оставят да пушат.

- Съпротивата в България идва от ресторантьорския бранш. Там смятат, че ще има фалити...

- Опитът в Германия и по света сочи, че броят на фалитите в заведенията не се е увеличил след забраната за пушене на закрито. Това е само опит да се обяснят фалитите по този начин. Истината е друга – промени се самата консумация в заведенията. Непушачи, които преди не можеха да си позволят да останат по-дълго в задимено помещение, сега се по-спокойни, идват и с децата си. По-малко са клиентите, които преди седяха три часа на една бира и пакет цигари. От такива хора също не се печели кой знае колко! Ограниченията за пушенето е шанс за ресторантьорите да привлекат клиенти, които са готови да платят повече за консумация заради това, че там не се пуши. Всеки собственик на заведение трябва да помисли в кой пазарен сегмент да развие бизнеса си. Тезата за фалитите обаче е несъстоятелна!