Тодор Попов е на 23 и вече е преминал успешно по-голямата част от обучението по медицина в Германия. Избрал е университета в Тюбинген, близо до Щутгарт.

Тодор Попов е на 23 и вече е преминал успешно по-голямата част от обучението по медицина в Германия. Избрал е университета в Тюбинген, близо до Щутгарт. В България е завършил Първа немска езикова гимназия в София, което се оказва много стабилна основа за продължаване на образованието в страната на Гьоте. В поведението и говора на Тодор прозира немската прецизност, без която няма как да пробиваш в тази страна. Срещаме се с Тодор в София по време на една от кратките му ваканции, за да поговорим за живота на българските студенти в Германия, за перспективите пред младите лекари, за шансовете един ден той да практикува в България...

- Тодоре, ти ли избра медицината, или семейната традиция те тласна натам?

- Още от малък искам да уча медицина, решението взех самостоятелно, но със сигурност съм се запознал с професията и покрай баща ми, който е лекар. А желанието да следвам в Германия е на базата на това, че там образованието, както и самата медицинска помощ са на много високо равнище. За мен не е без значение и фактът, че далече от дома си човек придобива много допълнителни познания и умения.

- Тук е трудно да се влезе медицина, но след това сравнително малко студенти отпадат. Там как е?

- По-скоро обратното. Влиза се с успеха от дипломата, но след това има много тежки държавни изпити още след втори курс, когато доста хора отпадат.

- Самото следване е може би най-тежкото, а освен това и на чужд език, не е ли прекалено изпитание?

- Зависи от индивидуалната нагласа, аз не го смятам за най-трудното. Мисля, че математиката е по-трудна например. Но наистина медицината предполага научаването на огромен обем информация и изисква сериозно отдаване. В началото чуждият език създава затруднения, но когато свикнеш, всичко си идва на мястото.

- Българските студенти в някои държави, например Великобритания, се оплакват от лошо отношение на администрацията към тях, в Германия срещате ли такива проблеми?

- В Германия не бих казал, че има такова нещо. Даже гледат да стимулират и своите сънародници, и студентите от чужбина. В университета имам колеги от много държави, включително от арабския свят. Всички се ползваме от еднакви условия и отношение, дава ни се равен шанс за изява. Стипендиите също са на едно ниво, независимо откъде идваш.

- Това е от ръководството на университета, а какъв е приемът от колегите?

- В Германия, особено ако човек не говори много добре езика, могат малко да го изолират. Но то и в България, ако някой контактува на развален български, ще остане настрани. Впоследствие, когато човек докаже на какво е способен и какви резултати получава, те веднага го приемат. Истината е, че си подбират приятелите, но приемат ли те веднъж, целенасочено започват да те канят, да търсят контакт, не само по отношение на следването, но и за излизания и забавления.

- Правят ли опити да ви привлекат да останете в Германия след завършването?

- По принцип ние нямаме някакво законово задължение да оставаме там. Но след като са ни обучавали и сме завършили успешно, желанието им наистина е да практикуваме в Германия. Това не е на ниво пропаганда, просто това, което предлагат, наистина си заслужава!

- Т.е. ти нямаш намерение да лекуваш в България?

- Не съм взимал крайни решения още, но със сигурност първо искам да се развивам и утвърждавам в Германия. Аз знам цялата терминология на немски и дори от тази гледна точка там ще ми е по-лесно. Освен това, като завършил в Германия, ще имам много добър шанс да попадна във водещи клиники, където нивото е много високо.

- Избрал ли си вече специалност?

- Преди исках да ставам хирург, но това е работа, която практически те лишава от нормален живот. Бих се отдал на това, което правя, но трябва да имам време и за семейство, приятели, развлечения. В момента най-много ме привлича поставянето на правилна диагноза. Това е голямо изкуство в медицината. Напоследък се увличам от неврология и ендокринология. Там резултатите от едно лечение не са бързи, но това не ме обезкуражава.

- По време на специализацията как се издържат младите лекари в Германия?

- Специализантите получават заплата, която е много добра и позволява самостоятелен живот. За разлика от България, където, доколкото разбрах, не само че е трудно да се запишеш за специализация в желаната от теб област, но и заплащането е буквално мизерно.

- Какво е отношението към българските лекари, които работят в германските болници?

- Не мога да обобщавам, но това, което аз съм чувал, е позитивно. Когато в някоя от клиниките разберат, че съм от България, често дават добри отзиви за свои колеги от моята страна. Прави ми впечатление, че на първо място нас, българите, ни оценяват като добри хора. Ние сме с малко различен манталитет от немците, но това се приема добре.

- Тук стана много актуална темата за доверието в лекарите, има ли обвинения към медиците в Германия?

- Много рядко, защото всичко се прави по така наречените златни стандарти. Финансовото състояние на пациента може да определи по-добри условия на престой в болницата, но всички имат достъп до качествена медицина. Там всеки е осигурен на добро ниво, включително и в частни фондове. Допълнителната осигуровка може да ти позволи операция от главния лекар и самостоятелна стая например. Няма плащания в брой. Вярно е, че за планов преглед се чака дълго – около месец, но след това ти се обръща максимално внимание. Можеш да изпревариш листата от чакащи само по спешност, няма вариант с пари да си осигуриш по-бърз прием. Лекарите, естествено, и в Германия не са доволни от заплатите си, макар те да са коренно различни от българските. Но и работата там е максимално натоварена. Няма време за кафе и цигара, нито за дълги телефонни разговори.

- Пациентите гледат ли подозрително на лекари от Източна Европа?

- Зависи за коя част на Германия говорим. В източната част са доста по-доверчиви заради историческите връзки. В Западна Германия първо трябва да докажеш, че си добър, и след това те приемат безрезервно.

- Твоите колеги коментират ли политиката, интересуват ли се?

- Зависи от човека, повечето се интересуват. Но на тази тема няма особени напрежения, приемат нормално и спокойно различните мнения. Повече се дискутира какви са намеренията на всеки за развитие, къде се насочва и защо. И там има студенти, които учат, защото това им е призванието, както и такива, които желаят да усвоят една перспективна и добре платена професия.