Публикация

Химия на любовта

Любовта е най-загадъчното и най-красивото човешко чувство. Безброй поети, писатели, художници и композитори са му посветили най-прекрасните си произведения.


Любовта е най-загадъчното и най-красивото човешко чувство. Безброй поети, писатели, художници и композитори са му посветили най-прекрасните си произведения. В името на любовта са правени престъпления и саможертви, пламвали са войни, строели са се градове, рушали са се и са се създавали държави. Вероятно това магическо чувство се е появило в онези далечни времена, когато човекът се е изправил на два крака и е могъл да огледа и да оцени достойнствата на противоположния пол.

В продължение на столетия любовта е обект на изследване от учени от най-различни области. Психолози, физиолози, сексолози, биолози, химици и теолози са се опитвали да дадат обяснение на нейната тайнствена същност. Множество наблюдения показват, че влюбените са с по-добра имунна система, по-устойчиви са на влиянието на стресиращи фактори и значително по-добре се справят с болестните състояния. Неоспорим факт е, че любовта дарява цветущ външен вид, добро и оптимистично настроение и... дълголетие. И колкото по-дълбоко учените навлизат в тайнството на това изконно човешко чувство, толкова по-отчетливо се открояват истинските причини, които водят до неговата поява, развитие и... изчезване. С известна тъга трябва да признаем, че в основата на всички съпътстващи любовните преживявания явления – емоционалния подем и неудържимата печал, пламенно биещото сърце, изпотените длани, горящите страни, безсънните нощи и изгубения апетит, стоят определени химични вещества и процеси. И въпреки че далеч не всичко в сложния лабиринт от химични, психо-химични и нервно-психични процеси е известно, основните участници в тях вече са разкрити.

Фенилетиленаминът е първото вещество,

което се синтезира в мозъка, след като стрелите на Амур пронижат тялото. Понесен от кръвния ток, този хормон води до повишаване на нивото на невротрансмитера адреналин, което има за последствие учестено дишане, сърцебиене, потни длани и горещи вълни, заливащи тялото. Установено е, че оценката на достойнствата на потенциалния обект на любовта се извършва подсъзнателно и за това са нужни само 25 секунди. За пламване на любовта от пръв поглед са достатъчни 90 секунди. Именно тогава вълните от „хормона на любовта” – фенилетиленамина, достигат и подчиняват всяка клетка на тялото и заставят душата да се рее из облаците, откъсвайки я от реалния свят. По своето действие това вещество представлява естествен амфетамин, наркотик, който влияе на логическите центрове на съзнанието, ето защо редица постъпки на влюбените не могат да се обяснят и предвидят.

Действието на фенилетиленаминът обаче е краткотрайно (като правило 12-17 месеца). Организмът постепенно привиква към него и, както при всеки наркотик, той започва да изпитва нужда от все по-високи дози. Намаляването или прекратяването на производството на фенилетиленамин има за последствие затихване на безумната страст, което в много случаи води до прекъсване на романтичните отношения. И все пак много отношения се запазват и продължават да се развиват. Причина за това са

ендорфините – хормоните на радостта.

За разлика от амфетамините, които имат възбуждащ ефект, те действат успокоително, способстват за създаване на атмосфера на уют и безопасност. Според учените това са хормоните на „дълговременните любовни отношения”. Установено е, че ендорфините, които представляват полипептидни хормони, имат морфиноподобно действие – притъпяват болката, предизвикват еуфория – невероятен прилив на сили и радостни чувства, и съдействат за повишаване на устойчивостта срещу външни и вътрешни стресиращи въздействия.

Окситоцинът, хормонът на нежността,

се отделя при физическия контакт. Учените са установили, че в страстния вариант на този съкровен любовен акт – целувката, освен че отделя окситоцин, всеки от партньорите изгаря 26 ккал (109 kJ) и получава 9 мг вода, 0,7 мг мазнини, 0,8 мг други органични вещества, 0,45 мг соли и... 250 бактерии. Окситоцинът е пептиден хормон, изграден от девет аминокиселини, две от които (левцин и изолевцин) – незаменими. Неговият строеж е установен в средата на миналия век от американския биохимик Винсент дю Виньо. Именно окситоцинът е причина за формирането на емоционалната връзка между влюбените. Той е отговорен и за установяване на спокойствие и душевен комфорт между тях. Наред с това окситоцинът способства за възникване на емпатия – прави човека по-доверчив и по-отстъпчив. Експериментално е доказано, че при вдишването на окситоцин 80% от участниците са склонни да дадат пари в заем на напълно непознат човек. Съществува обосновано мнение, че този хормон е определящ и за верността към партньора. Следователно и изневярата си има свое химическо оправдание – ниско ниво на окситоцин... Високите му нива пък способстват за моногамност. Ако искате верен партньор, хранете го с... фурми.

Известно е, че тези екзотични плодове съдържат значителни количества окситоцин. Този удивителен хормон се отделя и в организма на майката при докосването на своята рожба и задейства процеса на производство на кърма. Лошата новина е, че повишаването на нивото на окситоцин в организма потиска синтеза на „хормоните на страстта” – в резултат пламенната любов постепенно угасва и отстъпва на привързаността и уюта на душевната близост.

В човешкия организъм е „вградена” система за мотивация, която стимулира към действия, свързани непосредствено с оцеляването и продължаването на рода – търсене на храна и сексуален партньор. Установено е например, че при наблюдаване на снимката на любимия човек в мозъка се активират тези негови участъци, които се задействат и при чувството на глад. Главният хормон на тази система е допаминът. Т.е. от допаминна гледна точка

любовта е по-близка до глада, отколкото до секса.

Еднозначно е доказано, че допаминът извиква чувства като удоволствие, удовлетворение и релаксация. Наричан е още „хормон на пристрастяването и зависимостите”. За мнозина храната е източник на върховно удоволствие и удовлетворение. Това е така, тъй като храненето способства за отделянето на допамин и сродните хормони на удоволствието – серотонин и норадреналин. Аналогичен ефект има и цигареният дим, в който се съдържат вещества, които инактивират ензима, разграждащ тези хормони, в резултат на което концентрацията им нараства и се запазва дълго време. Казват, че една цигара след бурен секс неколкократно повишава удоволствието. Някои автори наричат допамина „ловен хормон”, който е свързан и с настойчивостта, с която се преследва „ловният трофей” – обектът на любовните чувства. Любопитно е, че неговият излишък в организма може да се изразходва чрез насочване към други цели – кариерно развитие, лов и риболов и... хазартни игри.

Феромоните са летливи органични вещества,

чрез които в околното пространство се разпространява информация за съответния индивид, въз основа на която подсъзнателно мозъкът взема решение дали да отприщи вълната от полови хормони и организмът да премине в особен турборежим (учестено дишане, сърцебиене, треперене), или да остане безучастен. Смята се, че мозъкът дава зелена светлина, в случай че генетичната информация за обекта е възможно най-отдалечена от собствената, което би довело до раждане на здраво поколение. Най-обосновано е становището, че феромоните са продукт на въздействието на определени бактерии върху стероидните полови хормони и някои мазнини. И тъй като наборът от бактерии на всеки индивид е индивидуален, то и неговият „аромат” е специфичен и неповторим.

Например мъжката пот съдържа феромона-ледоразбивач андростерон, който повишава женското либидо и настроение, а женският организъм т.нар. екзалтиди, подлудяващи мъжкото въображение и отприщващи любовната страст. „Уханието” на противоположния пол се възприема чрез т.нар. вомероназален орган, разположен в носната кухина, който директно е свързан с главния мозък. Как точно в него се взема решението „тя е”/”той е”, което като светкавица, от главата до петите, пронизва тялото, на науката все още не е известно. Откриването на феромоните през първата половина на миналия век е невероятно потвърждение на удивителното прозрение на знаменития френски философ Жан-Жак Русо, който казва: „Всяко чувство има своето начало в обонянието”.

Невероятна роля в човешкия организъм, в т.ч. и в любовните преживявания, играе и азотният оксид, който клетките получават от аминокиселината аргинин. Доказателство за огромната му роля в безброй жизненоважни процеси беше обявяването му през 1991 г. за молекула на годината.

Комерсиализацията на научните достижения

в разглежданата област е в пълен ход. Водещи фирми произвеждат парфюми с добавка на феромони и атрактанти, предизвикващи интерес и дори по-дълбоки чувства у противоположния пол. Предлаганата „синтетична” любов е аналог на псевдохраните, които заливат пазара, без да доставят истинската наслада, дълбоко законспирирана от природата. За „скромен” хонорар от няколко хиляди долара американска фирма за запознанства се наема да намери най-подходящия на вашия генотип партньор въз основа на кръвна проба и... урина.

Коментари