При вирусни инфекции не трябва да се бърза с изписването на антибиотици, като превантивна мярка срещу усложнения, предизвикани от бактерии...

Когато се налага лечение с антибиотици, е препоръчително да се направи микробиологично изследване, за да се определи от кои медикаменти се повлиява причинителят на дадена инфекция.

Това заяви пред health.bg доцент Тодор Кантарджиев, национален консултант по микробиология, завеждащ отдел „Микробиология” в Националния център по заразни и паразитни болести.

„Ако се налага лечението да започне веднага, добрата практика е първоначално да се назначи широкоспектърен антибиотик, а след като се направи микробиологичното изследване, се преминава на антибиотик, който влияе на конкретния причинител на заболяването. Няма силни и слаби антибиотици, просто определени микроорганизми се повлияват от някои антибиотици, а от други – не.” – коментира доцент Кантарджиев.

По думите му, антибиотиците са едни от най-малко токсичните медикаменти, но трябва да се прилагат правилно, защото при неправилно лечение не се постига необходимият ефект.
От гледна точка на общественото здраве, основният риск при некомпетентно назначаване на антибиотици е от създаване на резистентност (устойчивост) на бактериите към определени медикаменти.

Необходимо е при антибиотично лечение да се има предвид взаимодействието с други медикаменти.

„Ако, примерно, една жена приема противозачатъчни, антибиотикът може да компрометира действието на контрацептива и да настъпи нежелана бременност.” – поясни националният консултант по микробиология.

Той подчерта, че при вирусни инфекции не трябва да се бърза с изписването на антибиотици, като превантивна мярка срещу усложнения, предизвиквани от бактерии.

„Трябва да се изчака няколко дни, да се види как протича заболяването и само ако се прецени, че рискът от допълнителна – бактериална инфекция, е реален, да се приложи антибиотик. Работим с общопрактикуващите лекари, през последните години те значително по-рядко се презастраховат с изписване на антибиотици.” – посочи доц. Кантарджиев.

Антибиотикът атакува естествената микрофлора в човешкото тяло, затова се препоръчва да се приемат пробиотици – препарати, съдържащи живи микроорганизми, които имат благотворно влияние върху човешкия организъм.

„Обикновено от пробиотиците има ефект, ако се приемат след като е приключило лечението с антибиотика, тъй като той неутрализира пробиотика. Ако обаче антибиотикът не противодейства на пробиотика, е добре да се приемат едновременно.” – препоръча доц. Кантарджиев.

Като цяло приложението на антибиотици у нас е съизмеримо с това в Европейския съюз. В страни като Франция и Гърция те се прилагат значително по-често, отколкото в България.

„У нас употребата на антибиотици и е както в Германия, а това е страна с много добре развита медицина.” – допълни микробиологът.

В болничната практика обаче приложението на такива медикаменти у нас е значително по-голямо, отколкото в Западна Европа. Това се дължи на по-големия риск от вътреболнични инфекции в българските лечебни заведения.

„През последните няколко години провеждаме курсове, обучаваме медицински сестри за борба с вътреболничните инфекции. Вече има обучени сестри, но лекарите все още не са достатъчно подготвени.” – констатира националният консултант по микробиология.



.