Разработва се национална програма за диабета, която предвижда да се създаде регистър на всички болни.

В рамките на националната програма за борба със захарния диабет се предвижда да се създаде регистър на всички болни.
Това съобщи доц. Цветалина Танкова, началник на Клиниката по диабетология в СБАЛЕНГ „Акад. Иван Пенчев”.

Националната програма ще заложи и на профилактиката. По думите на доц. Танкова, това ще помогне за ранното диагностициране, тъй като диабетът протича бе признаци в мнозинство от случаите.
Половината от хората с диабет не знаят, че имат това заболяване, а когато бъде открито, в 50 на сто от случаите са настъпили вече някакви увреждания.

По данни на Международната диабетна асоциация, заболеваемостта от захарен диабет у нас през 2007 г. е била 7%. Доц. Танкова уточни, че около 15 на сто от диабетно болните в страната страдат от тип 1, и това са предимно млади хора. Останалите боледуват от диабет от втори тип, който е пряко свързан с нездравословния начин на живот, намалената физическа активност и неправилното хранене. От този диабет се разболяват хора от всички възрасти, като напоследък се е увеличил делът на децата.

„При хората с диабет съществува 15 пъти по-голям риск от слепота. Всеки втори сляп човек е диабетик. 15 пъти е по-голям и рискът от бъбречна недостатъчност. Половината от хората, които са на хемодиализа, са диабетици. Също половината от големите нетравматични ампутации са резултат на захарен диабет.” – заяви доц. Танкова.

Възможностите за лечение включват правилен хранителен режим, оптимална физическа активност, обучение и медикаменти.

Доц. Михаил Боянов, ендокринолог в УМБАЛ „Александровска”, акцентира върху особената важност на добрия контрол на заболяването.

„У нас ¾ от пациентите са с лош контрол, при което диабетът прогресира и унищожава организма. В проучване на ЕС за качеството на грижите при диабетно болните в 29 държави България е на последно място.” - съобщи доц. Боянов.

Той допълни, че с ранното диагностициране и правилното лечение се удължава и подобрява качеството на живот, намаляват обществените здравни разходи с около 20%.