Опростяването на анализа на генетичната информация и превръщането му в достъпна процедура ще доведе до значителни промени в здравеопазването...

Опростяването на анализа на генетичната информация и превръщането му в достъпна процедура ще доведе до значителни промени в здравеопазването.

Това прогнозира Линда Ави, която е един от директорите на интернет компанията 23andMe, извършваща „дистанционни” генетични анализи.

Всеки потребител на глобалната мрежа може да изпрати проба от слюнката си и да получи по интернет данните за своите генетични особености, включително за предразположението към определени заболявания.
По своя преценка той може да сподели информацията с лекари, с роднини или с други хора.

На базата на генетичната карта на всеки пациент ще се определя подходящото за него лечение – медикаментите, точната дозировка, схемата и продължителността на терапията.
Според Линда Ави, това ще доведе „персонализация” на медицината.

„Лекарите и самите пациенти ще използват данните, за да изработят модел на здравословен живот, подходящ за всеки конкретен случай, като и за диагностика и лечение на съществуващи заболявания.” – коментира Линда Ави пред руското научно-популярно издание „В света на науката”

„Дистанционната” генетика се приема нееднозначно заради опасността от разкриване на медицинската тайна и изтичане на данни към работодатели и застрахователни компании. Коментират се и рисковете от „биомедицински тероризъм” и дискриминация.

Във връзка с това през месец май 2008 г. президентът Джордж Буш одобри закон, забраняващ каквато и да е дискриминация, основана на генетична информация и предаването на такава информация на работодатели и застрахователи.