Статистиката показва, че България се нарежда на 12 място в света по смъртност от самоубийства. На всеки 100 000 българи 37 души са правили опит за самоубийство.
Същевременно три различни изследвания от 2008 г. определят българите като най-нещастните жители на Европа, което е показател, че в бъдеще проблемът може да се задълбочи.

Анализаторите посочват, че пряката връзка със стандарта на живот е очевидна. Това обаче не е единственият фактор, който определя усещането за щастие или нещастие, както и решението на хората да посегнат на живота си.
Важен е начинът, по който хората реагират на несгодите, и стреса. Способността да вземат конструктивни, а не деструктивни решения. Усещането за собствената ценност като личност.

Статистиката показва, че България се нарежда на 12 място в света по смъртност от самоубийства. На всеки 100 000 българи 37 души са правили опит за самоубийство.
Същевременно три различни изследвания от 2008 г. определят българите като най-нещастните жители на Европа, което е показател, че в бъдеще проблемът може да се задълбочи.

Анализаторите посочват, че пряката връзка със стандарта на живот е очевидна. Това обаче не е единственият фактор, който определя усещането за щастие или нещастие, както и решението на хората да посегнат на живота си.
Важен е начинът, по който хората реагират на несгодите, и стреса. Способността да вземат конструктивни, а не деструктивни решения. Усещането за собствената ценност като личност.

Тук нещата опират до социалното обкръжение, посланията, които се излъчват в обществото като цяло.
От значение е наличието на програми за промоция на психичното здраве. Важно е дали Националната програма за превенция на самоубийствата, ще се окаже наистина работеща.


Специалистите отбелязват, че на живота си обикновено посягат хора, страдащи от депресии и разстройства на личността. Известно е, че стресът е един от основните фактори, водещи до депресивни състояния. .

Според психиатрите, доскоро основните причини, поради които хората у нас посягаха на живота си, бяха проблеми с партньора и като цяло несполуки от личен характер. През последните няколко години обаче все повече хора прибягват към самоубийство поради финансови проблеми или безработица.

Най-често от правото си на живот се отказват именно хората без работа и пенсионерите. Подобно поведение се наблюдава нерядко и сред децата, които ходят на училище, което би трябвало да предизвика съответните действия от страна на образователните и здравните институции.

Половината от хората, които опитват да се самоубият, са в активна възраст – между 20 и 59 години.

Освен безработните и пенсионерите, сред застрашените от депресии, са хората, чиито професии са свързани с носене на големи отговорности и стрес – лекари, военни и др.

Опитите за самоубийство са по-чести сред жените, но мъжете са по-категорични в решението си да се откажат от живота, поради което при тях смъртността е по-висока.
Средната възраст на българките, които са посегнали на живота си, е 33 г., а на мъжете - 37 г.

Въпреки високата честота на психичните разстройства у нас, хората рядко търсят помощ от психиатър или психолог – това се приема като позорящо личността. Очевидна е необходимостта от промяна в обществените нагласи и от целенасочена политика в тази сфера.

Разработена е Национална програма за превенция на самоубийствата, която в се разглежда от експертите на здравното министерство.

Нейната цел е намаляване на опитите за самоубийства в страната като цяло, но приоритет в работата ще бъде групата на децата между 10- и 18-годишна възраст. Това е продиктувано от статистическите данни, показващи, че около 7 на сто от опитите за самоубийства у нас се правят от тийнейджъри.