Публикация

Биохраните на бъдещето

Нарекохме миналото столетие „векът на технологиите”. Той роди компютъра, но и изкуствените торове. Човекът стъпи на Луната, но сложи на трапезата си домати като пластмаса и краставици като стиропор. И докато се радваше на небивали реколти, устойчиви на какво ли не сортове и рекорден млеконадой, се превърна от най-висшето в най-болното създание на природата.

Но макар и бавно, проумя, че за всяко нейно коригиране заплаща с най-ценното – здравето си. Затова му се наложи да си спомни за не особено изящните и големи, но безкрайно вкусни зеленчуци и плодове от двора на баба, за полезния и ароматен мед от дядовия кошер, за сочната пържола от селското прасе.

Лека-полека преоткриването на храните на предците ни, наричани днес био, екологично чисти или органични, стана шлагер в развитите страни.

Health.bg ви предлага полезни съвети как да отличите истинските биологични храни от тези, върху които необосновано е поставен надпис "био".


Нарекохме миналото столетие „векът на технологиите”. Той роди компютъра, но и изкуствените торове. Човекът стъпи на Луната, но сложи на трапезата си домати като пластмаса и краставици като стиропор. И докато се радваше на небивали реколти, устойчиви на какво ли не сортове и рекорден млеконадой, се превърна от най-висшето в най-болното създание на природата.

Но макар и бавно, проумя, че за всяко нейно коригиране заплаща с най-ценното – здравето си. Затова му се наложи да си спомни за не особено изящните и големи, но безкрайно вкусни зеленчуци и плодове от двора на баба, за полезния и ароматен мед от дядовия кошер, за сочната пържола от селското прасе...

Лека-полека преоткриването на храните на предците ни, наричани днес био, екологично чисти или органични, стана шлагер в развитите страни.
Но наистина ли бъдещето принадлежи на биохрантие? И имат ли те почва у нас?

Екологичните продукти удължават живота

Условията в България са много добри за развитието на биологично земеделие, но предлагането на пазар все още е твърде скромно.

Да бъдеш здрав и щастлив – това е мотото на съвременния човек. ХХІ век вкара и ново понятие в речниковия фонд на хомо сапиенса – антиейджинг. Естествено, един от петте стълба на дълголетието е храненето. Не какво да е, а природосъобразното и екологично чистото.

То може да бъде осигурено само от развитието на биологичното (органично) земеделие и производство, основани на следните принципи:
- селскостопанската продукция да се отглежда върху почви, които не са обработвани с химикали поне две години;
- обогатяването да става само с естествени торове, без употребата на хербициди, пестициди или химически съединения за борба с вредителите;
- продуктите да се преработват с максимално щадящи физически способи;
- забранени са химическото рафиниране, радиационното облъчване, изкуствените и синтетични подсладители, консерванти, ароматизатори, минерализация и витаминизация на продукцията с генетически модифицирани съставки;
- да не се използват хормонални препарати за стимулиране на ръста при животните, забранява се даже профилактичното лечение с антибиотици;
- плодовете и зеленчуците да се продават в съответствие със сезона.


Действително, изискванията не са малко, но не са и нищо ново. Така са се отглеждали растения и животни векове наред. Проблемът е, че екологичното земеделие е по-трудоемко и повишава себестойността на произведената продукция. Задължително се започва с т. нар. „преходен период”.

Той продължава 2-3 години, необходими на земята да се освободи и възстанови от синтетичните вещества, с които е била обработвана. През този период производителите трябва да работят без печалба. Употребата на органични торове и липсата на стимуланти намаляват добива.

Естествено, цените на биопродуктите са по-високи, и въпреки това привържениците им се увеличават.

В САЩ, Канада, Нова Зеландия, Австралия продуктите в биомаркетите могат да си позволят и хора от средната класа. Делът на органичното земеделие на Стария континент нараства с 20-30% всяка година.

Основното предимство на екологичната продукция е, че тя е по-полезна. Неотдавна британски учени установиха, че органичните храни, включително месото и рибата, удължават живота на човека.

За първи път експертите от Нюкясъл доказаха, че екологично чистите плодове и зеленчуци съдържат 40% повече витамини и минерали в сравнение с отглежданите по досегашния начин. А в органичното мляко има 80% повече антиоксиданти.

Според британските учени биохраните съхраняват здравето на човека и на първо място неговата сърдечно-съдова система. Неслучайно търсенето на органични продукти във Великобритания всяка година се увеличава с 25% независимо от по-високата им цена в сравнение с обикновените продукти.

Освен това биохраните са много по-вкусни и не на последно място – тяхното отглеждане съхранява природата и не й нанася никакви вреди.

През пролетта на миналата година българското правителство прие стратегически план за развитието на биоземеделието за периода 2007 – 2013 година.

Основните цели са:
- биологичното земеделие да достигне 8% от обработваемите площи у нас;
- да се развие пазарът на биологични продукти;
- да се създаде ефективна нормативна рамка за развитие на биоземеделието;
- в отрасъла да започне изследователска работа, да се осигурят възможности за образование, обучение, консултантска дейност;
- да се установи система за контрол и сертификация;

Според законодателството ни биологичното производство се означава чрез надписите „биологичен”, „екологичен”, „органичен”.

Има и съкратени варианти „био” и „еко”. Основното изискване за поставяне на тези означения е продуктът действително да е произведен по биологичен начин, което се доказва със сертификат.

Предлагането засега е силно ограничено – на пазара има екохрани като билки, мед, домати, краставици, кисело мляко, хляб, сирене и кашкавал, но все още липсват органичните месни продукти, защото малко се инвестира в животновъдството.

Биопродукти могат да бъдат намерени тук-там на щандовете на някои от големите супермаракети, но в твърде малки количества и скромен асортимент. България изнася органични продукти главно за Германия, биомед – за Швейцария, билки и подправки – за Холандия и САЩ, розово масло – за Франция и Холандия.
Добрата новина е, че пазарната ниша, която се отвори с производството на биопродуктите, идеално се вписва във възможностите на нашата страна.

Екологичното земеделие е по силите на малки и средни фермери, каквито са преобладаващата част от българските производители. Проблем ще бъде спечелването на доверието. Ще се наложи да убеждават партньори и потребители, че продукцията, която предлагат, действително е екологично чиста. А това е доста бавен процес, през който не са минали окончателно дори и държавите с най-развито биоземеделие.

Как да различим истинските биопродукти от фалшивите.

Четете внимателно етикетите. Обикновено биохраните носят означение БИО, ЕКО, „биологичен” или „екологичен” продукт. Тези надписи са с едър шрифт и се забелязват отдалеч. Понеже в българските магазини има и биоментета, добре е да потърсите на етикета още няколко задължителни елемента:
- надписът „този продукт е произведен съгласно Наредба 22 (Наредба 35 или R 2092/91)”;
- името, кодовия номер и/или логото на сертифициращата организация;
- възможно е също така да има националния знак за биохрани (калинка) или европейското лого, но те не са задължителни;
- някои от веригите магазини започнаха да означават биохраните със специални знаци – стопери, различен цвят на етикетите и др.

Още за биохраните може да прочетете в бр. 4 (13) на в. "Живот и здраве"

" }-->

Коментари