Публикация

7 000 крачки на ден – спасението за болното сърце

Ако правим 7 000 крачки на ден, можем да спасим сърцето си. За да живеем не само по-дълго, но и с много по-добро качество на живота, добре е да си наложим 5 заповеди за качествен живот:

•1-ва заповед: не пуши
•2-ра заповед: не яж мазни с високо съдържание на животински мазнини храни
•3-та заповед: спри с прекалената употреба на тестени храни с високо съдържание на въглехидрати, защото това може да провокира диабет
•4-та заповед: движи се активно всеки ден
•5-та заповед: контролирай кръвното си и пулса


Ако правим 7 000 крачки на ден, можем да се спасим сърцето си. Това са установили американски кардиолози. Само допреди няколко години се смяташе, че 3000 крачки на ден е една добра доза за запазване здравето на сърцето. Сега вече е ясно, че е добре движението да се увеличи. А това значи, че е препоръчително всеки ден да извървяваме пеша по 4-5 км.

За да живеем не само по-дълго, но и с много по-добро качество на живота, трябва да спазваме 5 прости правила, които можем да наречем и 5-те нови заповеди за здрав и качествен живот:

•1-ва заповед: не пуши
•2-ра заповед: не яж мазни с високо съдържание на животински мазнини храни
•3-та заповед: спри с прекалената употреба на тестени храни с високо съдържание на въглехидрати, защото това може да провокира диабет
•4-та заповед: движи се активно всеки ден
•5-та заповед: контролирай кръвното си и пулса


В този ред на мисли, нека да спрем вниманието си върху контрола на кръвното и пулса. Крайно време е да променим схващането, че пулсовата честота между 55-60 е ниска. Напротив, тъкмо този пулс ни осигурява много по-икономичен режим на работа на сърцето и реално по-добра далечна жизнена прогноза.

Това с особена сила важи за хората, които страдат от исхемична болест на сърцето. Специалистите съветват, че при тях трябва да се поддържа пулс между 55-60.

Ние живеем в т.нар. адаптация, във всеки миг трябва да се приспособяваме към полезни и неполезни неща, които са около нас. Бързото приспособяване на организма се осъществява чрез три неща: със сърдечната честота, с кръвното налягане и с дишането.

Какво представлява сърдечната честота (пулс):
Сърдечната честота е броят на ударите на сърцето в минута в състояние на покой.
При всеки удар на сърцето кръвта се изтласква в артериите. С навлизането на кръвта в артериите при всеки сърдечен удар всяка артерия се разтяга и издува. Краткото издуване на артериите се нарича пулс.
В нормални условия човешкото сърце извършва около 40 милиона удара в година.
Всекидневно в човешкото тяло циркулират над 10 тона кръв.
Натоварването на сърцето през нощта се равнява на пренасянето на тежест от 15 кг. на височина на 10-етажна сграда.
При здрави хора се приема, че нормалната сърдечна честота в покой е от 60 до 80 удара в минута.
Повечето спортисти имат сърдечна честота между 40 и 60 удара в минута.
При хора с исхемична болест на сърцето трябва да се поддържа сърдечна честота от 55-60 удара в минута.

Сърцето е една уникална помпа, която се задейства 80 -100 000 пъти в денонощието, през което изтласква межуд 6 и 10 тона кръв. Колкото по-бързо се съкращава сърдечният мускул, или казано с други думи – колко по-бърз е пулсът, толкова повече гориво е необходимо. Обратното дава прогноза за по-дълъг живот. Това е особено важно за болните от миокардна исхемия.

Какво представлява миокардната исхемия
•Функцията на сърдечния мускул – миокарда – изисква енергия – кислородът е жизнено важен
•Когато миокардът получава по-малко кислород от необходимия за функционирането му, налице е недостиг на кислород – или миокардна исхемия.
•Следователно миокардната исхемия е дисбаланс между кислородните нужди и снабдяването.
•Кислородът се доставя чрез кръвта, достигаща до миокарда по коронарните артерии на сърцето.
•Запушването на тези артерии е най-честа причина за дисбаланс, защото се нарушава доставката на кислород.
•Сърдечната честота е също един от основните фактори, повлияващи доставката на кислород
•Повишената сърдечна честота – т.е. пулс над 60 удара в минута при пациентите с исхемична болест на сърцето повишава нуждите на сърцето от кислород и намалява доставката му.
Затова специалистите казват, че най-добрият пулс за болното сърце е между 55-60 удара в минута.

За съжаление българинът с болно сърце поддържа сърдечна честота между 73-75 удара в минута. Ако търсим причината защо това е така, не можем да не отбележим ниската здравна култура на българина, която го превръща в небрежен към здравословните си проблеми човек. Затова и у нас инфаркът на миокарда се „подмладява”, а смъртността е 15-20% по-висока от развитите европейски страни.

Липсата на реформирана система на здравеопазването прави българина лекуван-недолекуван. Недолекуваният пациент е не само с по-кратък живот, но той е и по-скъп пациент, защото непрекъснато се въртим в едни омагьосани кръгове.

Развитието на исхемичната болест на сърцето върви успоредно с развитието на стандарта на живот. Колкото повече се яде – особено животински мазнини, колкото повече се пуши, колкото повече се обездвижват хората, толкова повече ще се разширява периметърът на исхемичната болест на сърцето.

Човечеството е привикнало да се извинява с гена – такава била наследствеността. Това не можем да го променим. Но това, което „добавяме” от нас – с пиенето, с пушенето, с яденето на храни с животински мазнини, с обездвижването, си правим сами. Така че може да се замислим дали сами не си „подготвяме” почвата за инфаркт на миокарда.

Много несериозно вече звучи и извинението ни със стреса. Нека обаче да си го кажем направо – благодарение на стреса ние сме живи. Въпросът е какъв е стресът. Ако стресът е преграда, която сме сигурни, че ще преодолеем, той е положителен стрес и неговото преодоляване ни прави по-жизнеспособни и ни осигурява по-дълъг живот. Ако стресът ни притиска до стената, тогава той е вреден.




" }-->

Коментари