След като дни наред общественото внимание е ангажирано с казуса „Съдебна медицина и износ на тъкани”, ръководството на УМБАЛ - Плевен и болничните координатори по донорство в здравното заведение – д-р Теменужка Веселинова, д-р Георги Димитров, д-р Георги Доцински и техният шеф, изпълнителният директор на болницата доц. д-р Васил Тодоров - също изразиха мнението си пред журналистите.

Според лекарите от Плевен с показни арести не се постига нищо, освен че се накърнява авторитетът на цялата система за организиране и координиране на донорството.

Плевенските специалисти бяха категорични, че тази - по думите им – „черна ПР – капания” - няма да отблъсне хората. Те представиха и доста примери от последните дни, които показват, че системата за донорство работи успешно.

След като дни наред общественото внимание е ангажирано с казуса „Съдебна медицина и износ на тъкани”, ръководството на УМБАЛ - Плевен и болничните координатори по донорство в здравното заведение – д-р Теменужка Веселинова, д-р Георги Димитров, д-р Георги Доцински и техният шеф, изпълнителният директор на болницата доц. д-р Васил Тодоров - също изразиха мнението си пред журналистите.

Според лекарите от Плевен с показни арести не се постига нищо, освен че се накърнява авторитетът на цялата система за организиране и координиране на донорството.

Плевенските специалисти бяха категорични, че тази - по думите им – „черна ПР – капания” - няма да отблъсне хората. Те представиха и доста примери от последните дни, които показват, че системата за донорство работи успешно.

„От хуманния жест, какъвто е даряването на органи, тъкани и клетки малко хора ще се откажат, защото за тях това е едно психологическо успокоение, че част от близките им ще живее и след смъртта”, заяви д-р Веселинова.

Според плевенските лекари, които винаги са били коректни и стриктни спрямо семействата, загубили близък, точно в такъв момент се вижда какво огромно доверие имат хората на лекарите.

„Не може да се говори просто така, че се вземат органи от починали хора. Това не е така, защото те не са нужни на никого. Няма лечебно заведение в страната, което ще си позволи да извърши подобно нещо, защото контролът е строг и се извършва от няколко институции, сред които има и международни”, категоричен беше плевенският екип по донорство.

Доц. д-р Васил Тодоров, изпълнителен директор на УМБАЛ „Георги Странски” – Плевен:
Медийният скандал рефлектира неблагоприятно върху работата на лекарите

В последните две десетилетия експлантацията и трансплантацията на тъкани, органи и клетки е доста актуален проблем в развитието не само на българската, но и на световната медицина.

С развитието на медицинската наука и модерната биология, имунология и молекулярна медицина става все по-възможно в първото десетилетие на 21 век да се извършват трансплантации и да се правят неща, които преди 20-30 години са били немислими.

Медиците са мечтаели и са правили опити за извършване на експлантация, а след това на трансплантация преди 100 години. В началото на 20 век са открити кръвно-груповите фактори, а по-късно и цялата сложна система, която се отнася до специфичния антигенен статус на човешкия и другите организми.

Първите бъбречни трансплантации са извършени преди 50 години, а успешното присаждане на тези органи - през 60-70-те години на миналия век.

Точно след 1970 г. в ЮАР в болницата в Кейптаун кардиохирургът Кристиян Барнърт е направил първото успешно присаждане на сърце, което е било първият и най-голям пробив в трансплантацията.

Масова е практиката за присаждането на други органи, каквито са бъбреците, а в страни като Швейцария и Германия годишно се правят стотици трансплантации.

В България през последните 10-20 години се извършват около 10 до 50 бъбречни трансплантации годишно. Те могат да се правят както от жив донор, който най-често е близък на реципиента, така и от трупни източници, които са изпаднали в доказана мозъчна смърт.

Много по-лесно е експлантирането на тъкани и клетки, а и това се случва доста по-често. Трите вида експлантации - на органи, тъкани и клетки са свързани помежду си, но в техническото им осъществяване има разлики.

За съжаление обаче, в различни периоди от времето и места в света се създава напрежение около тази дейност. В случая, който през последните дни изкуствено и ненужно се раздухваше скандалът, който освен своята медийна стойност или конфликт рефлектира по неблагоприятен начин върху системата на трансплантацията в страната. Затова и ние, а и аз като директор на УМБАЛ - Плевен не желая това да става.

Затова ще си позволя и в исторически аспект да коментирам филм, правен за времето отпреди 30 години, който се прожектира в кината с името "Месо". По думите обаче на един от моите учители, който е и основоположник на трансплантирането на бъбреци в страната - проф. Георги Стефанов, покойник за съжаление, този филм е нанесъл сериозен удар върху донорската активност в западния свят, защото след неговата прожекция много хора са скъсали документите, с които са били дали съгласието си за даряване на органи.

Тогава е трябвало да мине доста време, докато отшуми ефектът от този филм, който е бил игрален, а не документален, но въпреки това той е осъществил своя неблагоприятен ефект.

Плевенската болница благодарение на екипа от координатори по донорство - д-р Георги Димитров, д-р Теменужка Веселинова и д-р Георги Доцински, е един от най-добрите донорски центрове в страната, заяви още директорът на университетската болница.

Всички резултати обаче са съобразени и координирани само и единствено на основата на приетата нормативна база - съответния закон за трансплантации на тъкани, органи и клетки.

Въпреки това, което се върти в медийното пространство от дни, в Плевенската болница ние ще продължим да работим, защото, погледнато медицински, научно и хуманно, тази дейност не бива да се спира, защото хората, които чакат, се нуждаят от нея. Затова донорството трябва да съществува, за да помага на хората, които се нуждаят от него.


Д-р Теменужка Веселинова, патолого-анатом, координатор по тъканно и клетъчно донорство:
Излиза, че хората са излъгани, и то за най-големия хуманизъм в живота!

Донорската база в Плевен, освен че е една от най-добрите е и сред първите създадени в страната и работи по този хуманен проблем, свързан с донорството и трансплантологията.

Затова ние можем да се гордеем с това, което сме направили. Защото нашата дейност зависи и от хората, които дават съгласието си по закона за трансплантациите на тъкани, органи и клетки, в този труден за тях момент, те решават да проявят най-човешкото и да вземат това решение, което идва и от цялото семейство.

Понякога това, което правят във всички случаи, е с цел да помогнат на другите, но това вдоста често е и един психологически начин за утеха на близките, защото така те оставят нещо от своя близък за живее на тази земя, каза д-р Веселинова.

Така те дават възможност на много други хора да бъдат възстановени и да живеят пълноценно и те с пълното и ясно съзнание и с хуманни чувства вземат своето решение.

Всички тези хора са ясно информирани от нас какво ще се случва и получават пълната информация, защото не всички знаят, че това е възможно от медицинска гледна точка.

Когато се стигне до това цялото семейство координира и обсъжда този въпрос, затова, когато вземат своето решение, те да не съжаляват никога за това.

В повечето случаи близките се гордеят с този жест и мисля, че повечето от семействата в този момент се чувстват обидени, но от това, което излиза в медиите, защото излиза, че хората са били излъгани и то по някакъв недостоен начин, и то за дело, което е свързано с най-големия хуманизъм в живота.

Плевенската база работи от 5 години, като през декември ще ги навършим, каза още д-р Веселинова. Имали сме срещи със стотици семейства, не мога да кажа точен брой, но повече от 50 % от тях са взели решение и то е в полза на донорството.

Те не прекъсват връзката си с нас и много често ни се обаждат и се срещаме и до сега, но никои от тях не е имал никакви претенции към това, което сме им поднесли като информация, или това, което е последвало - актът на дарение, и между нас отношенията са на чисто човешка основа.

Миналата година ние имаме 90 семейства, които са дали разрешението си за тъканно донорство, като половината - или това са около 40 семейства, също са дали съгласието си, но не са успели да станат донорски семейства заради медицински противопоказания - диагноза, изхода на аутопсията или серологичните резултати, защото целта на донорството е да се помогне на хората и по никакъв начин да не им навреди.

Затова по всички закони трябва първо да се направят всички медицински изследвания. Има доста семейства, които изчакват всички изследвания, а заради това забавят и погребението на близките си, а от това по-голям и хуманен жест аз не виждам, коментира д-р Веселинова.

Има и хора, които отказват, разбира се. В момента законът регламентира възможността за донорство, че ако човек не е изказал отказ или не е записал отказ в здравната си книжка и в Изпълнителната агенция по трансплантациите,  решението остава в ръцете на неговото семейство.

Те са хората, които имат последната дума, дали да дарят или не. Има откази поради различни мотиви, но това е тяхно право и никой не може да манипулира мнението им, или да ги агитира, заяви още д-р Веселинова.

За тази година за три месеца ние имаме извършени 25 тъканни и клетъчни експлантации, въпреки тази акция срещу донорството. След като се раздуха скандалът в столицата, ние имахме донорско семейство на следващия ден.

Близките обаче коментираха, че това са глупости, защото ние сме тези, които решаваме. Към тъканното донорство спадат кости, сухожилия, роговици и кожа. Тези тъкани се вземат, след като е настъпила т.н. биологична смърт. След като настъпи тази смърт органи обаче не могат да се вземат, защото те не стават за нищо и не могат да се използват за целите на трансплантацията. Затова не е правилно да се говори, че се вземат органи от мъртъвци, коментира д-р Веселинова.

Д-р Георги Димитров, анестезиолог и болничен координатор по донорство:
Защо честотата на донорството у нас е само двама на милион население?!

Това, което искам да кажа и мисля, че всички сме убедени в това, е че трябва да има донорство, трансплантации и да има спасени пациенти. За да се случва обаче това,  първата стъпка е да има донор дарен орган или тъкан.

Оказва се обаче, че това нещо не зависи от това какъв закон действа. Преди законът беше един, а сега е друг, но разлика и в двата няма, донорските случаи са една и съща бройка. Или честотата е двама донори на милион население в България.

Това обаче, което има значение, е общественото мнение. В този смисъл бих искал да апелирам към различните медии да опитат да отразят положителното. Защо никой не се опитва да покаже пациент, който е трансплантиран и живее по-добре от преди?!

Във всяка дейност може да има скандални явления и негативни случаи, но те се раздухват толкова сериозно, защото това няма начин да не формира обществено мнение.

Затова отправям апела си към медиите да се опитат да работят в другата посока, защото ние като специалисти работим, но и вие можете да помагате, каза д-р Димитров.

Миналата година от плевенската база са направени три /поли/ пълни органни експлантации, като щяха да са пет, но при два, в които имаше доказана мозъчна смърт, близките отказаха.

Органното донорство е много по-сложно, за това и този вид експрантации се правят по-рядко. Трябва да е настъпила доказана мозъчна смърт, а полиорганна експлантация означава, че може да се вземат сърце, бъбреци, черен дроб и в по-редки случай бял дроб.

Най-много в света се правят трансплантации на бъбреци, след това – на сърце и черен дроб. През последните дни в нещата, които излизаха, двата вида донорство беше доста смесено. Това са два отделни процеси, като и технологично те са много различни.

Д-р Георги Доцински, анестезиолог и болничен координатор по донорство:
Най-трудни за нас са срещите със семействата

Ние тримата сме екипът, които прави подбора - преценяваме кои починали починали са потенциално годни, за да бъдат донори. Критериите са невероятни от чисто медицинска гледна точка. Те просто са максимално изчистени.

Противопоказанията са страшно много и мога да кажа, че за нас най-трудното не е работата и скринингът, защото те са рутинни. Това, което е най-трудното за нас,  е тази среща със семействата и то непосредствено в близките часове след загубата им на близък човек.

Подходът към всички е различен, защото те са от различни социални групи, но тук психологическия момент е много важен и дори в такива тежки моменти хората вземат адекватни решения - в полза на това някои друг да бъде спасен или да се подобри неговият начин на живот.

Самата кампания, която тече срещу нас в момента, е грозна и това е удар върху трансплантологията в България. Ние сме малка държава и от скоро започна да се говори за тази дейност, но процесът на експлантация и трансплантация е двоен и е свързан с много хора.

Те денонощно работят и то в името на това тази програма да съществува и да се помага на хората и да се развива медицината в България. У нас са няколко донорските бази, като те са разположени в университетските болници.

Допълнително ежегодно се подновяват договорите с тези болнични бази и за органното и за тъканното донорство. За това ние трябва да разсеем в обществото ни всички съмнения, че с трансплантацията,като цяло или донорството има възможност за корупция и злоупотреби.


На снимката: Участниците в пресконференцията днес, 21 март (от ляво на дясно): д-р Георги Димитров, д-р Теменужка Веселинова, доц. д-р Васил Тодоров (изпълнителен директор на УМБАЛ – Плевен) и д-р Георги Доцински. Тримата лекари са болнични координатори по донорство в УМБАЛ - Плевен