Публикация

Как да се адаптираме бързо и лесно към лятното часово време

Смяната на часовото време предизвиква голяма обществена дискусия във всички страни, които периодично преминават от зимно в лятно часово време и обратното. Хората страдат основно от недоспиване, а когато се налага да сутрин да стават и час по-рано, проблемите с кондицията на организма се усложняват.

Още повече, че преминаването към лятно часово време става в последната седмица на март всяка годиниа, когато хората започват да изпитват сериозно и пролетната умора. Така „стресът се повидига на квадрат” и съпротивителните сили на организма отслабват.

Какво да направите още днес?
•Прекарайте първия ден с по-големи физически натоварвания, уморете се повече. Така ще заспите по-лесно, макар и по-рано с един час отпреди.
•Ако все пак не можете да спите, прекарайте една безсънна нощ и следващата вече ще можете да спите истински.


Смяната на часовото време предизвиква голяма обществена дискусия във всички страни, които периодично преминават от зимно в лятно часово време и обратното. Хората страдат основно от недоспиване, а когато се налага да сутрин да стават и час по-рано, проблемите с кондицията на организма се усложняват.

Още повече, че преминаването към лятно часово време става в последната седмица на март всяка година, когато хората започват да изпитват сериозно и пролетната умора. Така „стресът се повдига на квадрат” и съпротивителните сили на организма отслабват.


Историята на смяната на часовото време започва в далечното начало на миналия век:
За първи път лятно и зимно часово време въвежда Великобритания още през 1908 г., за да се използва по-пълноценно дневната светлина през лятото. "Лятното часово време" на Острова се нарича "Daylight Saving Time".

Идеята всъщност принадлежи на американския политик Бенджамин Франклин, който по време на престоя си в Париж през 1784 г. пише цяло есе по темата, озаглавено "The Economical Project".

Идеята е възприета сериозно от лондонския строителен предприемач Уйлям Уилет (1865-1915), който публикува памфлет под заглавие "Хаби се дневна светлина" (The Waste of Daylight). Той подема агитационна кампания, която довежда до закона за британското лятно време (BST), приет от парламента през 1916 г.

През ХХ в. основен аргумент за въвеждането на лятното време е и спестяването на електроенергия. Според изчисления на експерти 25% от всичкото електричество, използвано за битови нужди, отива за осветление и домакински уреди като телевизори и касетофони.

През XVIII в. Франклин също направил подобни изчисления и стигнал до извода, че 100 000 домакинства в Париж биха спестили огромна сума, ако не палят свещи през 183-те вечери от 20 март до 20 септември.

На 10 март 1918 г. американският Конгрес установява няколко часови зони и прави официално въвеждането на лятното часово време, но законът не намира отзвук и скоро е отменен.

Промяната в България се въвежда с решение на правителството от 1979 г.
Днес обаче все по-спорен става въпросът от икономическата целесъобразност на смяната на зимното с лятното часово време и как тя се съотнася към здравния статус на хората. Много държави предпочитат да имат здрави и работоспособни граждани, отколкото да се стремят към неясното засега спестяване на електроенергия.

Според невролозите преобладава становището, че преместването на часовниковите стрелки представляват огромен стрес за организма. Ясно е, че адаптацията е строго индивидуална, но в преобладаващата част от хората тя трае поне 2 седмици, докато организмът се нагласи към новия ритъм на по-ранно лягане и по-ранно ставане сутрин.

Затова и все по-настойчиво се поставя въпросът за необходимостта биологичният и астрономическият часовник да бъдат синхронизирани.

От промяната на часа се влияе най-вече хормоналният цикъл на организма и по-точно връзката между хормона мелатонин и съня. Недостигът на образуващия се в епифизата хормон мелатонин затруднява заспиването и го прави почти невъзможно. Науката е установила, че максимална концентрация в кръвта мелатонинът достита във времето между 0 и 4 часа сутрин. Това е и времето на най-дълбокия сън.

С промяната на астрономическото време се нарушава и биологичният цикъл работа – сън. Според специалистите със смяната на часовника с един час напред у много хора се наблюдават симптомите на десинхронизация: гадене и чувство за тежест в стомаха, главоболие, депресия, изгубване на апетита и др.

Според хронобиолозите Тил Рьонеберг и Томас Кантерман от университета “Лудвиг Максимилиан” в Мюнхен обаче преминаването към лятното часово време през март обърква вътрешния часовник на човека. Защото ритъмът във всекидневието ни се определя не от часовника, а от дневната светлина.

Заедно с двама холандски изследователи те са провели най-голямото досега изследване за последиците от преместването на стрелките. Чрез специален въпросник те са изследвали моделите на сън на 55 000 души в Централна Европа. Резултатите бяха публикувани в последния брой на специализираното списание „Current Biology”.

“Вътрешният часовник на човека се нагажда към промените в съответствие със сезона спрямо изгрева на слънцето”, твърди Томас Кантерман. “Изгревът регулира естествения ритъм на сън и бодърстване и през летните месеци. Резултатите показват, че преместването на часовника в лятното часово време пречи на естествената настройка на вътрешния часовник”, допълва Кантерман.

“Бяхме изненадани, но се оказа, че последиците са сериозни. Смяната от лятно на зимно часово време и обратно влияе върху естествените ритми в организма, въпреки че човек обикновено успява в рамките на няколко дни да се пригоди към промените.” Учените твърдят също, че местенето на часовника с час напред нито отразява определена биологична потребност, нито е съобразено с природата.

Изводът на учените е, че хората не се адаптират към лятното часово време

Участниците в изследването е трябвало да дадат информация за навиците си на сън както в работните, така и в почивните дни. В резултат учените установили, че в почивните дни, в които не трябва да стават в точно определен час, хората настройват съня си в съответствие със сумрака на границата между деня и нощта.

В друг експеримент учените наблюдавали в продължение на четири седмици преди и четири седмици след преместването на стрелките индивидуалните навици за сън и активност на 50 души. Резултатите, както и при първото изследване, били обобщени въз основа на попълнени въпросници. Освен това обаче специален измервателен уред на ръката отчитал двигателната активност.

И този експеримент показал, че в почивните дни дневният и нощният ритъм на хората не се адаптират към лятното часово време. Обществените ангажименти обаче трябвало да бъдат изпълнявани в съответствие с избързващото с един час лятно часово време.

Учените допускат също така, че лятното часово време е не само безполезно, но и може да бъде вредно за здравето в дългосрочен план “Все още е рано да се каже със сигурност, че лятното часово време нанася дългосрочни вреди на здравето”, пишат авторите в доклада си. “Резултатите обаче показват, че тази вероятност е много голяма и трябва да се направят специализирани изследвания в тази насока.”

Съвети за по-бърза адаптация

И докато правителствата решат дали да отменят смяната на часовника, лекарите съветват как по-лесно да адаптирате организма си към астрономическите промени:
•Прекарайте първия ден с по-големи физически натоварвания, уморете се повече. Така ще заспите по-лесно, макар и по-рано с един час отпреди.
•Ако все пак не можете да спите, прекарайте една безсънна нощ и следващата вече ще можете да спите истински.
•Яжте повече плодове и зеленчуци.
•Движете се повече на въздух.
•Не злоупотребявайте с алкохола и кофеина, които допълнително затрудняват заспиването.
•По възможност през първата седмица на април не планирайте работа, която изисква прекомерна концентрация и напрежение.

Или просто, живейте здравословно.


" }-->

Коментари