Публикация

Защо първородните деца стават политици, а по-малките – бунтари

Доказано е, че огромно влияние върху развитието на човека има обстоятелството дали той е бил първородно дете или е израснал в компанията на батковците и каките си.

Налага се тенденцията първородният син или дъщеря да се идентифицира силно с родителите си, да не им се съпротивлява особено и да прави това, което те искат - например, да бъде отличник на всяка цена.

В усилията си да привлекат внимание, по-малките деца се опитват на всяка цена да формират различни персонални характеристики и умения.


Доказано е, че огромно влияние върху развитието на човека има обстоятелството дали той е бил първородно дете или е израснал в компанията на батковците и каките си.

Питали ли сте се някога защо братятя или сестрите могат да се различават толкова много помежду си? Не е ли логично, при положение, че са възпитани от едни и същи родители и в идентична семейна среда, те да си приличат по характер?

Учените, захванали се с изследването на драстичните различия между децата в семейството, имат няколко хипотези.

Една група психолози са убедени, че бебета се раждат с индивидуални характери и това оказва решаващо влияние върху по-нататъшното им развитие.

Други изтъкнати авторитети пък защитават тезата, че най-голямо влияние върху промяната на идентичността на децата оказва натискът на външни фактори, каквито са приятелите или училището.

Все пак повечето изследователи на детската психология вярват, че никога няма да има две деца, които да са отгледани точно по един и същи начин.

Обстоятелствата се промянят драстично между раждането на отделните членове на семейството. Едно бебе може да бъде много очаквано събитие или пък непланиран развой на нещата, а и през различните периоди от живота си родителите могат да бъдат повече или по-малко финансово стабилни, емоционално задоволени и т.н.

Това означава, че по време на всяко раждане майката и таткото са в нова ситуация. Така че те неминуемо ще се отнасят към новото дете по начин, различен от този, по който са се отнасяли към предишното.

Доказано е, че огромно влияние върху развитието на човека има обстоятелството дали той е бил първородно дете или е израснал в компанията на батковците и каките си.

Обикновено родителите са изключително развълнувани, когато се появи първото дете в семейството. То автоматично се превръща в център на много внимание и родителски стремежи.

В такива ситуации се налага тенденцията първородният син или дъщеря да се идентифицира силно с родителите си, да не им се съпротивлява особено и да прави това, което те искат.

Например да бъде отличен ученик, ако това е важно за родителите, е лесен начин детето да се спечели тяхното благоразположение, въпреки че този ход не винаги води до по-голяма привързаност. Всъщност тя често е давана на по-малкото дете в семейството, когато то се появи.

Тези, които идват първи на бял свят, по принцип не харесват и избягват промените, както и поемането на рискове. Статистиката сочи, че редица утвърдени политици са първородни деца.

С по-малките издънки в семейството нещата стоят по диаметрално противоположен начин. Те рядко ще правят това, което им кажат родителите. Основна цел в живота им е да изпъкнат и да се откроят по някакъв начин от братята или сестрите, родени преди тях.

В усилията си да привлекат внимание, по-малките деца като че ли се опитват на всяка цена да формират различни персонални характеристики и умения.

Така например, ако по-голямото дете е силен ученик, второто вероятно ще се захване със спорт или някаква креативна професия. Респективно, ако първото дете е привързано повече към единия родител, например майката, второто ще се идентифицира по-силно с бащата.

Хора като революционерите или радикалите често са по-малките в семействата си. Тяхната стратегия още от малки е била да се бунтуват срещу цялата останала част на семейството си.

Напълно очевидно е какъв шок за ситемата на първородното дете е, когато на бял свят се появи неговото братче ли сестриче. Често по-голямото ще се стреми да направи всичко, което е по-силите му, за да доминира и да опита да запази нещата такива, каквито са били преди.

Ако новопоявилото се бебе окупира цялото внимание на родителите, има риск по-голямото дете да се чувства изтласкано на заден план.

Вследствие на това, че то се чувства отхвърлено и пренебрегнато, не е изключено малчуганът да започне да реагира гневно или агресивно към членовете на семейството си.

Колко голямо е въздействието на раждането на ново дете в семейството зависи от възрастовата граница. Деца на 4 години и нагоре са по-малко засегнати от раждането на по-малко братче/сестриче, защото те са способни да се сработят с новата ситуация и с новия член в семейството.

Разлика от по-малко от 2 години между децата може често да предизвиква много проблеми, дори да доведе в някои случаи до тежки психологически травми.


Коментари