Д-р Димитров: Във всеки гимназиален клас по 4-5 деца пробват дрога

Д-р Ивайло Димитров е роден в Бургас през 1967 г. Завършва 1998 година завършва медицина в София през 1998 г. Две години след това работи в Центъра за спешна медицинска помощ. От 2000 г. работи като ръководител на превантивно-информационния център по наркотичните вещества. Преподава по специалността „Социални дейности” в Бургаски свободен университет. Мениджър е на програмата "Превенция и контрол на ХИВ/СПИН" на Министерството на здравеопазването. От 2006 г. е ръководител на Областния съвет по наркотични вещества. Директор е на Балканска мрежа за наркотични зависимости към ECAD („Европейски градове срещу наркотиците”). Началник на отдел „Здравеопазване и превенции” в Община Бургас.

-Д-р Димитров, Вие от скоро сте директор на Балканската мрежа за наркотични зависимости на ECAD , моля да разясните на нашата аудитория какво представлява тази организация и какви са нейните цели.
-ECAD е европейска организация, която вече има изключително силно политическо влияние на територията на Европа. Това е организация, която обединява усилията на всички големи градове в европейския регион по отношение на проблемите свързани с употребата на наркотични вещества. Като казвам това имам предвид, че в нея са включени кметовете и ръководствата на столиците и големите европейски градове. За нас беше много приятно, че Бургас стана първия град в страната, който се присъедини към тази организация, с активното участие на Община Бургас, на нашия кмет имахме възможността да създадем една много широка мрежа от градове, които се заразиха от нашия ентусиазъм и се включиха към нашите добри програми свързани с работата в областта на наркотичните зависимости. И от тук естествено имаме уникалния шанс да се включим като град кандидат да стане Балкански център в областта на наркотичните зависимости и на заседанието на борда на директорите през февруари тази година във Варшава нашата кандидатура беше одобрена, като аз бях назначен единодушно от борда на директорите за директор на тази Балканска мрежа за превантивни програми. Много неща се случват в тази организация, изключително активни са усилията да се справяме на международно ниво с големите проблеми свързани с наркотиците. Като казвам това имам предвид добрите контакти, които създадохме с ООН и г-н Антонио Мария ди Коста, който е секретар на ООН свързан с контрола на наркотиците и престъпността, с Франко Фратини – заместник председател на Европейската комисия, както и с Джон Уолтърс, който е директор на канцеларията на Белия дом на САЩ във връзка с работата с наркотични вещества. Всички те изразиха ясно своята подкрепа за всички програми, които се случват на Балканския полуостров и които по някакъв начин пряко подпомагат дейностите свързани с неупотреба на наркотични вещества, както и прекратяването на обективно съществуващия факт, че ние географски сме кръстопът по пътя на наркотика, през нас преминават огромни количества, за съжаление все повече от тях остават на територията на нашите балкански страни. И мисля, че това е един от големите ни проблеми.
На конференцията в Милано, която мина преди около месец имахме възможността да се съберем с много други кметове и хора работещи в областта на превенцията от балканския регион. Радостно е да съобщя, че тази година кмета на Сараево прояви инициативата и желанието на територията на Сараево да се проведе петата балканска конференция, четвъртата беше миналата година в Бургас. Нашата работа се разширява изключително много, сега ни предстои пътуване до Стокхолм където ще се срещна с хората, които работят и създават тази европейска политика, от там ми предстои пътуване до Петербург където ще имам възможността да се срещна с представители на руските градове от ECAD.
Мисля, че това което е важно да се знае, че нашия град е лидер по отношение на превантивните програми на балканския регион и все повече кметове и професионалисти търсят нашата компетентна помощ по отношение на това заедно да се опитваме да създаваме добри, работещи превантивни програми в областта на наркотиците. Преди две години подкрепихме и създаването на националната програма за превантивни дейности на Черна гора, преди те да се отделят като република, което ни даде възможността фактически много ясно и категорично да се откроим като хора, които наистина работим много интензивно.
Предстои отварянето на нашия нов офис в Бургас, който ще бъде на територията на Младежкия културен център. Ще се опитаме и аз като ръководител на тази мрежа да направя всичко възможно всички добри практики и работещи инициативи в нашия град до получат популярност и на Европейско ниво.

-България в рамките на Европа и на Балканите на кое място стои по разпространение и употреба на наркотици?
-Ние всъщност правим едно международно проучване в рамките на ECAD, което показва, че ние сме за съжаление в челото по разпространение на наркотични вещества. Като казвам това, последните една ? две години се забелязва тенденция за успокояване на употребата на хероин, т.е. на твърдите наркотици, но за сметка на това се засилва търсенето на леките дроги като марихуана, канабис, хашиш, както и към така наречените парти дроги или дискотечни дроги като амфетамините, екстази, кокаина. Това е може би с нарастването на материалното състояние на гражданите на Бургас. И аз смятам, че всъщност нашите програми вече са насочени към това да търсим по-лесно да достигнем до тези рискови групи от млади хора, които търсят забавление през тези видове дизайнерски дроги, които са доста опасни за съжаление и с доста тежки последици за един млад организъм.

-Какво конкретно се прави в тази посока?
-Опитваме се да правим много инициативи свързани с изложби, рисунки, конкурси, които са градски. Опитваме се вече да се включим и в национални такива, вече и в международни. Но в същност по-важната, тежка и отговорна работа е да създаваме младежки лидери, които да влизат в училищата, да говорят със своите съученици и връстници точно по тези теми. При подрастващите като влязат хора от едно различно поколение и говорят нещо, младите си мислят "а, бе, говорете си вие, ама аз ще правя каквото си искам". Докато информацията като дойде от техни връстници, когато той ти говори с твоя език за проблемите свързани с употребата на наркотици /такава е и европейската тенденция/ наистина връстниците се замислят и търсят начини да се справят или да не посягат въобще към съответното наркотично вещество, което за нас е големия успех.

-Безспорно много деца опитват от любопитства.
-Да, така е.

-Къде е тази буферна зона, от която те потъват в наркотичната зависимост?
-Въпроса е страшно интересен. Много години наред се опитвам и аз да си отговоря на този въпрос. Смятам, че големия ни проблем в момента в нашето общество е липсата на любов. Като една категория, която наистина липсва на младите хора. Те си опитват да намерят нещо различно навън от семейството си, навън от училището и се насочват към "изживяването" на едни удоволствия, които са странни, непознати, но много силни и цветни. Това е един свят, който хем е странен и плашещ, и непознат, хем същевременно е много цветен и колкото и да е илюзорен е много "желан". Става така, че много често още първите опити дават на младите хора да разберат, че май нещата не са толкова цветни и интересни колкото изглеждат при първия опит. Но за съжаление те вече са навлезли в една "нова приятелска" среда, която им дава възможността за лесен достъп до наркотичните вещества, харчат се все повече средства от личния бюджет на младия човек и неговото семейство. И аз смятам, че проблемите са свързани с това ние да показваме, че употребата на наркотици има алтернативи. Това са спортните мероприятия инициирани и провеждани от община Бургас, литературните конкурси и изложби и многото дейности в извънкласните форми.

-Д-р Димитров, Областния съвет по наркотичните вещества комуникира ли и как с областния психодиспансер, в който работят специалисти занимаващи се наркозависими?
-В нашия съвет са включени лекари-специалисти в тази област д-р Лорис Сайян, който е ръководител на диспансера, както и д-р Андрей Стоянов, който ръководи трето отделение, което се занимава с алкохолно и наркозависими. В съвета ни са включени видни личности от абсолютно всички важни за неразпространението на дрога институции, РДВР, митници, РЦЗ. Опитваме се да имаме широка представителност в това нашите програми да достигат да широк кръг хора и да са подкрепени от максимален брой хора и обществени институции.

-Този разговор не може да мине без въпроса дали се знае колко са наркозависимите хора, да кажем в Бургас?
-Много е относително наистина и на въпроса Ви трудно може да се даде точен отговор. Но аз смятам, че по принцип тази статистика, която като тенденция забелязвам през последните години е към увеличаването на употребата на дизайнерските дроги. По предварителните данни на едно анкетно проучване, което съвсем скоро ще оповестим във всеки клас между 9 и 12 клас между 12-23% от децата, което е 4-5 ученика, които поне два пъти в месеца употребяват някакъв вид наркотично вещество, дали марихуана, дали екстази когато ходят на дискотека. Ние ще се сблъскваме все повече с нарастващия интерес към точно тези дроги, които стимулират и действат като допинг. За съжаление с един много тъжен край, но младите хора, знаете не мислят за живота си, те мислят да се забавляват сега, в този момент и това е големият им проблем.

-Кога за един човек се казва, че е наркозависим?
-Според това, което медицината дава като понятие за зависимост, това е момента, в който организма на човека не може да функционира нормално без в неговия биологичен ритъм да е включена употребата на наркотично вещество. Всяко наркотично вещество има така наречения наркогенен потенциал, което означава потенциал на веществото, с което то създава зависимост. Ако да кажем за хероина са достатъчни 2-3 опита, максимум 10, за да станеш зависим, за тревата, марихуаната това може да се примерно 2-3 месеца, в които ти да пушиш редовно и постепенно да развиеш зависимост. За амфетамините са необходими 2-3 седмици, за алкохола са необходими 4-5 години. Всичко зависи от човека и от наркогенния потенциал на самото вещество.

-В края на нашия разговор искам да Ви попитам за инициативите Ви в навечерието на 26 юни - Световния ден за борба с наркотиците.
-Вчера се състоя събиране на Областния съвет по наркотични вещества, за да вземем мнението на всички колеги за това как искат да изглежда този 26 юни. Колегите подкрепиха идеята за създаването на една серия от 10 картички, които са много интересно анимирани, това са картички-комикси, които са направени в цветен и черно-бял вариант на всяка от картичките. Изобразени са действията на всеки един наркотик. Половината картичка е цветна и изобразява веселата и интересната част на употребата на наркотичното вещество, обратната страна в черно-били тонове показва кошмара на употребата. Много добре се прие тази наша идея, бяхме обявили конкурс ученици да нарисуват тези послания. А една от картичките изобразява какво трябва да се направи ако млад човек, който е отишъл да купонясва изпада в безпомощно състояние в следствия на свръхупотреба на наркотично вещество. Има и други прояви, които в момента уточняваме. Но смятам, че картичките ще станат голям хит.