Агнешкото е едно от най-крехките меса. Съставът му е по-добър от този на свинското, говеждото или овчето от гледна точка на въздействието му върху човешкия организъм. Това обаче не важи за шилешкото, което се предлага на пазара като агнешко

На българската трапеза по Великден и Гергьовден традиционно присъства агнешкото месо. На двата празника, а нерядко и в периода между тях то се консумира в значително по-големи количества от обичайните през годината.

Агнешкото е едно от най-крехките меса. Съставът му е по-добър от този на свинското, говеждото или овчето от гледна точка на въздействието му върху човешкия организъм. Това обаче не важи за шилешкото, а в половината от случаите месото, което се предлага на пазара като агнешко, в действителност е шилешко. Неговият състав е различен и поемането му в по-големи количества може да предизвика здравословни проблеми.

В агнешкото балансът на мастните киселини е по-добър, докато в шилешкото преобладават вредните за здравето наситени мастни киселини, известни със своята атерогенност. Особено ако такова месо се приема в продължение на 5-6 дни, рискът от инфаркт или инсулт се увеличава.

Вредният ефект от храните, богати на наситени мастни киселини, може да се омекоти, ако заедно с тях обилно се приемат зеленчуци – те имат антиатерогенно действие. Затова се препоръчва на празничната трапеза месото и зеленчуците да бъдат в съотношение 1:3 или 1:4 в полза на зеленчуците. Това може да намали риска от съдови инциденти 3-4 пъти.

Не е подходящо съчетаването на месото със салати и сосове, приготвени с майонеза. Същото важи за сметаната. Затова като десерт на празничния обяд или вечеря не се препоръчват сметановите торти, сладкиши и кремове. Много по-здравословно е вместо тях да се приемат плодове.

Традиционен елемент от празничната трапеза са и алкохолните напитки.

Като цяло се препоръчват нискоалкохолните питиета – вино, бира. Известно е, че червеното вино има антиоксидантно действие. Преди основното ястие може да си позволите един аперитив, приет с повече салата.

Понякога преяждането може да бъде с по-голям риск за здравето от еднократната злоупотреба с алкохол.

Важно е да се знае, че генотипът в голяма степен определя реакцията на организма към различни храни. Има хора, които поемат големи количества тлъсти меса и алкохол без драстични последствия. Други при значително по-умерен хранителен режим са с по-голям риск от заболявания.

Проф. Божидар Попов,
председател на Българското дружество по хранене и диететика.