Под натиск управляващите от тройната коалиция признават реалностите и същевременно дават ясна заявка, че болезнените стъпки, за които ще се носи отговорност, няма да ги направят те, а хората след тях.
Това каза в специално интервю за health.bg депутатът от СДС д-р Иван Колчав, член на парламентарната комисия по здравеопазване.

Управляващата тройна коалиция признава реалностите в здравеопазването и същевременно дава ясна заявка, че болезнените, но необходими стъпки няма да бъдат направени до края на мандата.
Това прогнозира в интервю за health.bg депутатът от СДС д-р Иван Колчав, член на парламентарната Комисия по здравеопазване.

Д-р Колчаков, какъв е вашият коментар на решенията на управляващата коалиция в сектора на здравеопазването?
Нека да повторим какви са основните предизвикателства пред здравната система и това, което очакват гражданите. На първо място, България трябва да има една европейска здравна система, която да е високоефективна и каквато нямаме доизградена в момента.

Тук трябва да отправим и първия упрек към управлението - за пореден път управляващите три години нищо не правят, а в последната година започват да правят структурни стпъки, но голяма част от тях са заявка да стартират през 2010 г.

Какво е това управление, което чака последната година, и прави заявки за реформи за времето, което те няма да управляват, а някой друг ще трябва да прави реформите. Ресурсът, който се отделя за функциониране на здравната система е критично малък като средства, а и като процент от Брутния вътрешен продукт, с който сме последни в Европа.

Със съжаление трябва да кажем, че управляващите са под натиска на обективната реалност, която не е оптимистична, защото българската нация е най-бързо умираща в света и с най-тежките статистики за заболеваемост в отделните категории. Само след една година управляващите трябва да носят отговорности за това престъпно бездействие. Сегашните решения са един панически начин да обещаят нещо да правят. Аз не вярвам през следващата една година до изборите те нещо да направят, нито по отношение на увеличаване на средствата в здравеопазването, нито пък решителни стъпки за изграждане на нова модерна система за изграждане на здравеопазване в България.

Как ще коментирате увеличаването на здравната вноска, както е записано в решенията на тройната коалиция, и че това нямало да увеличи общата данъчна тежест за гражданите?
Това е един демагогски опит да се каже, че някой друг ще плаща вместо нас. Реалностите са ясни. Както по времето на социализма не държавата, а гражданите плащаха всичко, защото те изкарват парите, така и сега. Нямало да плащат гражданите, а щяла да плаща държавата. Каква е тази държава – някаква на Луната ли е, на Марс или е, та оттам ще докарва пари?!

Държавата във фискалния смисъл на думата, това сме всички ние, които събираме пари в бюджета. Тоест когато парите ще се взимат от бюджета, пак ще се взимат от нашите пари. Безспорно е, че трябва повече пари за здравната система. Въпросът е кога се правят тези опити да се намерят повече пари.

Като опозиция упрекът на СДС е, че три поредни години България е с колосален излишък и тази година пак имаме безпрецедентно преизпълненение на бюджета. За първото тримесечие 85% от макрорамката на бюджета е изпълнена. Т.е. и тази година правителството събира пари от всички нас и не ги вкарва в реална икономика и социални плащания, а ще бъдат заделени в бюджета.

Важно е да се подчертае, че този излишък се разпределя крайно непрозрачно, тъй като единствено и само министър-председателят разполага с него и той казва къде и колко пари да бъдат преразпределени от излишъка. Няма съмнение, че и този път излишъкът ще бъде използван за предизборен популизъм. Така управляващете ще се опит последната година да си измият ръцете, а всички непопулярни стъпки ще ги заложат в законодателството и ги оставят някой друг да ги изпълнява.

На демонополизацията на НЗОК се гледа като на пенкилер за решаване на всички проблеми в здравния сектор. Така ли е? Това може ли да отвори сектора за влизане на свежи пари, за по-качествено здравеопазване?
Никакъв монопол не може да бъде оправдан в една демократична страна и пазарна икономика. И ако държавните монополи са нещо много лошо, частните го потвърждават по двойно по-категоричен начин. Когато преди 10 години ние започнахме реформите в здравеопазването, не сме заложили монопол на НЗОК. Затова още през 1998 г. в Закона за здравното осигуряване регламентирахме частните здравни фондове, които вече се навъдиха повече отколкото е необходимо – има 17 фонда.

Големият проблем е, че държавата не ги допуска реално до същинска дейност. Опитът за намерения да се демонополизира касата също е с перспектива след края на техния мандат. Под натиск управляващите от тройната коалиция признават реалностите и същевременно дават ясна заявка, че болезнените стъпки, за които ще се носи отговорност, няма да ги направят, ще ги правят хората след тях.

Очакваше се при приватизацията на болниците лекарите да имат предимство. Сега става ясно, че това няма да е така.
Аз смятам, че целта на приватизацията не е да се облагодетелстват лекарите. Напротив. Целта е лекарите да станат по-отговорни и ангажирани със своята професия и с проблемите на пациентите. А това безспорно става, когато те поемат отговорности и за здравните заведения, в които работят.

Най-силният начин някой да поема отговорност, е като се ангажира със собственост. Ако лекарите и медицинските специалисти бъдат част от акционерите и собствениците, те тогава ще бъдат ясно ангажирани с тази дейност. Един лекар е роб на съдбата си. Той е завършил медицина 6 години, специализирал е още 4 , той не може да избира и всяка година да си сменя професията. Един лекар е роб на съдбата си, защото е висококвалифициран специалист. Ако тези хора ние не ги ангажираме по някакъв начин, те са волни птички божии и веднага отлитат по света. Ако един лекар има собственост в едно здравно заведение, той е по-привързан към България, отколкото един лекар, който няма собственост и отговаря на оферти, които са фантастични.

В моята сфера - анестезиологията, в момента са останали по-малко от 1000 души, а от тях зависят всички операции в България. Най-минималните оферти започват от Малта с 3 000 евро месечно , Испания – 4000 евро, Ирландия – 6 000 евро, Кувейт - 10 000 долара. Защо трябва един висококвалифициран специалист да стои тук , да мизерува, да не може да свърже двата края, да го наричат мафия в бели престилки, като в другия свят го ценят и го възтнаграждават по един достоен начин.

Как ще коментирате идеята на новия здравен министър в закона да бъдат вкарани такива текстове, които да позволяват да бъда отделени и разпродадени части от болниците, или по-точно апетитните терени да бъдат лесно приватизирани?
Това е такава конюнктура, че просто не ми се говори. Шмекерите в България направиха всичко, което и най-черното ви въображение не може да роди. Смени на парцели, смени на терени, смени на гори. Разбойниците в България и майка си ще продадат, така че тук за парчета от терени въобще не ми се дискутира.

В сферата на здравеопазването наблюдаваме вече две правителства, 7 години, които са напълно безхаберни, напълно безотговорни, отдадени на малки далаверки. Дори и добри специалисти като проф. Гайдарски три години губи времето и направи така, че само и само да си запише в биографията и неговия род , че е имало министър на здравеопазването. Нищо голямо не направи, не пое никакъв риск – все пак е хирург.

Сега виждам д-р Желев, с когото бяхме кметове по едно и също време, какви заявки направи за влизане в тази политика. Той например заяви, че големите проблеми днес били родени през 90-те години, когато прибързано и ненавреме била започнала реформата.

Трябва да знае обаче, че заради управлението на тяхното правителство на Жан Виденов, България остана последната страна в Европа, която смени съветската система на Семашко на здравеопазване. Преди нас бяха Албания, Македония, Украйна и Русия.

Само че сега Евгений Желев и сие по папагалски начин повтарят неверните неща, които говори Първанов. Безотоговорен и некомпетентен е говорещият агент Гоце, който нищо не разбира от здравеопазване, а нека си припомним как се криеше като мишка да не признае, че е бил доносник на Държавна сигурност. Ние нищо добро не можем да чакаме от новия министър, защото той или не е наясно с проблемите, или не смее да каже какви са.

Предизвикателствата пред България, са че трябва да се изгради европейска система на здравеопазване и адекватно финансиране на такава система. През следващата една година това за съжаление няма да го видим.