Публикация

Пониженият тонус – пролетна умора или сезонна депресия?

През пролетта традиционно приемаме, че понижената работоспособност и по-бързата уморяемост са симптоми на пролетна умора. Купуваме витамини и решаваме, че сме се преборили с проблема.

Нерядко обаче симптомите остават, възможно е да се задълбочат. В такива случаи е редно да се консултираме с лекар, защото е възможно умората и отслабената работоспособност да са сигнал за сезонна депресия.

Health.bg потърси професионалната преценка на д-р Гергана Прокопиева – психотерапевт, специалист в лечението на депресивни състояния и зависимости


През пролетта традиционно приемаме, че понижената работоспособност и по-бързата уморяемост са симптоми на пролетна умора. Купуваме витамини и решаваме, че сме се преборили с проблема.

Нерядко обаче симптомите остават, възможно е да се задълбочат. В такива случаи е редно да се консултираме с лекар, защото е възможно умората и отслабената работоспособност да са сигнал за сезонна депресия.

Health.bg потърси професионалната преценка на д-р Гергана Прокопиева – психотерапевт, специалист в лечението на депресивни състояния и зависимости.


Д-р Прокопиева, какво поражда пролетната депресия?
Труден въпрос. На първо място, не съществува диагноза пролетна депресия. По-точно би било да се определи, че има вид депресия, при която се наблюдава сезонност, т.е. склонност за появя на депресивни симптоми в преходните сезони (за нашата георафска ширина - пролет и есен). На второ място, причината за появата на депресивни симптоми през пролетта не се различават принципно от тези за проява на депресията изобщо – индивидуалната биология (наследствеността),личността на човека и вътрешния му свят, социалната среда (професионална, семейна, приятелски кръг и др.). На трето място, изследователите в областта все още не са установили категорично какво поражда депресивните симптоми точно в тези сезони. Всъщност, важното е да се усетим, че имаме проблем.

Как да разпознаем депресията, какви са симптомите?
Депресивните симптоми лесно се назовават, но понякога трудно могат да бъдат „разчетени” от самия човек или от близките му.Като цяло има усещане за психична промяна. Подтиснатостта, понижената работоспособност и по-бързата уморяемост, предпочитанието към усамотеност, мъчителните мисли за безперспективност, несигурност, вина или други, предизвикващи душевна мъка, са сред най-показателните за начало на депресия. Някои от тези симптоми са характерни и за пролетната умора, затова в много случаи хората решават, че оплакванията ще отшумят без специално лечение. Няма нищо лошо, ако си купят витамини, както често се случва. Ако обаче състоянието им не се подобри, трябва да се обърнат към лекар. Много често човек усеща и симптоми, които никак не се връзват с депресия, но са с депресивен произход. Често моите пациенти се изненадват, когато в хода на лечението с антидепресант изчезват безсъние или главоболие, или сърцебиене, или усещане за задух, или замайване, или куп други телесни оплаквания, за които други специалисти са се произнесли с академичната фраза „От нервите ти е!”. Образно казано, когато депресията слезе в тялото, прави каквото си иска. Много е важно да обърна внимание на това, че част от най-типичните симптоми на депресията понякога може и да липсват, а на преден план да бъдат по-нетипичните.

Как реагират хората? Сериозно ли приемат тези симптоми, или неглижират проблема?
Знаете ли, не спирам да се изумявам от това как дори и мои приятели идентифицират депресивни симптоми, обясняват си ги сами на себе си с най-различни причини и не предприемат нищо, за да се отърват от тях. Все едно да си счупиш крака, падайки по стълбите, и да си кажеш: „Мисля, че си счупих крака, но то е от падането. Ами, така е.”. И да не предприемете нищо след това.

Кои са рисковите групи? Каква част от хората страда от сезонни депресии?
При хората наследствено обременени с депресивни заболявания е малко по-вероятно да развият депресия, но пък те са по-наблюдателни към преживяванията си от другите. Жените са по-податливи, но пък мъжете боледуват по-тежкоМладите са по-издържливи, а по-възрастните са по-опитни. И т.н. и т. н. С две думи, всеки от нас може да попадне в някои от групите в определен етап от живота си. Според различните световни проучвания честотата на депресивните разтройстна не надхвърля 20 процента от хората. Ще си кажете: „Какво толкова - един от пет, при това този един не съм аз.”. Има обаче категорична тенденция до 2020 година депресията да влезе в челната тройка на социално значимите заболявания. Депресиите със сезонност в изявата си са между 1/4 и 1/5 от всички регистрирани случаи.

Как се лекува сезонната депресия?
Индивидуално. Усещаме промяната в настроението си и/или работоспособността и/или възможността да се радваме на живота. Следва консултация с психиатър, който преценява има или не депресия и ако има предлага за обсъждане вариантите за преодоляването й. А ако Ви интересуват методите, те са много, но като цяло се свеждат до възможността човекът с депресивни симптоми да открие своя лечител и да му се довери. Другото е професионална проза за опитния специалист.

Какъв трябва да бъде хранителният режим?
Балансиран. С повече плодове и зеленчуци.

Какъв режим на физическа активност трябва да поддържаме?
Не по-малко, отколкото трябва, и не повече отколкото можете. Застоялият начин на живот е вреден както за тялото така и за духа.

При всички случаи ли е необходимо медикаментозно лечение?
Не, разбира се. Но в много случаи ние психиатрите препоръчваме медикаментите като най-бързия, в много случаи по-ефективния и категорично по-евтиния метод.

Как трябва да подходим, ако наш близък има такъв проблем?
Ако този човек чувства симптомите като проблем, (защото може да Ви ги споделя, но да не ги определя като проблемни) не се бавете за консултацията с психиатър. Митът, че на психиатър отиват само лудите отдавна е в аналите на соцреализма.
Ако обаче близкият Ви не чувства промяната, поговорете спокойно с него. Споделете вашите тревоги относно състоянието му, дайте примери от живота му, които показват, че нещо не е както трябва. Това обикновено е достатъчно.Но, ако не го убедите, не се отказвайте!



д-р Гергана Прокопиева
тел: 0898757304, 02/9753164
E-mail: gprok@abv.bg

" }-->

Коментари