Публикация

Ранното откриване на рака спасява живота

Колкото и невероятно да звучи, ракът е лечим – световната практика го доказва.
Истина е, че у нас картината е различна. Не защото нямаме подготвени терапевти. Не е и заради липсата на материална база, въпреки че като цяло българските болници са значително по-бедни от тези в другите страни от ЕС. Основната причина е в късното диагностициране на онкологичните заболявания.

В Западна Европа до 90 на сто от злокачествените тумори биват откривани в първия стадий, затова при голямата част от пациентите се постига пълно излекуване, без трайни последици или инвалидност. У нас в първата фаза на заболяването се откриват едва 3 на сто от случаите.


Колкото и невероятно да звучи, ракът е лечим – световната практика го доказва.

Истина е, че у нас картината е различна. Не защото нямаме подготвени терапевти. Не е и заради липсата на материална база, въпреки че като цяло българските болници са значително по-бедни от тези в другите страни от ЕС. Основната причина е в късното диагностициране на онкологичните заболявания.

В Западна Европа до 90 на сто от злокачествените тумори биват откривани в първия стадий, затова при голямата част от пациентите се постига пълно излекуване, без трайни последици или инвалидност. У нас в първата фаза на заболяването се откриват едва 3 на сто от случаите.

Болните от злокачествени тумори в нашата страна са над 300 хиляди. Всяка година около 5000 жени се разболяват от рак на гърдата и 3500 - от рак матката.

Животът на много от тях може да бъде спасен при навременна лекарска намеса. Може да бъде спестен шокът от отстраняването на млечните жлези или други травмиращи операции, последиците от които остават за цял живот. В много от случаите по-страшна от физическата травма е психическата. Загубата на самочувствие, чувството за малоценност може да попречи на пациента да води нормален живот, дори когато непосредственият риск от болестта е преодолян.

Как може да се промени негативната картина?

Успешната практиката за борба с рака в развитите страни се опира на три компонента:

- реално работеща система за профилактика
- задължително второ мнение за диагнозата и лечението (при това от високоспециализиран консилиум)
- адекватно финансиране и управление на целия процес: профилактика-диагностика-лечение.

В нашата страна основен проблем е недофинансирането на здравната система, включително в сферата на онкологията. Много може да се направи и за профилактиката на раковите заболявания, която е далеч от европейските стандарти.

„У нас има потребност да се насърчават изследванията, квалификацията на кадрите. Трябва да заработи системата за национален онкологичен скрининг.” – коментира пред health.bg проф. Иван Черноземски, член на Управителния съвет на националната онкологична болница, бивш национален консултант по онкология към Министерството на здравеопазването.

Трябва обаче да сме наясно, че решаващ фактор в борбата с рака е личната отговорност на хората към собственото им здраве.

Вярно е, че в развитите страни има и икономическа принуда гражданите да се подлагат на профилактични прегледи. Налагат се глоби, а в случай на късно поставена диагноза поради небрежност на пациента, той губи правото си на безплатно лечение.

За да се стигне до подобни мерки у нас, първо държавата трябва да си свърши работата и да гарантира на българите добре работеща система за профилактика. Тя при всички случаи струва по-евтино от лечението на онкологични заболявания в напреднал стадий.
Трябва ли обаче да изцяло прехвърлим отговорността за здравето си на държавата и да използваме лошото състояние на здравеопазването като оправдание на собствената си незаинтересованост?

Как да си помогнем сами?

На първо място, трябва да използваме всяка възможност за профилактичен преглед. Ако имаме оплаквания, да не отлагаме посещението при лекаря от небрежност или поради страх от евентуалната диагноза. Страшна е не диагнозата „рак”, а късното й откриване.
За съжаление, у нас дори и при туморите, най-благоприятни за лечение, каквито са ракът на гърдата и на маточната шийка при жените и ракът на простатата при мъжете се откриват късно.

Ако лекарят ни каже, че имаме онкологични заболяване, непременно трябва да потърсим второ мнение за доказване и детайлизиране на диагнозата, както и консултация за най-адекватните методи за лечението.
У нас такава възможност предоставя Международният онкологичен консултативен център (МОКЦ).

Италианският опит

Известният италиански онколог и хирург проф. Роберто Дженари, периодично гостува в МОКЦ, където консултира и лекува българки с рак на гърдата

Той често изразява недоумението си от това колко късно са потърсили лекарска помощ голяма част от тях:
„Защо тези жени са чакали бучката да стане голяма, защо не са потърсили помощ навреме?”

Проф. Дженари отново ще консултира пациентки с рак на гърдата и с малигнен меланом в Международния онкологичен консултативен център на 30 и 31 май 2008 г.

За да не се изправим пред трудната битка с рака в напреднал стадий на заболяването, трябва да сме наясно, че никой не е застрахован – независимо от възрастта или социалния си статус. Статистически всеки човек е засегнат, ако не лично, то по отношение на роднинския или приятелския си кръг.
Затова е необходимо повече внимание към собственото ни здраве и това на близките ни.

 

 

 

" }-->

Коментари