Публикация

Личният лекар няма да може да поставя два пъти диагноза “апендицит”

От 1 юли заработи интегрираната информационна система на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). До нова година тя ще работи паралелно със съществуващите програми. Проектът е на стойност 3,5 млн. евро, а изпълнител е консорциумът БУЛ, съставен от три фирми – френската БУЛ, румънската Сивеко и израелската Макаби. За реализацията му от НЗОК отговаря Калин Славов, член на УС. Неотдавна Славов беше назначен за зам.-министър на вътрешните работи.


От 1 юли заработи интегрираната информационна система на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). До нова година тя ще работи паралелно със съществуващите програми. Проектът е на стойност 3,5 млн. евро, а изпълнител е консорциумът БУЛ, съставен от три фирми – френската БУЛ, румънската Сивеко и израелската Макаби. За реализацията му от НЗОК отговаря Калин Славов, член на УС. Неотдавна Славов беше назначен за зам.-министър на вътрешните работи. Роден е през 1976 г. Завършил е право и икономика в СУ „Климент Охридски”. От септември 2005 г. е съветник на министър-председателя. Женен, с едно дете.   

 

Г-н Славов, кои са особеностите на новата информационна система на НЗОК?

Тя наистина е изцяло нова система, написана буквално от нулата. Това обаче не означава, че здравната каса не ползва съществуващата база данни. Напротив, те са в употреба, но се дава се възможност да се натрупат нов вид данни и да бъдат конфигурирани заявките за обработка им. Системата е отворена и дава възможност да се следят актуалните потребности на управлението, да се генерират на практика безброй справки. Тя ще се превърне в ядро, върху което ще бъдат развити услуги към пациентите, общопрактикуващите лекари, болниците, медико-диагностичните центрове, лабораториите.

Значи занапред общопрактикуващите лекари няма да предават отчетите си в районните здравни каси на хартия?

 Предаването на отчетите в един или друг формат не зависеше само от наличието или отсъствието на системата. Досега съществуваха самостоятелни програми, които се нуждаят от повече обслужване. Това води до намаляване на динамиката на работа и удължаване на времето, което е необходимо за издаване на една справка, по трудно се засичат отделните данни и т.н.

Старите програми имат ли нещо общо с фирмата “Аремис Софт”, чийто проект преди няколко години се провали с гръм и трясък?

Някои модули на „Аремис Софт”, с не особено висока функционалност, се ползват и до ден днешен. Но новата система в никакъв случай не стъпва върху създаденото от тази фирма. Става въпрос за изцяло нова система, която е софтуерен успех от сериозен мащаб. За съпоставка ще спомена, че според статистиката 80% от софтуерните проекти се провалят – или надвишават предвидената стойност, или надхвърлят предвидения срок и най-често не постигат предвидената функционалност.

С системата ще облекчи работата на самата НЗОК?

Представете си системата като една звезда с 28 върха – районните здравноосигурителни каси (РЗОК), а в средата - централната здравноосигурителна каса. Системата управлява информационния поток от РЗОК към централата, генерира данни за изпълняване на заявки т.н. За всяка една от 28-е каси има изработени ясни критерии за контрол над дейността на техните директори. Не ни трябва дълго време за обратна връзка, за да разберем кой се правя с работата си и кой - не.

Как ще се подобри контролът върху дейността на общопрактикуващите лекари от страна на касата?

Контролът ще бъде засилен, тъй като всички заявки ще се проверяват в реално време, ще се засичат една с друга и няма да може да има дублиране. Контролни формули ще позволяват, ако семейният лекар не е попълнил вярно дадена информация към РЗОК, тя изобщо да не бъде допускана в системата. За да стигне до касата, информацията трябва да бъде коригирана. Няма как да мине и информация за дублиращи се дейности.

Това значи ли, че един семеен лекар или един специалист няма да могат да поставя нарочно сгрешена диагноза, за да облагодетелстват пациента или да вземат пари от касата за по-скъпоструващи клинични пътеки?

Сгрешените диагнози силно ще намалеят. Общопрактикуващият лекар няма да може да поставя повторно диагноза “апандисит” на пациента например, ако той вече е бил изваден. Просто няма как да стане това, защото контролата ще сработи моментално. Но ако за първи път трябва да се “вади апандисит”, а оплакванията на пациента са били други, системата няма как да предотврати това. Тук е мястото на контрольора лекар от страна на касата. Основното е, че системата дава възможност за идентификация на лекаря и пациента на едно и също място в реално време. Тя ще намали възможностите за виртуално лекуване – лекарят или пациентът да се намират по едно и също време на няколко места едновременно.

Какво ще представляват бъдещите електронни здравни досиета на пациентите?

Ние говорим за персонализиран електронен запис, който ще наподобява едновремешния здравен картон. Вече имаме записи от 2001 г. за лекарствата и 2004 г. за диагнозите на пациентите. Тази база данни трябва да бъде качена в новия софтуер. Предвижда се пациентите да имат достъп до информация в своя здравен картон и при необходимост и със негово съгласие с тази информация да може да се запознае и лекарят.

А електронни здравни карти ще съдържат ли цялото здравно досие на пациента?

Ако запишем тази информация на една електронна карта, човек винаги трябва да носи картата със себе си и да не забравя ПИН-а си. Но има ситуации, в които достъпът до тях е труден, например когато човек е в безсъзнание. Според мен достъпът до здравните досиета трябва да бъде разрешен чрез специализирания интерфейс след подаване на заявка с парола от който и да е компютър, свързан с интернет.

И само пациентът ще има достъп до тези данни? Да.  А как ще ги ползва лекарят?

Със съгласието на пациента, отишъл на преглед или съответната манипулация. И в негово присъствие. Споделям личното си мнение, защото въпросът още не е регламентиран окончателно.

 


" }-->

Коментари