Публикация

Психиатърът д-р Хр. Кожухаров: Няма „нормално пиене”

Д-р Христо Кожухаров има 15 г. стаж като психиатър.
От 1998 г. работи в клиниката за зависимости в психиатрията на варненската УМБАЛ "Св. Марина".

Възприема работата си като предизвикателство, тъй като зависимостите са хронична болест и точно заради това контактът с пациентите е дълголетен.
"Да не говорим, че ако успея да помогна и на един човек, това вече е много, казва докторът в интервю за health.bg. Само едно й е лошото на специалността – че изчерпва. Не един и двама лекари страдат от т.нар. синдром на прегаряне, при който след няколко години работа се уморяват бързо, а общуването с пациентите възприемат като неудовлетворително."


Д-р Христо Кожухаров има 15 г. стаж като психиатър. От 1998 г. работи в клиниката за зависимости в психиатрията на варненската УМБАЛ "Св. Марина". Възприема работата си като предизвикателство, тъй като зависимостите са хронична болест и точно заради това контактът с пациентите е дълголетен. "Да не говорим, че ако успея да помогна и на един човек, това вече е много, казва докторът в интервю за health.bg. Само едно й е лошото на специалността – че изчерпва. Не един и двама лекари страдат от т.нар. синдром на прегаряне, при който след няколко години работа се уморяват бързо, а общуването с пациентите възприемат като неудовлетворително."
Обществената тревога и загриженост от употребата на алкохол и наркотици расте, но липсата на резултати говори, че подходите към решението не са адекватни, а по-скоро хаотични.
Кой, ако не лекарят, сблъскващ се всеки ден с проблема, знае истинските му, дълбоки, често трагични измерения...
Зададохме на д-р Христо Кожухаров въпросите, чиито отговор би помогнал на родителите, на юношите, на правещите социална и здравна политика.



Д-р Кожухаров, каква е причината юношите да попадат в капана на алкохола и често много от тях след запой - в токсикологията?
В момента лекувам съвсем млад човек от Силистра, който всеки ден си прави коктейл от кокаин, хероин, амфетамини и алкохол.
Смятам, че за подобно поведение има вина фактът, че през лятото децата нямат никакви задължения. А ваканцията е време за купон. Само че днес разбирането за парти е буквално патологично.
Тийнейджърите гледат да си доставят удоволствие за много кратко време. А това най-лесно се постига с различни субстанции.
Всяко друго преживяване, което преди е било разбирано като купон - кино, игри, разходки, секс - днес винаги е примесено с алкохол и наркотици. Освен това достъпът до тези вещества е свободен. На всичко отгоре алкохолът е легален и евтин.
Децата не мислят за последствията, след като полеят марихуаната с алкохол. И затова попадат в токсикологията.

Защо разбирането за купон се промени толкова много?
Защото комуникацията куца. В момента е много трудно да се завърже разговор с директен контакт. Всички се запознават посредством интернет.
И това създава разбирането у тийнейджъра, че за да създаде комуникация на живо, трябва да бъде улеснен. А това най-лесно става чрез алкохола, защото задръжките и тревожността падат. Наркотиците също опосредстват диалога. Лошото е, че това вече стана норма – нормално е да пиеш и да пушиш трева.

Кога един човек вече има проблем с алкохола?
За България е характерна фразата "нормално пиене". На практика за нормално се разбира по 50 - 100 грама твърд алкохол всяка вечер. Но според мен не съществува понятие "нормално пиене".

Трябва да се гледа не само количеството, но и до какво води пиенето. Имам пациенти, които не пият по много, но употребата на алкохол им замества всички останали удоволствия. Тоест, алкохолът става единственото или едно от малкото удоволствия в живота на индивида. Това вече е проблем.

Иначе развитието на алкохолната болест е такова, че в началото виждаме повишаване на влечението към чашката. Ако преди зависимостта си пациентът е пиел по едно-две питиета, след време техният брой се увеличава. Следва фаза на задържане на количеството, а после спад. Затова често хората казват за хроничните алкохолици, че се напиват от съвсем малко количество. Това всъщност е фаза от развитието на алкохолизма.

А как да разпознаем проблема?
Щом забележите, че ваш близък крие факта на пиенето – има проблем.
Имам няколко пациентки алкохолички, които много дълго време не са били забелязани от близките си да пият. Защото са се оправдавали, че имат проблем с децата, безсъние, работа. За да могат да заспят, например, те пият всяка вечер по малко. След време това вече не помага и те прибавят към чашката успокоително или сънотворно.

Трябва да се отчетат и промените в поведението на пациента. Но проблемът е налице, когато забележим, че ежедневно липсва определено количество алкохол, че има скрити бутилки на нетрадиционни места, че липсват пари.
Можем да разпознаем алкохолика и по т.нар. абстинентно състояние. То настъпва, когато той не приема алкохол. Защото когато се пие системно, алкохолът става част от обмяната на веществата в организма и той наистина липсва.
Сутрин, като се събуди, алкохоликът трепери, изпотява се, напрегнат е. За да почне денят му, той трябва да изпие някакво количество – "една бира, за да се оправи". А във фазата, в която той не е бил зависим, е имал нужда от едно кафе или аналгин, за да пребори махмурлука.

Какво да правим, когато белезите на алкохолизма са налице в семейството?
Трябва да убедим пациента, че има нужда от лечение на физическо и психологическо ниво. Това никак не е лесно, защото алкохолиците обикновено отричат проблема и отказват лечение.

Законодателството ни предвижда принудително лечение, но трябва да се направи преписка, да се докаже, че той е опасен за себе си и за околните. И обикновено зависимостта сама по себе си не е достатъчна за принудително лечение.
Трябва да има придружаващи усложнения като делир, при който пациентът халюцинира. Така че законодателството в това отношение никак не е добро.

Алкохолизмът се приема като заболяване, което човек сам си причинява - т.е. не е сериозен проблем. Но това не е точно така. И именно заради това разбиране здравната каса не поема никаква част от лечението. Затова не съществува и статистика.

Как да опазим тийнейджърите от чашката?
У нас алкохолът е проблем номер едно сред зависимостите не само при тийнейджърите, но и по принцип. Следва марихуаната, която е по-характерна за учениците.
В западните страни не знам дали е по-различно по отношение на зависимостите, но определено превенцията и профилактиката са на доста по-добро ниво. Защото работата с децата започва много по-рано, отколкото у нас.
Те започват да обясняват зависимостите още в детската градина. Като обясняват каква е вредата и какво следва от алкохола и наркотиците, се убива любопитството, характерно за децата, и първопричината да посегнат към тези вещества.
И аз подкрепям тази теория, защото нашите ученици опитват марихуана и алкохол за първи път още на 10 - 11 г. На 12 - 13 г. те вече си имат алкохолни гуляи, заради които попадат в токсикологията.


" }-->

Коментари