Публикация

Д-р А. Аничкина: Ако не се овладява ритмично, стресът разстройва психиката

Психичното здраве на нацията е лошо, увредено е.
В голямата си част психичните разстройства са свързани с неовладяването на всекидневния стрес. Стресът е състояние, което е полезно както за тялото, така и за личността. При него тялото и психиката се подготвят за преодоляването на някаква трудност.
Проблемът идва от това, че няма спонтанен релакс в ежедневието. Стресът не се овладява своевременно, например в ритъм през 24 часа. А ситуациите, които предизвикват стрес, следват една след друга.
Това каза в интервю за Хелт медия д-р Анета Аничкина, психиатър и психотерапевт.


Психичното здраве на нацията е лошо, увредено е.
В голямата си част психичните разстройства са свързани с неовладяването на всекидневния стрес. Стресът е състояние, което е полезно както за тялото, така и за личността. При него тялото и психиката се подготвят за преодоляването на някаква трудност.
Проблемът идва от това, че няма спонтанен релакс в ежедневието. Стресът не се овладява своевременно, например в ритъм през 24 часа. А ситуациите, които предизвикват стрес, следват една след друга.
Това каза в интервю за Хелт медия д-р Анета Аничкина, психиатър и психотерапевт:


Целият психичен живот на човека зависи от това - в равновесие ли са биохимичните процеси в мозъка, или не.
Спортът е един успешен начин това равновесие да се поддържа. Ако то е добро, всичко, което се случва на човека, може да бъде преживяно, овладяно, постигнато.
Ако човек съзнателно и целенасочено отделя по час, час и половина на ден за някакво спортно натоварване, това може да балансира състоянието на стрес и да запази до голяма степен здравето.

Голяма част от психичните болести не се влияят от условията, в които човек работи. Те са генетично зададени. Шизофренните пациенти са еден процент в света от столетия насам. Това е свързано с биологични предпоставки.

Погледнато по принцип, лудостта във всички общества и във всички времена е неразбираема за другите хора и това създава проблем, тревога, напрежение и отношение към професията, занимаваща се с лудостта.
В нашата специалност съществуват повече от триста диагнози – основните са 99 и всяка от тях има по няколко поддиагнози. Мисля, че 30-тина от тях са свързани с лудостта.
При останалите психични разстройства няма лудост в истинския смисъл на думата. Но това обществото не го знае.

Например от паническо разстройство страдат страшно много хора. Там съзнанието не е променено.
При лудостта в качествен план съзнанието е променено. При паническото разстройство човек е натоварен с неприятни преживявания по отношение на тялото си - има болки в сърдечната област, трудности при дишане, изпотяване, сърцебиене, гадене, замайване, световъртежи, болки по тялото. Всичко това не го прави луд, но сериозно намалява качеството на живота му.

Човек трябва от малък да се научава да решава проблемите си ефективно, да търси решения, които овладяват проблема.
Ако се намери ефективното решение на един проблем, той изчезва. Появява се нов. Отново се намира ефективното решение.
Когато един човек живее в такъв режим, той преживява себе си като ефективен, има добро самочувствие, трупа положителен опит и върви напред, защото вярва, че може да се справи, базирайки се на предишните си справяния.
Има реално справяне, което го кара да смята, че и в бъдеше ще се справи. Като се решават своевременно и ефективно проблемите, стресът се намалява.

Въпросът за стреса на работното място е модерна тема в ЕС. Трябва да се знае, че в психичен план човекът може да издържи на активен труд, физически или интелектуален, не повече от 8 часа и работодателите трябва да се съобразяват с това.

Всеки от нас може да полага усилия да овладява стреса със спортуване, с приятни занимания, с хоби. В този един час и половина той не мисли за това, което се е случило, не живее с тази проблематика, която го е напрягала и уморявала и тогава равновесието се връща и мозъкът е готов да поеме новата порция стрес.

Резюме от интервюто в "Говорим за здраве" по Дарик радио с водещ Тони Маринова

" }-->

Коментари