Публикация

Д-р И. Семерджиев: Здравната инфраструктура не е готова за реформа

Реалистично ли е намерението на управляващите до края на годината да приемат законите, регламентиращи демонополизацията на НЗОК?
Ясен ли е моделът, който се предлага и как се съпоставя той с познатите европейски образци?
С тези въпроси започва разговорът с д-р Илко Семерджиев, изпълнителен директор на „ДОМ-Здраве” и управител на Международния институт за здравеопазване и здравно осигуряване.


Реалистично ли е намерението на управляващите до края на годината да приемат законите, регламентиращи демонополизацията на НЗОК?
Ясен ли е моделът, който се предлага и как се съпоставя той с познатите европейски образци?

С тези въпроси започва разговорът с д-р Илко Семерджиев, изпълнителен директор на „ДОМ-Здраве” и управител на Международния институт за здравеопазване и здравно осигуряване.


Сроковете вече са пропуснати, защото първоначалният анонс беше, че хората ще започнат да избират фонд от 1 септември. Сега се говори за 1 януари, но още нямаме прието законодателство. Лично аз съм малко скептичен, защото в края на мандата такива неща не се предприемат и се съмнявам, че политическата воля ще достигне обещаните промени да влязат в закони.
На този етап моделът не е ясен за никого. Не сме видели конкретни текстове за това, което предстои, налице са само намерения и изказвания. В Европа здравното осигуряване е два типа – заместващо, когато здравните фондове се конкурират за основния пакет, и надграждащо, когато доброволните фондове излизат над рамките на този пакет.

При нас ще е заместващо, т.е. фондовете ще бъдат равноправни с НЗОК.
Така беше заявено, но нека си спомним китайската поговорка, че и най-дългият път тръгва с първата крачка. А ние се опитваме да направим в началото последната крачка.

Да разбирам ли, че според вас беше грешка отмяната на първоначалното намерение частните фондове да преминат през един преходен период, в който да предоставят услуги извън основния здравноосигурителен пакет?
Логично е да се тръгне с по-лекия вариант и когато той се утвърди, а фондовете натрупат опит и капацитет, да се пристъпи към тотална конкуренция с НЗОК. Но ние ще сме доволни и на сегашния вариант, стига реално да се придвижи.

Готови ли са частните фондове да изпълняват пълния пакет, който се предлага в момента от касата?
На този етап това не подлежи на оценка. Ако бяхме приели двустъпалното въвеждане на фондовете, тези, които биха се справили с надграждащия пакет, щяха да демонстрират своя капацитет и щеше да има по-обективен критерий за възможността им да изпълнят и по-голям обем от дейности.

Всъщност какво ще се промени за хората от навлизането на частните здравни фондове, след като те ще предлагат еднакъв пакет с касата?
Първо, не би трябвало да бъде еднакъв пакетът. Трябва да има един основен пакет, след което върху него да бъдат предлагани различни възможности от частните каси. Но при всички случаи разнообразието ще даде много по-широк и адекватен избор на потребителя.

Но до Нова година остава много малко време, а хората изобщо не са запознати какво предстои, да не говорим за критерии, по които ще избират своя фонд. Кой и как трябва да ги информира?
Държавата има намерение да делегира част от своите социални функции на частни корпорации. Поради това нейно е първото задължение гражданите да бъдат уведомени какво се случва. Ние не можем да оферираме каквото и да е пред пациентите, преди самите да знаем каква точно ще е дейността ни според закона.


Само лингвистичен ли е спорът как ще наречем фондовете – застрахователни или осигурителни?
В никакъв случай! Разликата между застраховане и осигуряване е огромна. В единия случай застрахователят възстановява разходи за лечение, след като вие сте си платили на болницата, докато здравното осигуряване доставя услугата.
Здравният осигурител по начало е заинтересован хората по-малко да боледуват и се грижи за това, докато застрахователят няма този ангажимент.

Готови ли са болниците за работата с частните здравни фондове?
През последните 10 г. преструктурирането на здравната система не се случи. Вместо да се раздържавяват болници, бяха направени нови 75 частни, с което броят на здравните заведения в България се увеличи излишно. Това е прахосване на национален капитал. Здравната инфраструктура не е готова за промяната, което е един от блокиращите фактори пред реформата.

" }-->

Коментари