Представители на Асоциацията на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване изразиха несъгласието си с подхода на управляващата коалиция при обсъждането и приемането на промените в законодателството, които се отнасят до здравноосигурителната дейност.
В асоциацията с председател д-р Мими Виткова членуват 11 от 17 лицензирани частни здравноосигурителни фонда.

Представители на Асоциацията на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване изразиха несъгласието си с подхода на управляващата коалиция при обсъждането и приемането на промените в законодателството, които се отнасят до здравноосигурителната дейност.
В асоциацията с председател д-р Мими Виткова членуват 11 от 17 лицензирани частни здравноосигурителни фонда.

До момента никой не е уведомил частните здравни фондове какви промени в законодателството предстоят, нито ги е канил да участват в обсъждането на тези промени. От председателя на Комисията по здравеопазване в Народното събрание частните фондове са получили писмо, че и в комисията не са постъпвали за обсъждане предложенията за промени в здравните закони.

Частните здравни фондове определят като неприемливо бъдещото им подчиняване на застрахователни принципи.
Д-р Мими Виткова за пореден път обясни, че застрахователите управляват финансов риск и изплащат средства при настъпили вреди за здравето, а осигурителите се занимават с цялостната организация на предоставянето на здравни услуги, с превенция на социалнозначимите заболявания и в крайна сметка са част от националната здравна политика.
Обсъжданият висок уставен капитал на частните фондове – между 10 и 15 милиона лева, не е гаранция за стабилността на дружествата, защото в момента светът е свидетел как най-големи банки и корпорации фалират.

При здравните фондове е важно правилно да бъде изчислен рискът, балансът между натрупаните средства и необходимостта от съответния обем здравни услуги, твърди председателят на Асоциацията на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване.

Частните здравноосигурителни дружества смятат, че в страната няма капацитет за бърза демонополизация на НЗОК, каквато се предвижда според последните обсъждания на промените в здравната система.

По-добър вариант според тях е двустъпалният модел (който беше предложен първоначално). Този модел предвиждаше през първата година частните фондове да получат част от обществените средства за здравеопазване, срещу които да предлагат услуги извън основния пакет на НЗОК. А на втори етап да поемат изцяло здравното осигуряване на избралите ги пациенти.
Частните здравни осигурители определиха като абсурдно изискването да наберат между 100 и 500 хиляди пациенти за една година. „При българската народопсихология първоначално малко от хората ще тръгнат да напускат НЗОК”, каза д-р Виткова.
Трябва да се даде възможност набирането на пациенти да продължи 2 – 3 години, а след това да се прецени кой може да остане на пазара, допълни тя.
Ръководителите на здравноосигурителните дружества изразиха и опасението си, че ако здравната система не бъде реформирана адекватно, българските лекари ще се интегрират в чуждите системи в ЕС, какъвто процес вече се наблюдава при медицинските сестри.

Асоциацията на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване разпространи предложение за тристъпален модел на здравно осигуряване в България:

І стълб: Задължително здравно осигуряване
ІІ стълб: Допълнително задължително здравно осигуряване
ІІІ стълб: Допълнително доброволно здравно осигуряване

Според частните здравни фондове този модел би създал реална пазарна среда, конкуренция в полза на пациентите и лекарите, контрол върху разходите и качеството на здравните услуги, както и приток на свежи пари в здравеопазването.