Публикация

Стрес инконтиненцията се лекува успешно

Инконтиненцията или неконтролираното изпускане на урина е осем вида. Стрес инконтиненцията обаче се среща само при жени над 40-годишна възраст и от нея страдат 17% от жените.
Най-големият процент от засегнатите са над 60-годишни. Обикновено болестта се свързва с по-травматично протекло раждане, множество раждания, отпускане на мускулатурата на тазовото дъно, която контролира уринирането.
Среща се и при рязко отслабнали или напълнели, както и при жените в предклимакс.

Доц. Лидия Петкова, уролог от варненската болница „Св. Анна“, отговори на въпроси на health.bg за инконтиненцията и съвременните методи за нейното лечение.


Инконтиненцията или неконтролираното изпускане на урина е осем вида. Стрес инконтиненцията обаче се среща само при жени над 40-годишна възраст и от нея страдат 17% от жените.
Най-големият процент от засегнатите са над 60-годишни. Обикновено болестта се свързва с по-травматично протекло раждане, множество раждания, отпускане на мускулатурата на тазовото дъно, която подкрепя сфинктера и контролира уринирането.
Среща се и при рязко отслабнали или напълнели, както и при жените в предклимакс.

Доц. Лидия Петкова, уролог от варненската болница „Св. Анна“, отговори на въпроси на health.bg за инконтиненцията и нейното лечение.



При какви ситуации жените се изпускат и при тях среща ли се така нареченото нощно напикаване?

Неконтролираното изпускане на урина се случва при физическо напрежение. То може да е съвсем слабо – кихане, кашляне, слизане по стълби. Но не се наблюдава нощно време, защото жената е в покой. Това естествено много смущава жените, тъй като тази възраст е активна – те ходят на работа, имат семейство и социален живот.
Това състояние според световните статистики засяга около 17 процента от жените над 40 г. А да не говорим колко милиони долари отиват за помощни средства, тъй като тези жени, ако не се лекуват, ползват памперси, дамски превръзки, дори и катетри.

Какво е лечението на това смущаващо състояние?
За да се намери подходящото лечение при инконтиненцията, трябва да се постави точната диагноза. До скоро лечението на този вид инконтиненция беше изключително оперативно и то с класическите методи. Дали ще бъде извършено от гинеколог с укрепване на влагалищната стена или пък от уролог с достъп над пубисната кост - това са различни предпочитания. Но в повечето случаи колегите гинеколози предпочитат да отстъпят тази интервенция на уролозите, тъй като се притесняват да не засегнат по време на операцията уретрата.

Но варненските уролози вече имат алтернативно лечение на проблема?
Да, това е наистина добра новина не само за уролозите от клиниката в МБАЛ „Света Анна“, но и за пациентките. Вече от няколко месеца сме въвели нова методика за оперативно лечение на този вид инконтиненция, която спада към миниинвазивните техники, т.е. операцията е безкръвна и еднодневна.
Така че след интервенцията пациентката до 24 часа си отива вкъщи, а след 48 часа може да се върне към нормалния си начин на живот без капка притеснение. Освен това ако направим една проста сметка се оказва, че тази операция е много по-евтина, защото анестезията е спинална, престоя в болницата е еднодневен, консумативи реално няма. Няма риск от инфекции, както при традиционните операции.

Какво всъщност представлява операцията?
С помощта на специален сет проникваме през влагалищната стена в пространството под пикочния канал и там се монтира една лента, която е от материал, недопускащ алергична реакция или отхвърляне. След поставянето на импланта той може да се коригира, но само в рамките на следващите 24 часа.
При старите методики след като се направи пластика, ефектът е траен – т.е. лентата не може да се пренастрои. Затова при тези случаи съществува риск лентата да е недостатъчно натегната или да е променен ъгълът между пикочния мехур и пикочния канал и изпускането или да продължава, или пък жената изобщо да не може да уринира. При новия метод това е невъзможно. Затова и оставяме пациентките в клиниката за 24 часа и ако има проблем, го коригираме.

Колко жени вече са преминали през новия метод и колко струва?
Вече имаме три пациентки, при които проблемът бе ликвидиран и резултатите са наистина впечатляващи. Неудобството е, че все още здравната каса не поема консуматива, който ние влагаме – лентата. Но тя не е непосилно скъпа - 700 лева. Всичко останало обаче е за сметка на касата.

Пациентките сами ли трябва да си набавят импланта?
Когато имаме подходящ пациент за процедурата, ние правим поръчка на дистрибутора в София. Имплантът пристига в рамките на едно денонощие по куриер. А пациентът привежда сумата на фирмената сметка на самия дистрибутор. Така че пари през клиниката не минават.

Необходимо ли е имплантът да се смени след някакъв период или пък да се коригира?
Не. Поставянето става еднократно, лентата е вечна и не се налага след време да серегулира.
По какви критерии определяте дали един пациент е подходящ или не за тази интервенция?
Това са специфични условия. Например, не трябва да има много изразено спадане на влагалището. Но най-важното е да сме сигурни, че става въпрос за стрес инконтиненция. Иначе операцията няма да има ефект.

Колко е голяма лентата и всъщност тя ролята на мускул ли играе?
Тя е дълга около 25 сантиметра и не повече от 3 сантиметра широка. Еластична е и не се усеща от пациента, след като бъде поставена, не създава дискомфорт. Формално погледнато, тя върши нарушената функция на сфинктера, който поддържа уринирането. Процедурата по поставянето трае 15-20 минути. Анестезията е спинална, т.е. пациентът е в съзнание.

Имате ли статистика колко болни жени биха могли да се възползват от тази безкръвна операция?
Всеки ден се срещам с жена с подобен проблем. Но не във всички случаи става дума за този вид инконтиненция. Единствените данни, с които разполагаме сочат, че 17% от жените над 40 г. страдат от това заболяване. Това се отнася и за България.
Друг е въпросът, че голяма част се притесняват да споделят проблема си, затова и не се лекуват. Много от жените предпочитат да скрият срама от състоянието си зад памперса, което е жалко, защото лечение има. Освен това тези жени са страшно притеснителни. Постоянно се страхуват да не се изложат пред хората с едно изпускане. Затова изпадат в депресия, изолират се от обществото, а понякога дори получават психични отклонения.


" }-->

Коментари