Публикация

Проф. Милан Миланов: Анестезиологът се движи по ръба между живота и смъртта

През последните две седмици лекарската общност в „Пирогов” живее под знака на трагичен инцидент – млада жена почина в болницата няколко дни, след като беше оперирана от спукана киста на яйчник.
Смъртта на 23-годишната Ирена Богданова предизвика различни реакции сред специалистите и неспециалистите.
За голямата част от хората извън „Пирогов” случаят е на път да потъне в шума около поредния политически скандал или цената на парното.

Позволяваме си да говорим за това, не за да посипваме сол в раната, нито да търсим сензация. Правим го, защото е редно от подобни инциденти да следват изводи. Да се чуе истината.
Обърнахме се към началника на Клиниката по интензивно лечение в „Пирогов” проф. Милан Миланов...


През последните две седмици лекарската общност в „Пирогов” живее под знака на трагичен инцидент – млада жена почина в болницата няколко дни, след като беше оперирана от спукана киста на яйчник.
Смъртта на 23-годишната Ирена Богданова предизвика различни реакции сред специалистите и неспециалистите.
За голямата част от хората извън „Пирогов” случаят е на път да потъне в шума около поредния политически скандал или цената на парното.

Позволяваме си да говорим за това, не за да посипваме сол в раната, нито да търсим сензация. Правим го, защото е редно от подобни инциденти да следват изводи. Да се чуе истината. Да има разговор за това трябва ли нещо да се промени и как да се промени.

Появиха се коментари, че при операцията момичето е било интубирано неправилно и тръбата, с която е подаван кислород, го е изпомпвала към стомаха, вместо към белите дробове.
Каква е истината?

Обърнахме се към началника на Клиниката по интензивно лечение в „Пирогов” проф. Милан Миланов, на когото беше възложено вътрешното разследване по случая.

Разговорът ни с него не е точно интервю. По-скоро е откровение, в което срещнахме много лекарска и човешка съпричастност. Затова няма да видите типичните за журналистиката въпроси и отговори, а разказ и размисли за станалото. Така, както ги чухме от един от водещите специалисти по анестезиология и реанимация.




Това е много тежък прецедент за квалифицирана болница като „Пирогов”.
Не говоря за фалове, не говоря за грешки, а за тежък прецедент.

Много държа хората да знаят, че анестезиологично-реанимационната общност на „Пирогов” изключително тежко преживява тази смърт. Това е удар върху всички нас. Най-тежките моменти в нашата специалност са когато такива неща се случват с млад човек при сравнително лека операция.
Тогава страшно боли. Разбира се, боли който е истински лекар.
Прекарваме живота си в тази болница, много повече, отколкото в семейството.

Здравната каса и РЦЗ се канят, че ще разследват. Моля, документите са на масата, нищо не е скрито, няма никаква лъжа. Всичко за състоянието на момичето е написано, документирано. Работили сме и с апаратура, и с медикаменти, и със специалисти на най-високо ниво в България.

Да, такива прецеденти трябва да бъдат изнасяни в обществото, трябва да бъдат разглеждани от лекарските колегии, да се дават заключения, да се взимат преки мерки, които да спасяват хората от последващи такива инциденти. Да се наблегне на квалификацията на кадрите, особено на младите.


Какво се случи?

Бях в болницата само първия ден, когато болната постъпи в интензивното отделение след операцията. След това заминах, не бях в България
10-12 дни.
И тъй като през последната година хората от централния операционен блок не са на мое пряко подчинение, не съм присъствал в операционната и съм нещо като страничен човек, директорът на института ми възложи за изготвя доклад по случая за Лекарската контролна комисия.

Заключението на този доклад е направено по документи, не съм си позволил нито да скрия нещо, нито да добавя, нито да променя.
Голяма част от лекарското съсловие ме познава и знае моя характер.

Според документите, става дума за немотивирана и необяснима брадикардия (забавяне на сърдечния пулс). На 18-ата минута от операцията сърцето е спряло.
Държа да кажа, че тези случаи нарастват и все по-често се в описват в съвременната медицинска литература. На 100 смъртни случая, при които се приема, че смъртта е анестезиологична, вече има около 15 процента такива.
Това е в последните 10 години.

Някои от колегите в „Пирогов” за съжаление говорят неща, които са само слухове и които са недоказуеми. Това са хора, които не си дават сметка, че това е тяхната болница. Те няма да навредят на ръководството на „Пирогов” или на мен, а на себе си и на професията...

Ако е имало грешка при интубирането и тръбата е била, както се твърди, в хранопровода, самите процедури за възстановяване на сърдечната дейност и дишането на болната (кардио-пулмонална ресусцитация), нямаше да се случат, защото нямаше да има дишане.

Второ, има нещо много важно: с моя 35-годишен анестезеологичен стаж, при такъв инцидент първото, което ще направя, е да сменя тръбата. И така са обучавани нашите колеги. Дори снимка е направена, която показва, че има въздух в стомаха, в количество, наистина малко по-голямо от това, което нормално се намира, тъй като преди да интубираш пациента, си длъжен 3-4 пъти да го обдишаш с маска... При това се набира известно количество въздух в стомаха и това е нормално. Това се знае.

Самият факт на успешната кардио-пулмонална ресусцитация, според документите, показва, че твърденията за интубация в хранопровода са празни приказки.
Колегите, след като са стабилизирали дишането и хемодинамиката, са сменили тръбата. Да сменили са я след това, а не преди, но са я сменили.

По документи, моето заключение е, че няма нарушение на добрата медицинска практика и анестезиологичния стандарт на република България.


Не винаги успяваме, дори когато даваме всичко от себе си

Не искам нито да обвинявам, нито да оневинявам колегите. Това са хора, с които аз работя, включително с д-р Петър Цанев, срещу когото се отправят обвинения. С него работя вече 30 години, това е един перфектен анестезиолог.

Д-р Цанев се върна след прекарано заболяване, взех го в клиниката, която тогава беше под мое ръководство, с условие, че ще работи при обстоятелства, които намаляват риска и напрежението от ежедневната работа. Той е в пълното си право да практикува.

При сегашната организация на работата той и хората от централния операционен блок на „Пирогов” не са на мое подчинение. Поради една глупава идея на проф. Гайдарски и не без наше, анестeзиологично участие беше разбита нашата специалност. И главно – бяха отделени интензивното отделение от анестезиологичните.
При обстоятелствата, в които сме поставени, колегите с основание, независимо че е трудоустроен, са го сложили на една преценена от тях по-малка по обем операция и анестезия.

За мен неговата работа не може да буди съмнение в този конкретен случай.
Освен д-р Петър Цанев, когато става инцидентът, тaм са били 4-5 от най-опитните анестезиолози на „Пирогов”, което не е за подценяване.
Ако пациентката е била неправилно интубирана, това щеше да направи впечатление поне на двама от тях. Това не са хора, които за първи път виждат болен на масата, това е ежедневие за тях.

Като шеф на интензивното отделение, аз съм готов да нося отговорност за всяка минута в отделението. Всеки, който разбира малко от интензивно лечение ще признае, че сме си свършили работата.

Пациентката беше без дишане, с много нестабилна циркулация. Беше на апаратно дишане, стимулирахме с медикаменти сърдечната дейност.
Скенерът, на първия ден след като постъпването й за интензивно лечение, показа, че няма мозъчни изменения, което не значи, че не може да бъде в кома.
Искахме да проверим дали няма мозъчен оток, хематом или друга причина за инцидента. По скенер нямаше данни за мозъчна увреда.
Два дни по-късно направихме второ изследване, при което вече се наблюдаваха изменения, след още два дни – трети скенер, който показва още по-тежки увреждания.
Но такива поражения са характерни за състояние след кардио-пулмонална ресусцитация, която е продължила 25-30 минути. Ние лекувахме именно това състояние.

Имахме невероятно желание да излезе „Пирогов” от този инцидент – това щеше да е грандиозен успех за болницата и радост за нейните родители. Не успяхме. Не винаги успяваме.

Това не е характерен случай за болницата. Още повече, че се случва на невероятно квалифициран човек като д-р Цанев. Но аз, след като имам над 35 години анестезиологичен стаж, мога да кажа с ръка на сърцето, че това се случвало и на мен. И няма анестезиолог, на когото да не се е случвало.

Голяма част от моя анестизологичен живот е минал по време, когато никой не говореше за тези неща, никой не пишеше и не говореше. Нямаше свобода на словото, живяхме в концлагер.


Какво трябва да предприемем?

Ако този прецедент не послужи за вземане на спешни и широкомащабни мерки от страна на Министерството на здравеопазването, на нашата специалност като научно дружество, рисковете от бъдещи инциденти ще се увеличават.
Необходимо са структурни промени, подобряване на протоколите за работа, на апаратурата и квалификацията на кадрите и това трябва да се предприеме в цяла България.

Имахме много тежко обсъждане на този инцидент. Имаме решение с директора доц. Раденовски. Ще има сериозни структурни промени и квалификационни промени по отношение кадрите в „Пирогов”. Това ми е поставено като задача от него.
Трябва да поправим грешката, която беше извършена в „Пирогов” по отношение на анестезиологията, извършена под напора на събитията. Специалността е анестезиология и интензивно лечение в целия свят, тя е неделима. Беше разделена изкуствено.

Преди това имахме възможност да въртим кадрите – да бъдат обучавани, както на операционната маса, така и в интензивното отделение, да преминат през всички клиники на „Пирогов”.
Трябва да опресним протоколите за работа при спешно болните, въпреки че аз твърдя, че в България няма клиника с толкова съвременни протоколи. Трябва да насадим протокола като принцип на действие, това са насоките на съвременната медицина.


Анестезиологът винаги е върху ръба на бръснача

Съжалявам, че този прецедент се е случил.
Цялата анестезиологична общност поднася съболезнованията си към близките на това дете, което можеше да създаде семейство и да има деца. За съжаление моята специалност – анестезиологията, е специалност на ръба на бръснача. Ние винаги се движим по една изключително тясна пътечка между живота и смъртта.
Такава специалност съм избрал и съм горд, че съм я избрал.

Ако бъде сезирана лекарската етична комисия на София, тя ще провери случая, но аз няма да участвам в обсъждането на случая. Нямам право, не мога да участвам в разискването и решението на колегията, въпреки че съм председател. И след написването на доклада, и поради това, че емоционално и професионално съм свързан с тази болница.
Ще им предоставя пълната документация.

Докато бях шеф на тази клиника никой от колегите ми не е назначен, без да е преминал поне 3 месеца доброволен труд, за да го видя колко струва и да се посъветвам с колегите дали да го назнача.
Сега това не е така.

А медицината е нещо много сложно. Най-големият отлив в момента е в моята специалност – анестезиология и реанимация. Първо най-големият отлив е към чужбина и към другите болници, и в по-малка – към други специалности.


Специалистите ни напускат страната

Утре България ще остане без анестезиолози и интензивисти. Няма да има хора, които да дават анестезия.

Това е свързано и друг проблем, изправени пред нещо много страшно. От една страна 99.9 на сто от болниците в България са недофинансирани по клинични пътеки и сме принудени буквално казано да печелим пари. Принудени сме, защото иначе колегите ни се разбягват. Отиват в частните болници,които освен някаква архитектура какво друго предлагат? Кадрите какви са? Нашите и моите хора.

Доходите на анестезиолозите са доходите от заплати, освен някои много редки изключения. Зная, че хората ще кажат – да, но в „Пирогов” хванаха анестезиолог. Това са изключения. Колегите ми работят на 2-3 места, за да имат по-нормални доходи.

Тогава се получава неизбежното – пренатоварване, умора, недооценка на пациенти...

Един анестезиолог в Полша в момента получава по 9000 евро в заплата.
Къде сме ние? За какво става дума в България? В Полша не вършат нищо повече от нас нито като количество, нито като качество.
Говорих с колега, който е там. Казва – качващ се на самолета, пристигащ в петък вечерта, събота и неделя работиш - 3000 евро в джоба и си отиваш в България.

Младите хора, които влизат в тази специалност, на 2 или 3 години отиват в чужбина. Ние ставаме все по-малко и по-малко.

Преумората, пренасищането, което се получава в резултат на този недостиг на кадри, неминуемо води до инциденти.
Това не може да продължава така.
" }-->

Коментари