В есенните месеци, когато кашлящите и кихащите стават все повече, традиционно се възраждат разговорите за ползата и вредата от антибиотиците.

Трябва ли да се приемат антибиотици при вирусни инфекции? Какви грешки се допускат при лечението с такива медикаменти?
Как да се избере правилният антибиотик?
Защо при антибиотично лечение трябва по-често да посягаме към българското кисело мляко, бялото саламурено сирене и киселото зеле?...

В есенните месеци, когато кашлящите и кихащите стават все повече, традиционно се възраждат разговорите за ползата и вредата от антибиотиците.

Трябва ли да се приемат антибиотици при вирусни инфекции? Какви грешки се допускат при лечението с такива медикаменти?
Как да се избере правилният антибиотик?
Защо при антибиотично лечение трябва по-често да посягаме към българското кисело мляко, бялото саламурено сирене и киселото зеле?
Винаги ли е необходима антибиограма, или в някои случаи е достатъчно да се направи микробиологично изследване? (Микробиологичното изследване определя има ли бактериална инфекция и какъв е причинителят, антибиограмата показва как реагира той на определени антибиотици.)

Отговорите на тези и други въпроси потърсихме от доц. Тодор Кантарджиев, национален консултант по микробиология.


Доц. Кантарджиев, трябва ли хората да се притесняват, когато се налага лечение с антибиотик? Те често имат съмнения дали ползата или вредата от терапията е по-голяма.
Антибиотиците са много важни. Ако си представим, че всички ракови заболявания в едно общество се излекуват, средната продължителност на живота ще се повиши с 2 години.
Ако обаче спрем лечението с антибиотици, средната продължителност на живота ще намалее с повече от 10 години. Също така, ако престанем да ваксинираме хората и да не даваме антибиотици, средната продължителност на живота ще намалее с 20 години.
Това е много показателно за значението на антибиотиците. Те обаче трябва да се прилагат правилно.
За съжаление, тъй като антибиотици може да изписва всеки лекар, всеки знае чудодейната им сила, те малко се подценяват и се допускат грешки при употребата им.
Ако само преди 30 години всеки трети или четвърти пациент с пневмония е умирал, сега никой не умира, освен ако не е много увреден или твърде възрастен. Това довежда до мисълта, че антибиотикът прави чудеса и можем да го използваме за всичко.

Какви са изискванията на добрата медицинска практика при лечение с антибиотици?
Антибиотиците са много сложни, много важни лекарства.
Лекарят първо трябва да знае кой е най-вероятният причинител, за да определи какъв антибиотик да изпише.
Освен това, трябва да знае каква е у нас резистентността (устойчивостта) на дадената група микроби към прилаганите антибиотици. Ако към даден препарат има висока резистентност, употребата му трябва да се избягва години наред.
Трето – лекарят трябва да е наясно какви са страничните и нежеланите ефекти, които даден антибиотик може да има върху пациента.
Въпреки че антибиотиците са едни от най-малко токсичните лекарства, те все пак имат нежелани лекарствени ефекти и комбинацията им с други лекарства може да бъде опасна.
Например, ако жена, която взима хапчета срещу забременяване, се лекува с големи количества цефалоспорини или пеницилини, това може да компрометира действието на контрацептива и да се стигне до нежелана бременност.

Някои антибиотици са скъпи и много от хората не могат да си ги позволят. Възможен ли е компромис между цената на медикамента и качеството на лечението?
Лекарят трябва да е наясно с икономическите възможности на пациента.
Ако не знаем какъв е причинителят започваме със скъп, нов, широкоспектърен антибиотик, покриващ цяла група микроби – вероятни причинители на заболяването.
След това се прави антибиограма, за да се разбере кой е причинителят и на какво е чувствителен. Това отнема между 24 и 48 часа, има и компютърни модели, при които резултатите се получават в рамките на 6 часа.
Когато са налице резултатите от антибиограмата, най-правилно е да се премине към по-евтин, по-тесноспектърен, по-нискотоксичен антибиотик, който действа на конкретния причинител.
Тази процедура се нарича деескалираща терапия.

Трябва ли пациентът да настоява да се направи антибиограма, ако лекарят не му е предложил такова изследване?
Има случаи, когато не се прави антибиограма – когато лечението трябва да започне веднага. Най-важното е преди да се изпише антибиотикът да се вземе материал за микробиологично изследване.
Примерно, при тежка пневмония лечението трябва да започне веднага, но преди да даде антибиотик е хубаво да се отдели храчка.
Най-важното е тя да се вземе правилно – има процедура, която лекарите трябва да обясняват на пациентите. Храчката се поставя в стерилно шише с широко дъно. Преди това трябва да се измият зъбите, устата да се изплакне. Хубаво е процедурата да се прави сутрин. Материалът се изследва в квалифицирана микробиологична лаборатория, където се определя от коя група бактерии е причинителят на инфекцията.
Пневмониите се причиняват от два вида микроби – едните са извън клетките, другите са вътре в клетките. Микробиологът може да се ориентира без да се прави антибиограма, това може да стане с микроскопско изследване.
Същото важи за уроинфекциите – инфекциите на пикочния мехур, на бъбреците. Много е важно урината, която ще се изследва, да се вземе правилно.

Какви са най-типичните грешки при лечението с антибиотици?
В нашата страна често се казва – лекувах еди кой си пациент с еди кой си антибиотик, много бързо му мина. Това е грешка. Защото причинителят на заболяването при следващ пациент може да е съвсем друг, общото състояние на болния да е коренно различно, както и чувствителността на микроба към съответния антибиотик.
Както казах, за да е успешно лечението на една бактериална инфекция, първо трябва да се знае кой е микробът причинител и второ – на какви антибиотици е чувствителен.
Неправилно в нашето общество се говори за силни слаби антибиотици. Няма силни и слаби. Има антибиотици, които действат на конкретния причинител и които не действат. Възможно е най-скъпият, най-новият антибиотик да не е активен срещу един елементарен микроб.
Моят апел към лекарите е научно обоснована употреба на антибиотици.
Към пациентите – да няма самолечение с антибиотици и да изискват от лекаря, когато е възможно, да се прави микробиологично изследване. Микробиологичното изследване води до правилния антибиотик, това е полезно за пациента и за лекаря.
Антибиотиците са едни от най-големите успехи на медицината и не трябва да ги похабяваме с неправилна употреба.
Неправилната употреба води до неизлекуване и често пъти до хронифициране. Това е в личен аспект за пациента. А по отношение на обществото тя води до повишаване на резистентността (устойчивостта на причинителя на дадено заболяване към определени антибиотици).

Каква е консумацията на антибиотици в нашето общество в сравнение с другите страни?
Употребата на антибиотици е много важен критерий за нивото на медицината по света.
Безразборната консумация, взимането на антибиотици, когато не трябва да се дават (например при вирусни инфекции), говори за недобра медицина.
Според данни на Българската асоциация на микробиолозите, употребата на антибиотици в обществото у нас е сравнима, даже по-ниска от средната за западноевропейските страни. Най-много антибиотици в обществото се консумират в Гърция, Франция и някои други южноевропейски държави. Консумацията на антибиотици у нас е близка до тази в Германия – една развита и в медицинско отношение държава.
Това е в резултат на усилията, които полагаме от 2003-2004 година заедно със съсловните организации, да се намали неправилната употреба на такива медикаменти. По-голямата част от общопрактикуващите лекари преминаха цикъл от лекции с мое участие за правилната употреба на антибиотици.
Има обаче и една съществена разлика между Западна Европа и България – в нашата страна голяма консумация на антибиотици има в болниците. У нас повече от 20-25 на сто от антибиотиците се консумират в болниците, докато в Западна Европа тази консумация е под 5 процента.

Как би могло да се намали ненужното изписване на антибиотици при вирусни инфекции?
Когато има инфекция на горните дихателни пътища например, първо трябва да се изчака – да се проследи нейният ход през първите няколко дни, да се отложи взимането на антибиотик, защото повечето инфекции през зимата и пролетта са вирусни.
Опасното на вирусните инфекции е, че могат да се усложнят с бактериални – тогава е необходимо лечение с антибиотик. Възможни усложнения от грип или от респираторни вируси са бронхитите, изострянето на хроничния бронхит, бронхопневмониите, при децата – възпалението на гърлото и на ушите.
Ако детето е с ангина и микробиологичното изследване не показва наличие на бактерии, става дума за вирусна инфекция. Най-често тя се лекува симптоматично,
Когато обаче ангината е причинена от бактерии, тя трябва да се лекува с антибиотик, защото е опасна за пациента и за околните. Една част от инфекциите на фаринкса, на гърлото се причиняват от редки анаеробни бактерии, които могат да доведат до тежки усложнения, включително заплаха за живота.

При сегашната картина, смятате ли, че като цяло консумацията на антибиотици у нас трябва да се намали?
Аз не съм за намаляване на употребата на антибиотиците, а съм за правилната им употреба. Антибиотици да се употребяват там, където трябва. Безсмислено е, когато един антибиотик не действа, да се дава в продължение на седмица, на десет дни. Човекът не се подобрява, но ние продължаваме, даже увеличаваме дозата.
Това говори, че микробът причинител е резистентен.
Говори и за нещо друго. Антибиотиците за разлика от всички други лекарства имат екологични последици.
Те действат не само на микроба причинител, но и на микрофлората на човека.
В тялото си, по кожата и лигавиците си имаме над хиляда бактерии, гъбички и вируси, които съжителстват с нас и то много добре. Всеки носи по няколко килограма бактерии в себе си.
Когато се дава антибиотик от бактериите остават само тези, които са резистентни към него и могат да преживеят. За съжаление, голяма част от тях могат да причинят инфекция, която няма да може да се лекува със същия антибиотик.

Доколко употребата на пробиотици може да неутрализира неблагоприятния ефект на антибиотиците върху полезните микроорганизми в човешкото тяло?
Пробиотиците са нещо много важно. За съжаление микробите, които стотици години са пазили здравето на нашия народ, през последните 20 години бяха проиграни.
Рекламата на датско саламурено сирене или на небългарско кисело мляко на мен, като микробиолог, ми звучи смешно.
Тази нация, която по времето на големите чумни епидемии в Европа е имала най-ниска смъртност, благодарение на хигиената и правилното си хранене, сега се хвърля на храни, които нито са с доказан произход, нито полезност.
Забравихме истинското кисело мляко, истинското бяло българско саламурено сирене, туршиите, които се правеха – полезността на киселото зеле.
Тези храни са полезни именно защото съдържат пробиотици.
Пробиотиците са микроби, които остават по нашите лигавици, помагат на нашето тяло да се възстановява, да се бори с вредните бактерии и токсини.
Затова е задължително взимането на пробиотици след лечение с антибиотик или успоредно с него (стига антибиотикът да не ги унищожава).
Руският учен Мечников, който е нобелов лауреат, пряк ученик на Луи Пастьор, създава теория, че съдържащите се в българското кисело мляко лактобацили унищожават гнилостните бактерии, които нормално имаме в червата си, и това води до дълголетие.

Каква е ролята на витамините при лечение с антибиотици?
Взимането на витамини също е правилно, защото първо повишават имунитета, второ – действат много добре и подпомагат изграждането на защитни сили срещу инфекциите.

Стана дума за резистентността, която бактериите развиват към антибиотиците. Може ли да се направи сравнение между устойчивостта, която проявяват щамовете в България и в други страни? Има ли нарастване на резистентността в световен мащаб?
Да. Нараства резистентността на някои рискови микроорганизми, показателни микроорганизми.
Един от основните критерии за правилната употреба на антибиотици в обществото е резистентността на пневмококите – най-честите причинители на пневмонии и инфекции на горните дихателни пътища.
Тяхната пеницилинова резистентност обикновено е показател за правилната употреба на антибиотиците.
В болниците показателни бактерии са метацилин резистентните стафилококи, причинители най-често на раневи вътреболнични инфекции. Също така високата резистентност на някои чревни микроорганизми, причинители на вътреболнични инфекции.
Когато при тях се явяват механизми на резистентност, които водят до затрудняване в антибиотичното лечение, това е проблем.
В нашата страна има хубави биологични тенденции. Изглежда Господ ни пази, но резистентността в нашите болници, и то на показателни микроорганизми, е по-ниска от тази в съседните държави.
До голяма степен това се дължи и на факта, че при нас антибиотиците са доста скъпи и това намалява тяхната употреба.

Все пак споменахте, че на фона на европейските показатели консумацията на антибиотици в болниците у нас е висока? Каква е причината за това?
По този начин колегите компенсират някои пропуски в хигиената. Слава богу, през последните години благодарение на няколко програми на Министерството на здравеопазването и най-вече на една швейцарска програма за намаляване на вътреболничните инфекции, беше постигнато много.
Вече има обучени сестри, които от своя страна обучават колежките си в хигиена на ръцете. Става дума преди всичко за дезинфекцията (не безразборното миене!) на ръцете на работния персонал.
До 2004 г. броят на така наречените метацилин резистентни стафилококи – един много важен здравен показател за болниците, се увеличаваше. През 2002 г., откакто започнахме задълбочени изследвания в нашите болници, процентът на тези стафилококи беше 4 на сто. На следващата година те бяха 8 процента, след още една година – 13 процента.
От 2004 г., благодарение на хигиенните мерки, които се взимат, постигнахме намаляване на броя на метацилин резистентните стафилококи, което е голям успех.

Има ли шанс да постигнем европейските стандарти в борбата с вътреболничните инфекции?
Не мога да кажа, че можем да гарантираме продължаване на тези успехи, ако обществото и здравната система не разберат важността на мерките за ограничаване на вътреболничните инфекции. В момента не съм оптимист – имаме обучени сестри по контрол на инфекциите, но нямаме достатъчно обучени лекари.
Лично моето мнение е, че вътреболничните инфекции са най-големият медицински проблем (чисто медицински, не финансов и социален) в българската болнична медицина.
Недопустимо е оперирани пациенти да бъдат изписвани след 8 или 10 дни с инфекция, с гной в раната.
Трябва да се направи нещо това да се сведе до разумни граници. Никоя модерна медицина не би търпяла висок процент вътреболнични инфекции вследствие на пропуски и на грешки.
Показателен е фактът, че основният проблем при трансплантацията на органи и на тъкани е недопускането на инфекция след това.
Инфекцията компрометира всички успехи на хирургията. Време е медицинската общественост да се замисли за тези неща.