Публикация

Д-р Т. Веселинова: Съгласието за донорство издига човешкото достойнство

Когато преживяваш загубата на обичан от теб човек, е трудно да мислиш за другите. Не защото си егоист, а защото усещането за непоправима празнота блокира всичките ти мисли.

Загубата може да стане поне мъничко по-поносима, ако знаеш, че част от близкия човек продължава да живее. Че е спасила друг живот. Ако успееш да превъзмогнеш болката и да помислиш, че някъде някой се нуждае от трансплантация. И тялото на починалия твой роднина може да го спаси.

Можеш да го осъзнаеш, ако има кой да поговори с теб. Да напомни с човешки думи, че след смъртта нямаме нужда от телата си.


Когато преживяваш загубата на обичан от теб човек, е трудно да мислиш за другите. Не защото си егоист, а защото усещането за непоправима празнота блокира всичките ти мисли.

Загубата ти може да стане поне мъничко по-поносима, ако знаеш, че част от близкия човек продължава да живее. Че е спасила друг живот. Ако успееш да превъзмогнеш болката и да помислиш, че някъде някой се нуждае от трансплантация. И тялото на починалия твой роднина може да го спаси.

Можеш да го осъзнаеш, ако има кой да поговори с теб. Да напомни с човешки думи, че след смъртта нямаме нужда от телата си.

Патоанатомът д-р Теменужка Веселинова е от хората, на които се пада трудната задача да разговарят със семействата на потенциалните донори. Тя е координатор по тъканно донорство в Университетската болница в Плевен.



Д-р Веселинова, как си обяснявате, че през тази година са намалели донорите на органи?

Отказът от страна на семействата е една от основните причини за това в страната да няма много донори. За да се промени това, е нужно да се коригира наредбата, която регламентира органното и тъканното донорство. Така отказите ще се сведат до по-малко от 10 процента.
Влиянието върху отказа на семействата да дарят органите на близките си се осъществява от законодателството, образователната система и обществените организации, като на последно място идва разговорът със семейството.
В различните държави действат различни системи. Едната е т.нар. политика на изключване или презумпция за съгласие. Това означава, че починалият се разглежда, като потенциален донор при липса на изрично несъгласие. Другата система е тази на включване или изричното съгласие, когато човек е заявил, че иска да дари органите си след смъртта. Това може да се отрази в донорски книжки, шофьорски книжки, както и в национален регистър.

Как може да се промени тенденцията към намаляване на донорите?
Възможно е в различни програми още от училищна възраст да се създава положително отношение към донорството.
През миналата седмица учителка от плевенска гимназия доведе в центъра ученици от 12 клас. Децата проявиха огромен интерес и се запознаха с това какво е донорство, кой може да дари органи и с всичко, което е свързано с органното и тъканното донорство.
За възрастните е същото. На тях постоянно трябва да им се дава информация за това. Медиите също трябва да са запознати с това, за да могат мотивирано да обясняват, защо е нужно донорството.

Различните религиозни убеждения проблем ли са за донорството?
Не. Почти всички – и християнската, и мюсюлманската религия, подкрепят донорството. Въпреки че в мюсюлманската погребенията се извършват по-особено. Но ние сме имали много такива тъканни донори. Дори е имало случай, когато семействата идват заедно с ходжата, а в такъв момент той е човекът, който подкрепя близките да дарят органи или тъкани. Единствено "Свидетелите на Йехова" и някои други секти са против донорството.
Факторите като възраст и социален статус също нямат значение. Затова от опита си при разговори със семействата мога да кажа, че младите хора са по-предразположени да дарят органи или тъкани. Нивото на образование понякога също има значение, а понякога не. Същото е със социалния статус. Най-важният фактор е дали в семейството е имало разговор на тази тема. Ако починалият близък е бил съгласен да дари органите си, семейството по-лесно взема решение.

Как протича разговорът със семейството?
Разговорът е много сложна и провокативна задача. Това не е просто разговор, който се осъществява в много сложна ситуация. Семейството току-що е научило за смъртта на своя близък и се намира в емоционален стрес. За да се влезе в разговор с тях по тази тема, е нужен опит, внимание и най-вече съчувствие. Професионалистите по медицина нямат опит в тази насока, защото тяхното задължение е да кажат лошата новина, а това те го възприемат като професионален ангажимент. Разговорът със семейството на тема донорство трябва да се води от човек, който има опит и рутина в тази област. Неговата задача е да помогне на семейството да преодолее стресовата ситуация, защото в противен случай разговор за донорство не може да бъде проведен. При контакта си с близките специалистът трябва също да оцени медицинските рискови фактори. Има много заболявания, които са противопоказни за донорство, а е възможно те да не са отразени в последната анамнеза на починалия – той може да е настанен в болница заради съвсем различно заболяване.

Как убеждавате семействата да дарят на органи и тъкани от близките си?
Важно е хората да разберат, че смъртта на техния близък е била неизбежна, че тя е в резултат на заболяването, а не е настъпила заради лоша медицинска помощ. Нужно е да се обясни и състоянието на мозъчна смърт, за да могат близките на потенциалния донор да го приемат за починал, въпреки че сърдечната и дихателната му дейност се поддържат по изкуствен начин. В такъв момент координаторите трябва по всякакъв начин да изкажат на близките своята съпричастност към тяхната загуба. Задължително трябва да им се даде време за размисъл, за да могат да приемат смъртта, защото понякога тя идва като гръм от ясно небе. Едва тогава може да се пристъпи към молбата за донорство, която трябва да се представи на достъпен език.

Има ли правила за воденето на разговор с близките?
Да. Има няколко етапа, през които трябва да се премине, за да се пристъпи към разговор с хората, загубили близък. Координаторът – този, който говори за донорство, трябва отлично да познава хода на заболяването и усложненията, както и да знае защо е настъпил фаталният край.
Не винаги координаторът може да е лекуващ лекар.
За да може да се установи контакт с хората, обстановката трябва да е възможно най-спокойна. Лекарят и близките да са усамотени. Едно от правилата е всички да са седнали и да им е комфортно.
Семейството трябва да се изслушва без да се прекъсва, защото хората имат нужда да излеят мъката си и трябва да получат нужното внимание. Необходимо е да се разбере какво знаят хората за донорството, защото в голям процент от случаите те са информирани за органното донорство. Хората почти не са запознати, че след смъртта си човек може да бъде дарител на тъкани и с това да подобри начина на живот на другите. Когато се контактува с близките, трябва да се използват т. нар. отворени въпроси, за да не приключи разговорът с едно “да” или “не”.

Как подхождат координаторите към емоциите, които изпитват хората?
Винаги има емоционален израз на скръбната вест. Имала съм случаи на плач, на хистерични припадъци, на различни реакции... Важна е вербалната комуникация – думите с които ще се обърнеш към хората. От значение е техниката на общуване, използването на метафори. Хората не знаят какво е мозъчна смърт, дори и с медицинското обяснение не им става ясно. Една от аналогиите, с които обяснявам на роднините състоянието на мозъчна смърт, е че техният близък е като отрязано цвете, което скоро ще увехне. Важно е семейството да приеме факта, че болният е починал и няма връщане назад.

Как се аргументирате, когато започвате разговор с близките за донорство?
Започвам със социалния момент, който засяга всички нас. На всички някога може да ни се наложи да бъдем трансплантирани и тогава ние ще сме в ролята на чакащи. Тук говорим за груповата отговорност. Затова питам дали близките познават някой, който чака трансплантация. Другият момент е ползата от донорството – смъртта на един човек е необратима, но тя може да спаси живота на друг.
Така се издига и достойнството на починалия. Ако той през целия си живот е помагал, то това може да стане и след смъртта му. Най-трудно за семейството е да вземе решение „за” или „против” донорството. То не е индивидуално, в повечето случаи е в резултат на волята на цялото семейство. Координаторът може да получи и 50 процента отказ от семейството, но има случаи, когато отказът се превръща в съгласие.
Една от причините за отказ е, че самия донор е заявил нежеланието си да дари органи и тъкани.
Има и други случаи, когато близките не знаят каква е била волята на починалия.
Сред другите мотиви за отказ са опасенията за целостта на тялото, след извършване на медицинската дейност по експлантацията на органи или тъкани. Затова ние обясняваме на хората, че няма опасност и те спокойно могат да направят открито поклонение.


" }-->

Коментари