Публикация

Здравна реформа "в резерва"

Отделянето на огромни финансови средства за рeзeрв на Националната здравноосигурителна каса в БНБ не е оправдано от никаква гледна точка и е вредно за развитието на здравеопазването . Около това се обединиха участниците в кръгла маса под наслов „Реформи в „резерва”, организирана от депутата доц. Атанас Щерев.
В кръглата маса участваха народни представители от опозицията, шефове на частни здравни фондове, ръководители на болници, представители на фармацевтичния сектор, журналисти.


Отделянето на огромни финансови средства за рeзeрв на Националната здравноосигурителна каса в БНБ не е оправдано от никаква гледна точка и е вредно за развитието на здравеопазването . Около това се обединиха участниците в кръгла маса под наслов „Реформи в „резерва”, организирана от депутата доц. Атанас Щерев.
Участваха народни представители от опозицията, шефове на частни здравни фондове, ръководители на болници, представители на фармацевтичния сектор, журналисти.


Доц. Щерев изрази недоумението си от факта, че увеличението на здравните вноски с 2% от 2009 г. практически ще бъде „изядено” заради предвидения резерв на касата от над 401 млн. лева. Освен този резерв, НЗОК вече има натрупан преходен остатък от 375,5 млн. лв.

Доц. Щерев е категоричен, че при тежката липса на средства за реална здравна помощ, заделянето на огромни резерви е абсурдно. Той предлага тези средства да се влеят в здравеопазването, след което да се въведе регламентирано и поносимо доплащане.
Така ще можем да се разделим завинаги с доплащанията в плик и под масата.

Според Световната здравна организация у нас за здравеопазване се отделят 7,3 на сто от БВП, а не официално обявените 4.3%. Разликата се получава, защото не са включени официалните и нерегламентираните допълнителни разходи на хората за здравни услуги, лекарства и консумативи.

Д-р Бойко Пенков, зам.-председател на съвета на директорите на „ДОМ-Здраве” и бивш директор на НЗОК, заяви, че касата все повече се превръща във филиал на финансовото министерство.
Според него за качествено здравеопазване са необходими около 5 милиарда лева, а не предвидените малко над 2 млрд.
От своя страна д-р Димитър Димитров, директор на УМБАЛ „Св.Анна”- София, съобщи, че 2,5 млрд. евро е годишният бюджет на две големи западни болници.

Д-р Иван Колчаков, член на парламентарната здравна комисия, обяви, че всички цени в здравеопазването са практически на европейско равнище с изключение на лекарския труд. Според него именно нищожната му цена поддържа все още жива здравната система, въпреки хроничния недостиг на средства.

Икономистът Георги Ангелов изрази мнението, че не е толкова важен размерът на здравната вноска, защото зад недостатъчното финансиране стои отказът на държавата да плаща реални вноски за над 4 милиона граждани, които се осигуряват от държавния бюджет – децата, пенсионерите и безработните.
Получава се парадоксът 2,5 милиона работещи да формират много по-голяма част от парите за здравеопазване, отколкото тези 4 милиона, осигурени от държавата.

В заключение организаторът на дискусията доц. Щерев заяви, че България е държавата от ЕС, която в най-голяма степен е абдикирала от здравната система.
Той посочи примера на Австрия, където публичните средства покриват 90% от лечението и 85% от цените на лекарства.
В България тези проценти са съответно 55% и 37%. Всичко останало гражданите плащат кеш.


" }-->

Коментари