Едва ли има друго заболяване, което засяга така поголовно всички възрастови и социални групи

За болния и близките му най-важното е бързо и пълно възстановяване на здравето.
Работодателите желаят служителите им да се върнат максимално бързо и в добра кондиция на работа. Здравната система, която отчита претоварване по време на грипни епидемии, се опитва да се справи с лечението на пациентите с най-малко разходи и т.н.
Медицината днес позволява омагьосаният кръг на грипа да бъде прекъснат. Но за това са необходими усилия както от страна на отделния човек, така и от здравните институции.

Предпазването
Ваксините имат своето място за профилактиката, когато са приложени своевременно (от края на септември до началото на декември). Най-важно е да бъдат ваксинирани хронично болните, възрастните и хората, чиито професии предполагат множество контакти на живо.

Имуномодулаторите са препарати, които съдържат „обезсилени” части от най-често срещаните бактерии. Това позволява на имунната система да се подготви и за реална бактериална атака. В този смисъл те не действат пряко срещу грипа, а представляват профилактика на неговите усложнения – пневмонии, ангини, бъбречни и други инфекции.

Специфичната профилактика, която може да се използва при обявяване на грипна епидемия, е чрез прием на химиопрепаратите, създадени специално за блокиране на грипните вируси. Най-дълго използваното вещество за тази цел в света е римантадин хидрохлорид, който е наличен и в България.
Важни за предпазване от грипа имат и общоукрепващите мерки – прием на достатъчно белтъчна храна, на сурови плодове и зеленчуци, на много течности. Спортът и движението на чист въздух допълнително закаляват организма.

Как да разпознаем грипа?
Понякога, дори и да сме взели всички предпазни мерки, все пак се разболяваме от грип.
Важно е да се знае, че това не е заболяване, което може да се изкара „на крак”. От една страна, това увеличава риска от усложнения, а от друга – болните заразяват още много хора.

Но твърде често самото заболяване е такова, че приковава към леглото. Характерните белези са: остро начало с втрисане и висока (до 40 градуса) температура, силно главоболие, особено при движение на очните ябълки, болки и скованост по всички стави и мускули, чувство на безсилие. Всичко това е израз на отравянето на организма в резултат от влиянието на вируса върху тъканите.

Лечението 
Преди всичко – почивка на легло! Прием на много (хладки) течности, за да се увеличи отделянето на урина, а с нея и на част от токсичните вещества. Лека храна на малки порции. По време на грип избягвайте тежки и пикантни ястия!

В първите дни на заболяването не посягайте към антибиотиците и не притискайте лекаря да ви ги предпише. Те не могат да се справят с грипа.

Лечението е с противовирусни лекарства от типа на римантадин хидрохлорид.
Те се приемат 5 – 7 дни по схема, определена от лекаря. Освен това най-често медиците предписват противотемпературни таблетки и витамини.

Не се учудвайте, ако температурата упорито не спада, въпреки тях. Трайното й понижение и общото подобрение ще настъпи, когато спре размножаването на вируса. Именно това правят специфичните противогрипни лекарства.

Възстановяването
Нормално е след грип човек да се чувства уморен, отпаднал и слаб, дори и да не е развил някое от усложненията.
Колкото по-продължително е заболяването, толкова по-дълъг е и възстановителният период.

Освен облекчен режим на работа и засилване на пълноценното хранене, можете да приемате и препарата Сарженор - на базата на незаменими аминокиселини той много по-бързо възстановява силите.
Изследването на кръвта седмица - две след заболяването може добре да ориентира лекаря дали грипът е оставил някой по-траен отпечатък върху организма.

Усложненията
Основната опасност при грипната инфекция идва от възможното развитие на тежки усложнения. Характерно за тях е прогресиращото влошаване на състоянието, без тенденция за подобрение 3-4 дни след началото на заболяването.
Поддържането на повишена температура повече от 4-5 дни, появата на нов нехарактерен симптом след разгара на заболяването налага спешна консултация с лекар.

Грипните усложнения водят до фатален край при над две хиляди българи всяка година. Това са предимно хора над 65 години и затова те задължително трябва да се имунизират.

Усложненията от инвазията на грипния вирус се изразят в развитието на възпалителни процеси на горните дихателни пътища, като:

Бронхит: Той се демонстрира със първоначално суха кашлица, преминаваща във влажна /слузни храчки/ и нерядко с висока температура.

Трахеит: Най-често засяга малките деца, като протича с висока температура, отпадналост, дълбока кашлица. Дишането е затруднено и придружено със свиркащи звуци.

Пневмония: Трябва да се подчертае, че грипният вирус рядко предизвиква пневмония, а усложненията на белите дробове се дължат най-вече на вторична бактериална инфекция.

Наблюдават се 3 типа пневмонии, развиващи се като усложнение на грипа:
- първична хеморагична (с кръвоизливи) грипна пневмония – често завършва със смърт
- интерстициална грипна пневмония
- вторична бактериална грипна пневмония (най-често)

Тъй като бронхопневмонията е по-често вторично заболяване, в началото са налице признаците на основното. Установяват се признаците на хроничен бронхит, бронхиектазии, белодробен емфизем, сърдечно заболяване, грип и друго вирусно заболяване.
Постепенно се вмъкват и типичните прояви на бронхопневмонията: повишена температура, засилване на кашлицата, задух, учестяване на дишането, леко посиняване на видимите лигавици. Засилват се и признаците на обща интоксикация, понякога се появяват и бодежи в засегнатата гръдна половина.

Вирусната пневмония може да се развие най-вече при при пациенти със значително снижен имунитет. Трябва да се подчертае, че тя може да протече много тежко и се лекува трудно.

Към групата на грипните усложнения трябва да се включи и рискът от изостряне на съществуващи хронични заболявания - бронхит и белодробен емфизем, бронхиална астма и др.

Опасни са и възможните усложнения, засягащи сърцето. Те се развиват най-често при хора в напреднала възраст. Възможно е да се развие миокардит или перикардит (възпалително заболяване на сърдечния мускул, което да доведе до сърдечна недостатъчност).