Публикация

Доц. Й. Узунова: Новият лекарствен списък е в услуга на пациентите

Очаква се до 31 януари да бъде приет нов позитивно-реимбурсен списък на лекарствените продукти в хуманната медицина, на мястото на сега действащия позитивен списък. С приемането на новия документ отпада необходимостта НЗОК да изготвя отделна листа за реимбурсиране (пълно или частично заплащане на лекарства, изписвани на пациентите от техните лекари).

Новият документ се подготвя от Комисията по позитивния лекарствен списък, която беше създадена на 17 юли 2008 г. с решение на Министерския съвет.

Опасенията на български производители на медикаменти, както и на пациентски организации, че от списъка ще отпаднат лекарства със социална значимост, станаха повод да потърсим информация от самата комисия.
В отговор на нашето запитване, към екипа ни беше отправена покана за разговор по темата.
Отговори на въпросите на Health Media дадоха председателката на комисията доц. Йорданка Узунова и нейни членове...


Очаква се до 31 януари да бъде приет нов позитивно-реимбурсен списък на лекарствените продукти в хуманната медицина, на мястото на сега действащия позитивен списък. С приемането на новия документ отпада необходимостта НЗОК да изготвя отделна листа за реимбурсиране (пълно или частично заплащане на лекарства, изписвани на пациентите от техните лекари).

Новият документ се подготвя от Комисията по позитивния лекарствен списък, която беше създадена на 17 юли 2008 г. с решение на Министерския съвет.

Опасенията на български производители на медикаменти, както и на пациентски организации, че от списъка ще отпаднат лекарства със социална значимост, станаха повод да потърсим информация от самата комисия.
В отговор на нашето запитване, към екипа ни беше отправена покана за разговор по темата.
Отговори на въпросите на Health Media дадоха председателката на комисията доц. Йорданка Узунова и нейни членове.

Създаденият от МС орган взема решения за включване, промени или изключване на медикаменти от Позитивния лекарствен списък на България. В него са изброени препаратите, отпускани по лекарско предписание, които са необходими за покриване на здравните потребности на пациентите у нас и се заплащат с публични средства.

Комисията е съставена от 11 души, определени на квотен принцип: доц. Йорданка Узунова (от квотата на Министерството на здравеопазването), д-р Нина Ръсина (МЗ), Иван Пенев и проф. Иван Миланов от квотата на Министерството на труда и социалната политика, магистър-фармацевт Йорданка Вълчева-Станкова и д-р Пламен Попиванов (НЗОК), ст. н. с. ІІ ст., дмн Иванка Атанасова и маг. фарм. Димитър Димитров (Изпълнителна агенция по лекарствата), д-р Йордан Тумбев и д-р Димитър Петров (Български лекарски съюз), д-р Николай Шарков и д-р Милко Басарков (Български зъболекарски съюз).



Как ще обобщите работата на комисията през шестте месеца от сформирането й досега?

Доц. Йорданка Узунова: В работата на комисията, която беше създадена през юли с решение на Министерския съвет, има нов ангажимент – тя трябва да изработи реимбурсирането. Преди тази дейност се извършваше от екип на НЗОК.
Сливането на реимбурсния списък с позитивния списък на България ще даде нови възможности за промяна в лекарствената политика.
Обединяването на усилията в едно звено ще даде шанс повече медикаменти да влязат в списъка, да покриват повече потребности на пациентите и по този начин ще знаем къде отиват парите, които обществото дава за здраве.
Смятам, че това беше едно от изискванията на Европейския съюз и ние работим с тези нормативи.
По силата на тази логика нашата комисия е създадена с цел да бъде изработен реимбурсно-позитивният списък на България.


Какви са критериите за включване на медикаменти в списъка?

Д-р Нина Ръсина: Критериите са ясно разписани в наредбата за условията на правилата и начините на включване на лекарствени продукти в позитивния списък.
Има чисто медицински критерии, посочено е, че лечението на определени заболявания задължително трябва да се осигури с тези публични средства. Има също административни и финансови критерии. Всичко това е регламентирано в наредбата.


Българските производители на генерични медикаменти изразиха тревога, че някои евтини лекарства може да отпаднат от списъка за сметка на по-скъпи. Обсъждана ли е такава вероятност в комисията?

Доц. Узунова: Какво разбирате под евтин медикамент? Това трябва да се дефинира и от колегите, генеричните асоциации, от вас като журналисти, защото това е разтегливо понятие. Искам регламент на това понятие и тогава мога да говоря!


За нас от коментарите в публичното пространство, че евентуално лекарства в рамките на 3 или 4 лева са евтини и ще отпаднат, не дават точна представа за нещата, които се обсъждат в комисията. Затова търсим информация от първоизточника, обръщаме се към вас, за да разберем какво се случва в действителност.

Доц. Узунова: Ако за медикамента Х касата доплаща 50 ст., вие като пациент ще отидете ли до личния си лекар, да платите потребителската такса, да си платите билета отиване и връщане, за да получите тези 50 ст. реимбурсация? Няма.

Д-р Н. Шарков: Няма сегрегация. Ние не подхождаме според цената. Подхождаме според нуждите, според ефективността на медикамента, фармакодинамичните му свойства... Това е огромна рамка. Ако подхождахме само с оглед на цената, това би бил най-опростеният, но и най-вулгарният подход към проблемите на здравеопазването, защото ние всички използваме медикаменти. Така че, нека да не спекулираме с тиражирания слух от български производител! В края на краищата, ние сме българи.


Означава ли това, че социалната значимост е определяща при включването на медикаменти в списъка?

Д-р Ръсина: Категорично! Ако медикаментът е изключително социално значим, и два лева да е, ще бъде включен в списъка. Цената не е водещата, точно социалната значимост е водещият фактор при решенията.

Доц. Узунова: Преди да започне разглеждането и вземането на решения за медикаментите, се опитахме да направим таблица, по подобие на другите европейски страни. Апробирахме я, за да видим дали тя ще е работеща към нашите изисквания. И се оказа работеща с оглед на това да могат да бъдат равнопоставени всички медикаменти, фирми, институции.
И действително въведохме социалната значимост като един от основните критерии.


Сред лекарите се коментира и доколко е оправдано присъствието в реимбурсната листа на медикаменти, които се използват много рядко. И дали не е по-добре средствата да се изразходват за други, които са с по-голяма значимост в практиката.

Магистър-фармацевт Йорданка Вълчева: Присъствието на такива медикаменти в реимбурсния списък не води до блокиране на средства в НЗОК. Парите на касата следват предписанието на лекарите. Ние не казваме – за този продукт ще има 100 000 лева, за този - 2 лева. Каквото изпише лекарят, каквото отпусне аптеката, ние това заплащаме. А какво ще се изписва, зависи изцяло от лекарите.
Бих задала въпроса: какво значи използват се рядко? Има ги в списъка, алтернатива са, на колкото пациенти са ги изписали, толкова са имали нужда от тях. Тази година може да са двама, догодина може да са 100. Зависи каква е лекарствената номенклатура, какви са нуждите.
Важното е, че някъде няма блокирани средства.
Бюджетът е ясен - 330 милиона и те следват предписанието на лекарите. Не са фиксирани за конкретни продукти.

Доц. Узунова: Проблемът опира до това какво предпочитат лекарите, как искат да лекуват пациентите. Ако те са компетентни, ако следят новостите, ще бъдат в крак с модерната терапия, ще бъдат с лице към пациента. Това е истината.
А ние като комисия сме длъжни да изработим всичко, което се подаде към нас.


Могат ли пациентите да са спокойни, че след 31 януари ще продължат лечението си без сътресения?

Доц. Узунова: Кое дава основание да не го продължат? Досега трябваше да бъдат лекувани, сега ще продължат да бъдат лекувани. Те си остават при основните лечители, ползват обществени заведения – болници, ДКЦ и всички здравни структури.
Идеята в нашата държава е да има равнопоставеност между частните структури, държавните и общинските, и никой няма право да обсебва нечий проблем или нечия дейност. И няма право обществото да тиражира неверни неща.


Колко често ще се актуализира новият позитивно-реимбурсен списък?

Доц. Узунова: Всяка фирма има право всеки ден да подава документално своите материали. Комисията ще работи непрекъснато. Това е нова постановка.
Комисията ще може да коригира позитивния списък на всеки 3 месеца, което е много благоприятно първо за пациентите. Те ще имат достъп до по-голям кръг медикаменти.
Второ, изработването на реимбурсната част ще даде възможност на касата направо да ползва изработения от нас списък. Всички медикаменти по определени програми, по Наредба 34 – редки заболявания, заболявания с по-особен статус, се поемат от Министерството на здравеопазването, както досега. Ангажиментите към обществото продължават – и за редките болести, и за СПИН, туберкулозата, болестта на Крон, синдрома на Гоше и т. н. Ние всъщност разширяваме диапазона на медикаментите, които биха помогнали на хора с подобни заболявания и състояния.


Според нормативната уредба трябва да сте готови със списъка до края на янураи. Ще успеете ли да се вместите в този срок?

Доц. Узунова: Ние имаме готовност като комисия да работим всеки ден и да направим така, че списъкът да бъде реализиран на 31 януари. Винаги има моменти, които ограничават във времето. Един такъв ограничителен момент е фактът, че самите фирми до лятото не си бяха подали документи към комисията по цените. Имаше някакъв изчаквателен период. Получи се паралелно подаване на искания за позитивния списък и документи за комисията по цените. А това трябваше да стане в разделно време. При постъпването на исканията в нашата комисия, цените трябваше вече да ги има.
Може би това е моментът, който ни ограничава да работим в още по-интензивен режим и действително спокойно да предадем този списък.


Има ли други юридически или чисто организационни проблеми, с които сте се сблъскали?

Доц. Узунова: Комисията включва разнородни специалности. Досега комисиите, които творяха позитивния списък, бяха експертни. Разбирате как с квотния принцип нещата в началото не бяха много ясни, но пък те са регламентирани в наредбата и много бързо хора, които са експерти в своите области, заработиха като екип. Наистина, трябва да благодаря на колегите, че много бързо направихме това.
Имаше, разбира се, дребни организационни моменти – залата, в която заседаваме, в началото беше съвсем празна. Стелажи, номериране, класифициране... Всичко това изисква много технологично време.
Създадохме 5 експертни комисии. В тях за първи път влизат един юрист, икономист. Досега нямаше такива изискване, но новият момент с реимбурсирането налага структуриране в този вид.


Каква е специализацията на тези комисии?


Доц. Узунова: Те са условни комисии. Към тях също има листа от експерти, одобрена от министъра, така че няма специалност, която не е покрита от минимум двама експерти.
Тези хора работят много компетентно, много прецизно, няма претупване на работата.

Достатъчно прозрачна ли е вашата работа?

Доц. Узунова: Всичко, което е прието като наш регламент, е качено на сайта ни. Който иска да научи нещо, може да го види там.
Обвиненията за липса на информация са неверни, каквито и слухове да се говорят, не почиват на истината. Може да заседаваме в подземието на министерството, но не работим на тъмно.


Ако по някаква причина не успеете да завършите списъка до 31 януари, имате ли резервен вариант?

Доц. Узунова: Мисля, че когато нещо е регламентирано със закон, стремежът на съответните структури е то да се спази. Разбирате, че има и ситуации, които може да доведат до малко отлагане във времето. Ако е налице такава законова възможност и ние не сме довършили докрай нещата, вероятно ще се възползваме.
Но цялата ни комисия е настроена да спази срока. И не бива да тиражираме в обществото очаквания, че ще отлагаме, защото ние самите нямаме тази нагласа.

Д-р Николай Шарков: Комисията ще свърши своята работа по подадените документи до 31 януари. Това, какво ще решава законодателят, си е проблем на законодателя.

Доц. Узунова: Има още един съществен момент. Досега са подадени 2055 заявления. При новия режим комисията работи непрекъснато и всеки ден могат да се подават такива заявления. Но защо фирмите не подадоха в по-голям брой своите документи? Какво изчакват? Какво да се случи в България? Всички искаме да работим за пациентите - производителите на лекарства го твърдят, ние го твърдим.
Но ние сме от едната страна. Трябва да изработим това, което ни подадат фирмите.
И една малка забележка: ако самите фирми винаги подаваха своите документи според изискванията, заложени в наредбата (качени са на сайта), нямаше да връщаме заявления, за да бъдат коригирани.


Каква част от подадените 2055 заявления са нередовни?

Доц. Узунова: Нередовните заявления са към 400. Разбира се, до този момент част от тях са коригирани.
Мисля си, че фирмите разбраха за какво става дума – за едно много стриктно спазване на закона. С оглед на това те започнаха пак да подават през последните дни.
Имаме обаче и още един нов момент - прекратяване на процедура по разглеждане на документи за включване в позитивния списък. След подаването на документи от дадена фирма, нашата комисия трябва да се произнесе в 90-дневен срок. Когато констатира нередности, изпраща с писма уведомление и този срок спира да тече. Започва да тече 30-дневен срок, в който недостатъците трябва да бъдат отстранени. Ако фирмата не ги отстрани, на 31-я ден, процедурата по разглеждането на нейните документи, се прекратява. Това е по закон.


Има ли опасност поради подобни прецеденти от позитивния списък да отпаднат медикаменти, които да момента са присъствали в него?

Доц. Узунова: Ако говорим хипотетично, всичко е възможно. Този въпрос трябва да бъде отправен към фирмите, а не към нас. Ние сме комисия, която дава реална оценка и гласува подадените заявления.
Фирмите сами решават какво действие да предприемат. Хубаво е те за осъзнаят това и да бъдат активната страна. Защото те имат определени представи за обществото, за пациентите, знаят техните потребности и задавам въпроса защо чакат още и какво чакат?


Можете ли да кажете дали новият позитивно-реимбурсен списък ще бъде разширен или редуциран в сравнение със сегашния?

Доц. Узунова: Мисля, че ще бъде такъв, какъвто е потребен на пациентите.
И защо го казвам в този смисъл? Защото ние започваме от нулата. С влизането му в действие се преустановява действието на досега действал списък, какъвто и да е бил той - широк, дълъг, тесен, пълен, непълен. Ние вкарваме медикаментите в позитивния списък, отработваме момента с тяхната реимбурсация и смятаме, че така ще може бързо да бъде реализирана като философия идеята за създаване на реимбурсно-позитивната комисия, каквато сме.
В обобщение – позитивният лекарствен списък изпълнява ролята едновременно на регулаторен механизъм и на основен инструмент за реализиране на националната здравна политика. С въвеждането на реимбурсирането на лекарствата, вписани в него, ще се даде възможност да се осигурят качествени и ефективни медикаменти за максимален брой нуждаещи се хора.
Целта е чрез въвеждането на нови правила и ред да се постигне намаляване на разходите за лечение при запазване и подобряване на здравното състояние на нацията.


Имате ли препоръки към производителите на лекарства, освен да са прецизни при подаването на документите?

Доц. Узунова: На асоциацията на генериците бих казала – подавайте документи! Има много нови генерици, това ще даде възможност за по-широк спектър на употребяваните лекарства.

Д-р Н.Шарков: Ние работим за пациентите.

Доц. Узунова: Надяваме се, че фирмите отчитат нашите открити намерения за равнопоставеност на продуктите при извършване на тяхната оценка и заемане на полагащото им се място в прилаганите лечебни схеми.


" }-->

Коментари