Преди дни заработи единната електронна информационна система на НЗОК, чиято цел e да се подобрят контролът и качеството на здравните услуги.
Очаква се чрез нея да бъдат сведени до минимум възможностите за злоупотреби при заплащането на медицинските дейности.
Същевременно гражданите ще имат повече възможности за контрол върху здравната система.

Как ще се осъществи всичко това?
Каква ще бъде икономическата ефективност от въвеждането на системата?
Гарантирана ли е нейната сигурност? Какво още трябва да се направи в тази посока?

Отговор на тези и други въпроси потърсихме от д-р Румяна Тодорова, директор на Националната здравноосигурителна каса.



Д-р Тодорова, каква ще бъде конкретната полза за здравноосигурените граждани от пускането в действие на единната информационна система на НЗОК?
На този етап тя е завършена по договор, досега такава система не съществуваше в България. Стъпвайки на тази база, можем да надграждаме.
Едно от нещата, които ще бъдат изработени, е здравното досие. В него ще се съдържа цялата информация за определено здравноосигурено лице, ще включва всички медицински дейности, които са извършени върху пациента. Той ще може да влиза в него във всеки един момент чрез здравния портал, който ще изградим – това е входът, чрез който гражданите ще могат да влизат в системата.
Това ще става с електронната здравна карта.
Нашата идея е да обединим европейската карта, която съществува в момента, с електронната.
Единната карта ще показва осигурителния статус на пациента и в същото време чрез нея той ще може през здравния портал да влиза в системата, независимо къде се намира в рамките на Европейския съюз. И да наблюдава какви дейности са извършвани за определен период.
Надяваме се хората да използват тази възможност и да сигнализират, ако забележат, че в досието има дейности, които не са извършени. Разчитаме на контрол от страна на пациента.

Ще могат ли пациентите, освен за неизвършени дейности, да сигнализират чрез системата за други нарушения – за зле свършена работа, например?
Това пациентът може и сега да го прави. Когато не е доволен от отношението на лекаря, от това как е извършена дадена дейност, той и сега може да сигнализира и го прави. Например, ако е разкарван от кабинет на кабинет, или е приеман няколко пъти в болницата, докато се уточни диагнозата, или е прехвърлян от клиника в клиника.
За съжаление хората не винаги подават сигнали в такива случаи.
Българинът предпочита да се обади по телефона и да се оплаче, или да се обърне към някоя телевизия.
Но когато ние го помолим да го напише това нещо, защото само тогава можем да направим проверка, той трябва да го направи и да даде данни за коя болница или за кой лекар става въпрос. Да посочи ЕГН или да даде част от документацията, с която разполага.
Когато е анонимно, ние не можем да му помогнем, единствено можем да го изслушаме.
Винаги съм апелирала към по-активно участие на пациента.

Имате ли „лекарство” срещу недостатъчната гражданска активност?
Обществото трябва да реагира. Здравето е нещо изключително важно. И всеки един от нас трябва да има критично отношение към това какво се случва с личното му здраве.
Затова българинът трябва да ходи на профилактичен преглед при най-малкия дискомфорт или съмнение за заболяване. Да отиде до лекаря, а не да чака да се развият заболявания, които при късна диагноза протичат по-тежко за пациента и са по-скъпи за нас.
Иска ми се през тази година да акцентираме върху профилактиката.
На няколко международни срещи, в които участвах, изключително много се коментираше, че по време на финансова криза в здравеопазването трябва да се акцентира върху превенцията.

А с какво системата ще бъде полезна на лекарите?
Лекарите ще могат чрез тази интегрирана система да се отчитат онлайн в един определен етап, а да не идват до касата да си носят дисковете с информацията. Възможността за изпращане на отчетите по електронен път е улеснение за договорните партньори.
По този начин ще се стремим да не нарушаваме работния им цикъл.

Ще се работи ли през 2009 г. с електронни медицински рецепти?
Така, както предвиждаше проектът на личните лекари – рецептата да се изпраща в аптеката по електронен път, няма да може да се работи. Но лекарите ще могат да изписват рецептата по начина, по който се попълва амбулаторният лист. Не е необходимо да се купува бланка, ще могат да я разпечатват.
На по-следващ етап ще се мисли да има същинска електронна рецепта – такава, каквато сме я виждали в някои западни държави. Т. е. пациентът да не носи нищо на ръка, а да има директна електронна връзка с аптеката и той да си получи лекарството.

Възлагат се надежди, че системата ще елиминира възможността една и съща дейност да се заплаща двойно. Как ще стане това?
Да, наистина основната функция на интегрираната електронна система е контролът. При нас той има два етапа – предварителен, който е точно на ниво електронна система, и последващ контрол, където се набляга на медицинската дейност и на качеството на медицинските услуги.
Тъй като системата е интегрирана, пациентът може да бъде проследяван в цялата страна. Досега, например, София област можеше да следи само в София област. Не знаеше дали пациентът е бил във Варна. Сега може да го провери.
От друга страна, преди да извършим плащането, при нас се прави още веднъж контрол на цялата отчетена дейност. Дублирането на дейности, независимо къде в България е бил на лечение пациентът през отчетния период, ще можем да го виждаме.
Цялата логика на системата е свързана с контроли. Всичко, което не е по нашите правила, системата просто ще го изхвърли.

Какво друго ще подлежи на контрол, освен евентуалното двойно заплащане?
Нашите договорни партньори трябва да знаят, че вече диспансерните прегледи няма да могат да отчитат с бланка 3, която е за първичен преглед. Именно благодарение на системата установяваме, че това се е правело досега.
И едно от обясненията (това тепърва предстои да го доказваме) защо не достига бланка 3 е именно в това, че пациентът е насочен като първичен преглед към специалиста, а не към диспансера.
Просто защото първичният преглед струва 14.50 лв. и е доста по-скъп от диспансера, който е 8 лв.
Това сега не може да се случи.
Има и други контроли, които просто няма да позволят подобни практики за в бъдеще.

Правили ли сте разчети каква ще бъде икономическата ефективност от въвеждането на системата?
Международни статистики показват, че ефективността на такъв тип система е около 15 процента. При нас това ще стане ясно на по-следващ етап, когато видим конкретния резултат.

Какво се разбира под 15-процентна ефективност? Снижаване на разходите с 15 на сто?
Точно така. Нещата са пряко свързани с предварителния контрол. Когато при нас постъпи информация от районните каси, ние отново проверяваме за дублажи, за неточни кодове… Цялата дейност се проверява и ежемесечно от всички заявки, които ни подават касите, около 4-5 милиона отпадат предварително от плащане.
Това е при положение, че на месец обикновено се изплащат около 120 милиона.
По международните стандарти, между 10 и 15 процента ефективност дава точно този предварителен контрол.

Какви са възможностите за промени в системата, ако практиката покаже, че те са необходими?
Системата е абсолютно отворена и във всеки момент, където видим, че нещо не работи или не сме го измислили докрай, може да бъде добавено. Това не е свързано с промяна в логиката на системата. Логическите връзки, бизнес процесът – така, както е записан, повече не може да бъде променен.

Гарантирана ли е сигурността на системата?
В това отношение имаме да вършим огромна работа.
Системата е току-що създадена, ще се работи още много.
Започнали сме проучвания кои фирми какво предлагат. Ще бъдат обявени обществени поръчки.
Има различни софтуерни продукти, позволяващи във всеки момент да се види кой влиза в системата, за какво влиза, какво изважда и т.н.
Отговорността на тези, които ще менажират този процес, е изключително голяма.
Осигуряването на информацията срещу евентуален инцидент, например пожар, изисква сървърите да се дублират. Според стандартите, дори трябва да има втори център, който също да съхранява информацията. Ако тук изгори цялата сграда, вторият център да съхранява информацията.
Личните данни са нещо, за което изключително много се говори в Европа. Рисковете са много. Защото, при пробив в личните данни, можете да си представите с какви злоупотреби може да се сблъскаме.
А информацията, която е при нас, е огромна. Тук е целият здравен статус на осигурените лица.