Публикация

Варненската болница „Св.Анна” залага на проекти и оптимизация

Доц. Лидия Петкова бе избрана за директор на варненската МБАЛ „Света Анна” в края на миналата година.
От 1996 г. тя завежда Клиниката по урология в болницата.

За проблемите в "Св. Анна" и изобщо за болниците в страната и за начините, по които могат да бъдат преодолени, наш репортер разговаря с доц. Лидия Петкова.


Доц. Лидия Петкова бе избрана за директор на варненската МБАЛ „Света Анна” в края на миналата година.
От 1996 г. тя завежда Клиниката по урология в болницата.

За проблемите в "Св. Анна" и изобщо на болниците в страната и за начините, по които могат да бъдат преодолени, наш репортер разговаря с доц. Петкова.



От Районната лекарска колегия коментираха, че тази година ще е още по-тежка от 2008 г. за българското здравеопазване, тъй като недофинансирането по някои от клиничните пътеки достига 60%.
Да, информацията е напълно точна. Лошото е, че когато се оформят новите договори между касата и болниците, всеки ръководител изпада в сложна ситуация.
Той не може да коментира това, което се е случило дотук. А трябва да реши дали да подпише договора и да получава недостатъчно пари, или да не подписва документа, което не може да си позволи.

Тук е дефектът, в който се убеждаваме години наред. Не мога да кажа къде точно се къса веригата, за да се изгради нещо, което да е полезно за болните и медицинския персонал.

Имам усещането, че откакто влезе здравната реформа в болницата, има противопоставяне на две институции – здравната каса и болничните структури.
В болничната помощ има грешки, които се повтарят постоянно през годините, и ни водят назад. А тази лоша година 100% е резултат и от световната криза.
И там вече опира до механизмите, които държавата трябва да намери, за да смекчи удара. А доколкото знам, този сериозен шамар за България тепърва предстои.

Има ли резерви, с които болниците в тази ситуация да се спасяват?
Не бих могла да кажа, че няма резерви. Те са в оптимизиране организацията на работата.
Не е тайна, че във всяка болница има така наречените „мъртви души”, които получават заплати и допълнителни стимулиращи възнаграждения, предназначени за работещите.

Така че единият от начините е наистина да стимулираш и да повишаваш заплатите на тези, които са изработили реално това, което им повелява професията.
Второ – в нашата болница например има много стопански звена и немедицински персонал, който също би могъл да бъде оптимизиран като брой, а оттам съответно да бъде увеличено възнаграждението на медиците.

Т.е. крайно време е болниците да започнат да се държат като търговски дружества, каквито всъщност са?
Точно така. Въпреки че за мен да наречеш една болница търговско дружество просто звучи, меко казано, неморално. Това са две несъвместими понятия. Може би не съм права.
Но в крайна и в закона пише, че сме търговски дружества без право на търговска дейност.
Т.е., нашите ръце са вързани, защото ние не можем да оперираме с това, което разполагаме. Много закони и наредби ни спират. А това е място, където могат да влязат допълнителни средства и да се дадат на хората, които заслужават.

Какви са вашите амбиции за следващите няколко месеца?
В близките месеци трябва да се погрижим за най-слабите си места.
Първото място, откъдето ще започнем, е спешният център. Под спешна помощ всеки варненец разбира окръжната болница. Но нашият център не е на необходимото ниво, не отговаря на европейските стандарти.
Ето защо нашето намерение е да реконструираме изцяло инфраструктурата на спешната помощ.

Ще преразгледаме и квалификацията и организацията на медицинските служители. Реформи се налагат и в реанимацията на болницата. Апаратурата също е остаряла, има и недостиг на персонал.

Достатъчен ли е персоналът в спешния център?
Има недостиг на лекари и сестри. Не разполагаме с достатъчно колеги със специалност спешна медицина. Няма и много желаещи да работят в такъв център.

Има ли начин да бъдат привлечени студентите, които завършват, така че хем да получат при вас квалификация, хем да не бягат веднага, щом си вземат дипломата?
Да, има начини. Тук основното отново опира до хората, които изграждат имиджа на съответното здравно заведение.
В нашата болница има 8 клиники, така че всички студенти по медицина се обучават при нас. Ако им създадем условия и им помогнем да разберат, че в тази болница се работи качествено, че тук има какво да се научи, ще ги привлечем да специализират при нас.
Но и тук има някои ограничения, защото пак действат наредби. Не е без значение и оборудването и качеството на медицинската помощ, които се предлагат. Ако имаш високи технологии - ще впечатлиш младите хора.
За съжаление, те идват да специализират, но след края на обучението си тръгват.

Като че ли в града по-примамливата болницата е „Света Марина”. Знам, че не бива да го казвам в момента, но амбицията ни е нашето лечебно заведение да покаже, че с нищо не отстъпва. Все пак всички лекари са тръгнали от нашата болница.

Може ли да се мисли за проекти, фондове?
Това е най-голямото перо, на което залагаме. Когато обмисляме цялостна реконструкция на една пететажна сграда, става въпрос за страшно много пари. Проектите са единственият ни изход в момента.

А досега в МБАЛ „Света Анна” такава дейност не е развивана. Ние сме изпуснали доста пари. При разкриването на спешните центрове здравното министерство е отпускало средства, от които са се възползвали много болници в страната.

Има ли нужда Варна от отделна болница по травматология и как може да се премести Клиниката по ортопедия в друга сграда, така че да се осигурят поне 150 легла?
Без да се ангажирам с точни числа, мога да кажа, че най-много болни са преминали през Клиниката по ортопедия и травматология. Но аз не мисля, че Варна има нужда от отделна чисто травматологична болница. Ако в една такава лечебница влиза понятието травма в широк смисъл – да, градът има нужда от такова звено, където да се приемат пациенти с всякакви травми, като се започне от главата и се стигне до палеца. Но, от друга страна, в България според европейските стандарти има много повече болнични легла и въобще лечебници, отколкото се полагат.

Техният брой би ли могъл да се редуцира, ако започне изграждането на хосписи за долекуване?
Това е отдушникът, който би могъл да помогне. Особено в хирургиите. Клиничната пътека например дава средно пет дни за един болен.
Но всеки лекар знае, че на един пациент му трябват пет, на друг - три, а на трети - 50 дни, за да се възстанови. И ако ние се придържаме напълно към клиничните пътеки, ще трябва да изписвaме болните от окръжната болница независимо, че някои от тях може да имат нужда от още време за лекуване.
Затова в голяма част от случаите за тези пациенти продължават се полагат грижи. А оттук идва и проблемът с леглата.
Затова ако има болници за долекуване, няма да срещаме такива проблеми. А във Варненска област е толкова лесно да се направи подобна мрежа – Провадия, Девня например имат болници с всички необходими условия, които могат да поемат тези пациенти.
Аз мисля, че това са подходящи места за долекуване. Не е необходимо на всеки 30-50 километра да има огромни болници за активно лечение, когато във Варна има няколко мощни звена с достатъчно капацитет да обслужват цяла Североизточна България.
Още повече, че здравното министерство подменя изцяло автопарка на спешната помощ, така че транспортът не е никакъв проблем.


" }-->

Коментари