Генерал доц. Стоян Тонев, началник на Военномедицинската академия, разясни пред наш репортер подробности за това ще продължи ли тенденцията за отваряне на лечебното заведение към всички нуждаещи се хора, за направленията, в които ще се развива ВМА, за резултатите, постигнати при сложни операции, както и за ролята й в условията на здравната реформа.

Генерал доц. Стоян Тонев, началник на Военномедицинската академия, разясни пред наш репортер подробности за това ще продължи ли тенденцията за отваряне на лечебното заведение към всички нуждаещи се хора, за направленията, в които ще се развива ВМА, за резултатите, постигнати при сложни операции, както и за ролята й в условията на здравната реформа.


Ген. Тонев, колко пациенти извън военнослужещите се възползват от висококвалифицираните медицински услуги и съвременната апаратура във ВМА? Практиката за прием на всички нуждаещи се граждани, независимо от професията им, е напълно утвърдена в нашата академия. Това е от много голяма полза и за военния контингент, защото квалификацията на лекарите се поддържа на по-високо равнище.
През 2008 г. през лечебното заведение са преминали около 400 000 болни, като само около 4% от тях са военнослужещи.

Започвате и профилактични програми?
Първоначално се опитваме да възстановим т.нар. диспансеризация. Тази дума в един период се възприемаше едва ли не като обидна, но няма как да проследяваме дългосрочно здравословното състояние на пациентите, ако не контактуваме периодично с тях. В момента започваме програма за превенция на рака на гърдата, защото в армията има над 4000 жени, при това в най-активна възраст.
В държавата с най-добра система за профилактика - Норвегия, са изчислили, че близо 4 пъти по-евтино излиза предотвратяването и ранното откриване на раковите заболявания, отколкото лечението при напредналите фази.

Ще бъде ли достъпна програмата и за цивилните жени?
Да, след първоначалния етап от 6 месеца, в който ще обхванем жените в армията.

Имате ли яснота каква ще е ролята на ВМА в условията на здравната реформа?
Поддържаме непрекъснат контакт и много добри отношения с Министерството на здравеопазването, а лично аз участвам в консултативния съвет на министъра. Всяка стъпка в здравеопазването се обсъжда предварително. Но по време на световна финансова криза трябва да сме много внимателни и премерени в действията си. Закриването на неефективни болници не бива да бъде свързано с тяхната пряка приватизация. В последните 10 години в света се отказаха въобще от приватизацията на собствеността на болниците. Ако нещо се приватизира, това е дейността, но не и недвижимата собственост.

Поддържате ли връзка с частните здравни фондове?
Отдавна имаме договори с всички доброволни здравноосигурителни фондове. Ние сме партньори и на Общия европейски център за пътни здравни застраховки.

Преди две седмици във ВМА екипът на доц. Никола Владов извърши за първи път в България трансплантация на черен дроб от жив възрастен донор на възрастен пациент.
Ще може ли тези операции да станат рутинни при вас, защото МЗ покрива само част от разходите?
Не бива финансовият въпрос да се надценява. Един пациент с лечението за една година излиза около 100 хил. лв., а Министерството на здравеопазването отпуска между 50 и 65 хил. лв.
Важното е друго, че ние сме изградили една високопрофесионална система, която се занимава не само с трансплантации, а с цялостен подход при лечението на съответните заболявания. Например при нас и доц. Владов, и доц. Кацаров прилагат една методика, която не е трансплантация, но постига много добри резултати, основно при злокачествени заболявания на черния дроб.
Така че трансплантациите са само една част от веригата, от методите, чрез които ние се борим с тежките заболявания.

В какви други направления смятате да развивате ВМА?
В областите, в които сме най-силни. Само един пример – ние сме единствените, които разполагат с най-модерни барокамери. Лечението в тях понякога е решаващо за пациенти с тежки неврологични заболявания, както и при чернодробна кома.