Публикация

Д-р Л. Лаков: Кръводаряването не бива да се измерва в пари

Наричат кръвта „река на живота”.
Тя е жива тъкан, която се състои от 55% течна съставка – плазма, и от кръвни клетки: 44% еритроцити (червени клетки), 1 % левкоцити (бели клетки) и тромбоцити. Всяка от тези съставки има специфична роля в организма.

За хората, които даряват кръв, не съществува риск за здравето, нито опасност от инфекции. Дарявайки кръв, те дават надежда на човек в беда, спасяват живот.
Защото утре могат да са на негово място...

За „цената” на кръвта и за принципите на кръводаряването е интервюто с д-р Лако Лаков, директор на Районния център по трансфузионна хематология в Плевен:


Наричат кръвта „река на живота”.
Тя е жива тъкан, която се състои от 55% течна съставка – плазма, и от кръвни клетки: 44% еритроцити (червени клетки), 1 % левкоцити (бели клетки) и тромбоцити. Всяка от тези съставки има специфична роля в организма.

За хората, които даряват кръв, не съществува риск за здравето, нито опасност от инфекции. Дарявайки кръв, те дават надежда на човек в беда, спасяват живот.
Защото утре могат да са на негово място...

За „цената” на кръвта и за принципите на кръводаряването е интервюто с д-р Лако Лаков, директор на Районния център по трансфузионна хематология в Плевен.




Защо трябва да се дарява кръв?
Кръвта, кръвните съставки и произведените от тях биопрепарати са незаменими лечебни средства. Многобройните опити за синтезиране на „изкуствена” кръв все още са безуспешни. Ето защо единственият източник на тази безценна течност е здравият човек, който доброволно дарява своята кръв, за да помогне на нуждаещите се болни хора.

Защо се казва, че кръводаряването трябва да бъде безвъзмездно?
Кръводаряването е взаимна помощ - днес аз се нуждая от дарена кръв, а утре моят дарител може да има нужда от нея.
Тази помощ не може и не трябва да се измерва в пари.
Безвъзмездността и доброволността са принципи и етична норма на кръводаряването в целия свят, които гарантират социална справедливост и отразяват дълбоко хуманния характер на кръводаряването.
Кръвта е незаменима част от човешкото тяло, която то самопроизвежда. Има един физиологичен толеранс в обем до 500 мл, при който организмът компенсира кръвозагубата веднага чрез своите естествени регулаторни механизми и наличните в депо кръвни съставки.
Това в никакъв случай не се отразява на здравето на кръводарителя.

Говори се, че с кръвта се търгува.
С кръвта не се търгува и тя не бива да бъде обект на търговски спекулации. За нейното вземане, лабораторна диагностика, контрол и преработка се правят разходи. Част от тези разходи формират цената, на която кръвта се предоставя на лечебните заведения. Самата кръв няма цена.

Изнася ли се кръв в чужбина?
Не. България никога не е изнасяла кръв и кръвни съставки с търговска цел. Сега това е регламентирано и от Закона за кръводаряването. Самозадоволяването с кръв и кръвни съставки е основен принцип, възприет от всички цивилизовани страни.

Къде се използва кръвта?
В лечебната практика и за производство на кръвни биопродукти. За по-големи коремни и гръдни операции е нужно вливане на около 2 литра кръв и кръвни съставки, при операции на сърце, големи кръвоносни съдове и бял дроб с прилагане на апарат „сърце - бял дроб” са необходими от 6 до 8 литра, в травматологията - за преодоляване на тежки кръвозагуби и състояния на шок, количеството може да достигне до 10 - 15 литра. При лечение на изгаряния с 20 - 30% поразена кожа само през първия месец се преливат около 40 литра плазма.

Жизненоважно е и преливането на кръв и кръвни съставки за болните от злокачествени кръвни заболявания. Кръвта се използва за лечение на хемолитична болест на новороденото, в акушерството, в гинекологията и т.н.

Освен това от кръвта се произвеждат и биопрепарати. За да се получи 1 флакон албумин, е необходимо да се преработят около 1200 мл плазма, за 300 единици антихемофилен глобулин - 1000 мл плазма.

Достатъчен ли е броят на кръводарителите?
Не. Те са крайно недостатъчни. За да се осигурят лечебните заведения с кръв и плазмени биопрепарати, са необходими годишно около 225 000 литра кръв, които се даряват от около 500 000 кръводарители. В момента се осигурява по-малко от половината на това количество, а тенденцията е за продължаващ спад.

Има ли опасност при кръводаряване човек да бъде заразен от СПИН, сифилис, хепатит или друга инфекция?
Не. Кръводарителят не е изложен на никаква опасност от инфекция. Всички прибори и консумативи за вземане на кръв са за еднократна употреба, фабрично стерилизирани и херметически запечатани. След употреба те се събират в специални съдове и се изгарят.


" }-->

Коментари