Публикация

Алкохолът – подценяваният убиец


Алкохолът е едно от най-често употребяваните психоактивни вещества. Консумира се от хилядолетия, откакто човечеството го е открило случайно. Станал е неотменна част от бита, от ежедневието на хората. Някога са пиели алкохол, защото той не се развалял, за разлика от водата. Така че алкохолът е част от това, което сме. И така ще остане. Важно е да се осъзнае, че съвременната култура на алкохолната употреба трябва да бъде на по-различно ниво, да бъде базирана на по-различно мислене.

Това заяви пред health.bg д-р Александър Канчелов, специалист по лечение на зависимости и началник на клиника "Канчелов".


Традиционното мислене и старата концепция за алкохола е, че това е проблем на пияниците, на алкохолно болните или на алкохолиците. Т.е. обществото се разделя на две категории – на алкохолици и на „всички останали”.

Оказа се, че сред тези „всички останали”, смятани за безпроблемни, 30% от мъжете пият по начин, който след 10-15 години ще създаде дълъг списък от хронични заболявания. Този процент при жените е малко по-нисък – около 20 на сто.


Какъв е броят на зависимите от алкохола у нас?
Алкохолно болни са между 3 до 5 на сто от населението, т.е. около 300-400 хиляди души. Парадокс е, че толерантността към употребата на алкохол е толкова висока и възрастта, на която за първи път се консумира, е толкова ниска. С поощряване от семейството, близките и т.н.

На каква възраст българите посягат за първи път към алкохола?
12,3 години е средната възраст, на която се приема първото питие.

Казахте, че има толерантност към употребяващите алкохол. Това значи ли, че пиенето започва в семейството?
Разбира се. Много рядко е извън семейната среда. Което е едно порочно мислене.
Първото питие е стимулирано по време на семейни тържества – презумцията е, че от едно питие няма да се случи нищо.
Проблемът е, че от ранна възраст се утвърждава един психологично-личностен модел, че пиенето е част от доброто настроение, от това да си здрав, успяващ и зрял, а пък децата не са такива.
И когато възприемат такива модели (а те изначално имат грешни модели за себе си по отношение на това кое е разрешено, кое – не и в зряла ги затвърждават), после ги предават на своите деца. Порочните модели и манталитетът се утвърждават именно по този път.

Къде е границата между нормалното пиене и опасното за здравето?
Алкохолът в малки дози има стимулиращ ефект. Действа болкоуспокояващо, леко релаксиращо, създава приповдигнато настроение, улеснява контакта.
По този начин се проявява стимулиращият, нормален ефект на алкохола. И затова той е толкова „социално” питие.
Да седнеш с някого, да се отпуснеш малко, да ти се вдигне настроението, да станеш по-бъбрив и да ти стане приятно.
Алкохолът има и съдоразширяващ ефект, поради което в малки количества е полезен за възрастните и при някои заболявания.
Голяма част от хората пият по този социален, приемлив, нормален начин. Пълните въздържатели са едва между 3 и 5% от населението.
Има и такива, които прекаляват – или от време на време се напиват, или консумират алкохол по неподходящ начин и на неподходящо място – например изпиват една чашка, но след това шофират. Огромна част от пътнотранспортните произшествия с тежки последици включват употреба на алкохол, но не от алкохолно болни, а от т.нар. нормално пиещи.
Следва категорията на редовно пиещите – количеството алкохол е толкова, колкото организмът може да преработи и да не доведе до увреждания.
Когато количеството се увеличи, човек навлиза в нивото на увреждащо пиене, което задължително след години довежда до появата на хронични заболявания, някои от които може да са фатални.
И чак тогава следва зависимостта.

Всъщност алкохолът и пушенето са най-големите убийци на човечеството.

Колко на практика е приетото за нормално от Световната здравна организация количество - при мъжете 21 стандартни питиета седмично, а при жените – 14?
За стандартно питие се смята или една малка халба бира, или чаша леко вино, или 20 грама концентрат. Това е най-високата допустима граница.

Кога точно се появява зависимостта? Как да разберем, че даден човек вече е зависим от алкохола?
Мисленето за зависимостта е грешно. Хората, които са зависими, са очевидни за всички. Никой няма да ги сбърка.
Важното за обществото е да помогне на пиещите нормално и социално да не попаднат в категорията на тези, които консумират повече и застрашават здравето си.
А тези, които вече са в рисковата група, да направят една точна калкулация и да ограничат количеството.
Важно е обаче не само количеството алкохол, което се приема седмично, а и честотата на пиене.

Хората, които пият по малко, но всеки ден, със сигурност са в проблемната зона. Препоръчително е поне два дни в седмицата да не се приема никакъв алкохол.

Има ли пряка връзка между консумацията на алкохол и социалното положение ?
Всички пият. Това се определя не от финансовото състояние, а от начина на мислене. В нашата култура, като изключим няколко етнически или религиозни общности, като че ли мисленето не е зависимо от тези социални категории.
Има прослойки, които са прословути с това, че пиенето за тях е чест. Една проява задължително трябва да включва коктейл - с най-добри и подбрани питиета.
Съществува и пряка зависимост между стреса и консумацията на алкохол. Има хора, чиито професии ги подлагат на повече напрежение, и те търсят спасение в алкохола. Консумацията се обуславя и от културните модели.

Кои болести са резултат от неразумно пиене?
Дълъг списък от заболявания на черния дроб, на стомашно-чревната, на сърдечно-съдовата система: рак на хранопровода, стеатоза, цироза на черния дроб и др.

Какво е лечението на алкохолната зависимост?
За да се намери правилният метод за лечение на една болест, трябва да имаме добра дефиниция и разбиране за самата болест. На първо време са налага изследване, диагностициране и след това се преминава към избор на лечение.
То трябва да съчетава съвременните подходи – психологически и медикаментозни, и задължително включва семейството и подкрепящата среда. Това са добрите модели и така работят най-добрите лечебни центрове в България и по света.

Има ли универсален лек за алкохолната зависимост?
За алкохола няма универсален лек. От всички зависимости към различни вещества практически само за хероиновата има добър медикамент – метадонът. Медикаментозната терапия на алкохолизма включва различни групи от лекарства, съобразно етапа на лечение. Тя обаче трябва да бъде съчетана с психотерапия и социални дейности.
Най-успешна стратегия е профилактиката и повишената отговорност на обществото.

Адекватна ли е ролята на държавата в борбата с алкохолната зависимост?
За съжаление, алкохолните проблеми са изключително пренебрегнати у нас. Броят на местата за лечение е недостатъчен. В страната има само една държавна специализирана болница за лечение на алкохолната зависимост, с лоша репутация и недобри условия. Възможностите за добро лечение, което се предлага в частните високоспециализирани клиники, е достъпно за малко хора. Не може няколко частни клиники да решават националните проблеми.

През февруари Министерството на здравеопазването прие Национална програма за предотвратяване злоупотребата с алкохол (2009-2013 г.). Тази мярка достатъчна ли е?

Програмата е от изключително значение. На първо място, тя има голям политически и обществен смисъл. Това е първата програма, подкрепена от правителството, за ограничаване консумацията на алкохол.
И второ, тя е важна стъпка по отношение на здравната политика, в синхрон с европейските директиви.
Въпреки че страната ни е с много високо ниво на употреба на алкохол, по-високо ниво на болести, свързани с него, налице е тотално пренебрегване на тези проблеми от здравната система.

По отношение на проблемите с алкохола държавата може да бъде по-активна. Мерките на ниво регулации, законодателство, такси, изисквания и ограничения към продажбата – часове, места и т.н., от държавно ниво са най-ефективните мерки – глобално и национално.
Задължително правителството и държавата трябва да въведат по-строги мерки при продажбата на алкохол на младежи.

Друг също много важен въпрос, който засяга здравето и живота на много хора – употребата на алкохол и шофирането. Според мен, идеята за определяне на количество, разрешено при шофиране, е убийствена, сама по себе патологична и безотговорна. По този въпрос не може да има търпимост, още повече, че цената може да е човешки живот. Въпросът с употребата на алкохол и шофирането трябва да се промени радикално. И за това трябва да се настоява.
" }-->

Коментари