Ракът на яйчника не подлежи на ранна диагностика и заболяването се открива в напреднала фаза. Поради това 60 процента от жените с този вид рак живеят не повече от 5 години след поставянето на диагнозата, дори ако туморът бъде отстранен и преминат следоперативна терапия.

Това показва опитът на австралийския професор Невил Хакер, който посети Медицинския университет във Варна и специализираната АГ-болница в морския град...

Ракът на яйчника не подлежи на ранна диагностика и заболяването се открива в напреднала фаза. Поради това 60 процента от жените с този вид рак живеят не повече от 5 години след поставянето на диагнозата, дори ако туморът бъде отстранен и преминат следоперативна терапия.

Това показва опитът на австралийския професор Невил Хакер, който посети Медицинския университет във Варна и специализираната АГ-болница в морския град.
Проф. Хакер оглавява гинекологичния раков център в Сидни, през който всяка година преминават поне 100 жени със злокачествен тумор на яйчника.

Най-често заболяването се развива след 40-ата година.
По думите на проф. Хакер, екипът му в Сидни отделя най-голямо внимание на пациентките, в чието семейство вече е имало такава диагноза.
Тъй като не може да се разчита на ранно откриване на болестта, съветът към тях е да се прибегне към профилактично отстраняване на двата яйчника.
Ако не са склонни на подобна радикалната мярка, те задължително трябва да се преглеждат на всеки шест месеца.


Фактът, че съвременната медицина разполага с ограничен възможности за борба с рака на яйчника, поставя на изпитание професионализма на лекарите.

Заболяването се причинява от определени щамове на човешкия папилома вирус. Периодът от заразяването до образуването на предракови клетки продължава около 10 години.
Ако се открие на съвсем ранен етап, заболяването е напълно лечимо, без последици.

Проблемът е, че до момента не е открит надежден тест за ранна диагностика, какъвто се прилага при съмнение за рак маточната шийка.
На практика онкологичните проблеми, свързани с яйчниците, се диагностицират чрез туморни маркери, едва когато има раково образувание.
Единствената възможност да се минимизират рисковете са редовните профилактични прегледи – поне 2 пъти в годината.


Какво е положението в България?

Заболеваемостта и смъртността от рак на маточната шийка у нас са четири пъти по-високи в сравнение с другите европейски страни.
Всеки ден една българка с такава диагноза умира, а три заболяват.

Въпреки че по принцип това става след 40-годишна възраст, в началото на годината във варненската АГ-болница почина 30-годишна пациентка с бързо развиваща се форма на рак на яйчника.

Според специалистите, неблагоприятната картина се дължи на липсата на държавна политика и на безотговорността на жените към собственото им здраве.

„Преди 20 години България имаше програма за превенция на заболяването, тя бе забравена. Оттогава рязко скочи броят на засегнатите жени. Не можем да се преборим със здравното министерство за необходимите средства и нормативи, които да задължават пациентките да си правят нужните тестове.“ – коментира доц. Стефан Иванов, завеждащ отделението по онкогинекология във варненската АГ-болница.


Картината във Варна

Само за първите два месеца на 2009 г. в отделението по онкогинекология на варненската АГ-болница са оперирани 72 жени с рак.
От тях 18 са подложени на разширена хистеректомия – отстраняване на родовите и част от прилежащите органи, заради разсейки на туморните образувания.
Най-младата пациентка е на 36 г., а най-възрастната - на 68 г.

В отделението се възстановява 37-годишна пациентка с киста на яйчника, която беше оперирана от проф. Невил Хакер и доц. Стефан Иванов. Жената, която вече е майка на едно дете, ще може да зачене отново, въпреки че единият яйчник е отстранен. Другият функционира нормално, което позволява тя да забременее повторно, прогнозира лекарският екип.


Профилактиката

Не всички лекари споделят становището на проф. Хакер за необходимостта от превантивно отстраняване на яйчниците при жени над 40 г., които са фамилно обременени.

По думите на гинеколога д-р Антонина Радева, това е твърде радикална мярка.
Тя съветва такива пациентки да посещават гинеколога си три пъти годишно, като освен пълен преглед е необходимо да се прави вагинална ехография.

„Този метод не гарантира откриването на рака, но може да породи съмнение за развитието на болестта.“ – коментира д-р Радева.

При подобно подозрение задължително трябва да се предприеме изследване със съответния туморен маркер. Допълнително може да назначи ядрено-магнитен резонанс, който да покаже има или не изменения в лимфните възли.

Ако се приложи такъв подход и жените са стриктни по отношение на профилактиката, ракът на яйчника може да се открие навреме – още в т. нар. нулев стадий.

„Лечението, разбира се, е оперативно. Прилага се разширена хистеректомия с последваща химиотерапия. Шансовете за оцеляване на пациентката обаче са много по-сериозни, отколкото ако туморът се открие във втория или третия стадий.” – коментира д-р Радева.