Публикация

Още веднъж за мазнините или „добрият, лошият и злият”

Раздвоен между манията за стройна фигура и желанието да живее здравословно, съвременният човек нерядко е объркан.

Колко и какви мазнини да поема? Трябва ли изобщо да ги изключи от менюто си? Какво да избере – краве масло или маргарин?
Здравословно или вредно е палмовото масло? А сиренето без холестерол? Разнообразието на масла и изобщо на хранителни продукти поражда множество въпроси.

Съвременните диетолози са категорични, че в определени количества мазнините са задължителни за доброто здраве...


Раздвоен между манията за стройна фигура и желанието да живее здравословно, съвременният човек нерядко е объркан.

Колко и какви мазнини да поема? Трябва ли изобщо да ги изключи от менюто си? Какво да избере – краве масло или маргарин?
Здравословно или вредно е палмовото масло? А сиренето без холестерол? Разнообразието на масла и изобщо на хранителни продукти поражда множество въпроси.

Съвременните диетолози са категорични, че в определени количества мазнините са задължителни за доброто здраве. Те са градивен материал за клетките, регулират обмяната на веществата и са необходими за усвояването на витамините и синтеза на хормоните.
По-важно от количеството обаче е качеството на мазнините.

По думите на д-р Дарина Найденова от Катедрата по хигиена и бедствени ситуации към варненския Медицински университет, според ефекта им върху организма мазнините са „добри” (полезни), лоши (вредни) и опасни (много вредни).

Имаше такъв филм – „Добрият, лошият и злият”...




Добрите

Добрите мазнини предпазват сърцето от инфаркт и атеросклероза, понижават кръвното налягане и кръвната захар, потискат възпаленията, стимулират имунитета и даже помагат в борбата с наднорменото тегло.

Фаворити в тази категория са зехтинът и маслините, някои морски и океански риби, ядките.
Лошата новина е, че рядко посягаме към тези храни.
Освен че са скъпи, те са и нетрайни и при неправилно съхранение и готвене лесно се развалят.

Важно е да се знае, че най-добър е студено пресованият зехтин (“екстра вържин”).
Той обаче не трябва да се подлага на термична обработка (варене, печене, пържене). Може да се използва за заливка на салати и сандвичи, за сосове или като добавка към вече готови супи и ястия.
Зехтинът е ценен заради съдържанието на антиоксиданти и вещества, понижаващи холестерола.

Когато се избира риба, е желателно е да се предпочитат мазните соленоводна видове: сьомга, тон, херинга, скумрия, сардина, карагьоз и др.

Добре е рибата да се подлага на кратка термична обработка (да не се препича или препържва), за да се запазят максимално полезните мазнини в нея.
Те се съдържат в най-голямо количество в кожата и около корема. От тези части може да се приготви супа без да се добавя друга мазнина.

Хранителната стойност на тези риби се определя от високото съдържание на полиненаситени мастни киселини от групата омега-3.

За ядките е важно да се знае, че гранясват много бързо. За да се избегне това, не бива да се купуват начупени орехи и бадеми.
Почистените от черупките ядки се съхраняват най-добре на тъмно, в затворени стъклени буркани.

Най-добре е те да се консумират сурови!
Тъй като ядките са калорични (приблизително колкото шоколада) и засищат добре, те могат да заменят закуската или обяда, ако се комбинират с някакъв плод или се поръсят върху зеленчукова салата.

Най-богати на полезни мазнини са орехите, бадемите, лешниците, както и слънчогледовите и тиквени семки.
Лененото семе и лененото масло, както и сусамът, също са много здравословни, макар и нетрадиционни за нашата кухня.

Традиционно най-използваната кулинарна мазнина у нас – рафинираното слънчогледовото олио, заема междинно положение между “добрите” и “лошите” мазнини.
Приемането на значителни количества олио води до образуването в организма на токсични вещества, увреждащи черния дроб и бъбреците.


Лошите

Тази група мазнини се използва много по-често от съвременния човек.
Те повишават “лошия” холестерол в кръвта, забавят метаболизма и така способстват за развитието на сърдечно-съдови заболявания, диабет, рак и др.

Най-популярните лоши мазнини са съдържащите холестерол – тлъстите червени меса, животинските мазнини (свинска мас, лой), както и тези, които се поемат с млякото и млечните продукти.

Кравето масло, макар че е с високо съдържание на холестерол, трябва да присъства редовно в менюто на децата.
Специфичният му състав подпомага растежа и съзряването на нервната система.


Опасните

Благодарение на модерната хранителна индустрия съществува и категорията много лоши мазнини, наричани още трансмазнини.

Те са създадени изкуствено чрез преработка (хидрогениране) на течни и полутвърди растителни масла (палмово, рапично и др.).
Полученият продукт е с по-твърда консистенция.

Тези мазнини се съдържат в маргарините и в почти всяка преработена или промишлено изпечена и пакетирана храна – като се започне с наглед безобидните солети и бисквитки, и се стигне до “диетичното сирене без холестерол”, което обаче съдържа маргарин.

Маргарините са се наложили на пазара поради ниската си цена и по-голямата си трайност.
За сметка на това редовната му консумация повишава риска от атеросклероза и инфаркт, захарен диабет, затлъстяване, потискане на имунитета и рак.

В много държави съдържанието на тази група мазнини в храните е ограничено със законови мерки, като особено стриктен е контролът върху детските храни.
Въпреки че у нас с наредба са регламентирани специфичните изисквания към маслата за мазане, д-р Дарина Найденова съветва да се чете написаното на етикетите.
Върху тях маргарините са обозначени като “хидрогенирани (или частично хидрогенирани) растителни мазнини” или “трансмазнини”.
На пазара могат да се намерят и доста продукти (предимно вносни) без маргарин.


Съветите на специалиста

И така, каква е алтернативата на вредните мазнини?

Където е възможно олиото да се заменя със зехтин. Тлъстите червени меса да се заместват с риба (поне два пъти седмично) и бели меса (пилешко филе без кожа).
Два пъти седмично да се консумират сурови ядки, семки.

Маргаринът да се замести с качествено краве масло (в зряла възраст количеството му трябва да се ограничава).
За да се запазят полезните качества на маслото, е добре то да се съхранява в затворен съд, под вода.
В зряла и напреднала възраст (особено за мъжете) се препоръчват полумаслени и нискомаслени млека, сирене и кашкавал.

Всичко казано дотук не означава отказ от любимите си храни.
Ако с лошите мазнини не се прекалява и същевременно в менюто има достатъчно здравословни мазнини, организмът се справя без последици.

Това означава, че при добре балансирано хранене можем спокойно да си позволим една пържола, парче пица с кашкавал или ягоди със сметана например, съветва д-р Найденова.


" }-->

Коментари