Публикация

Доц. М. Миланова: Безсънието не е болест, но крие много рискове


Половината от хората имат проблеми със съня. На тях обаче най-често се гледа като на битов дискомфорт, а рисковете за здравето се неглижират.

Безсънието предизвиква умора и раздразнителност, прави хората по-неефективни в работата. Сънливостта през деня може да доведе до заспиване пред волана или до невнимание при рискова работа с машини.
Дългосрочните последици са свързани със повишен сърдечно-съдов риск и нарушения в метаболизма.

Тези проблеми имат решения, ако навреме се потърси консултация със специалист.
Health.bg се обърна към невролога доц. Милена Миланова.

Смятате ли, че разстройствата на съня се осъзнават от обществото като реален здравен проблем?

Разстройствата на съня са чест и неглижиран проблем. Хората смятат, че е напълно нормално да не спят добре.
Това рефлектира в недобрата кондиция през деня или в другите им заболявания и тъй като безсънието е симптом, а не отделна болест, са склонни да се самолекуват, да пренебрегват проблема дълги години.

Едва когато безсънието стане хронично, тежко, трудно за лечение, се обръщат към специалист.
От нарушения на съня страда половината население на света. При около 15-20 процента има тежък проблем (поне за Европа данните са такива).
Всички статистики показват, че жените страдат повече от мъжете. Причините може би са свързани с физиологията на жените и склонността им да преживяват по-задълбочено всичко, което им се случва. Разликата в данните за мъжете и жените е поне 10 процента.
Възрастните хора също са по-уязвими.

В какви случаи хората трябва да се обърнат към лекар? Кога проблемът излиза от сферата на битовото неудобство и влиза в полето на медицината”

Ние смятаме безсънието за хронично, ако проблемите продължават повече от месец. Това трябва да е сигнал, че нещо става. Отделен въпрос е дали те са всяка нощ, но ако продължат месец, има хронифициране на процеса, стабилизиране на състоянието към лошо.

Каква е причината не винаги човек може да знае със сигурност. Понякога е вътрешно заболяване, което пречи на заспиването или води до чести събуждания. Тогава трябва да се лекува самото заболяване
Например, яко има често уриниране през нощта, кашлица или проблеми от гастроинтестиналния тракт (те винаги са свързани с нощните часове), пълноценният сън е невъзможен.

Понякога проблемът е свързан с психиката. Хората, които имат депресивни епизоди или са с повишена тревожност и всякакви други психични отклонения, много често имат безсъние.

При пациентите с психични заболявания безсънието се среща в над 50 процента от случаите При някои болести е още по-често.
Трябва да се търси причината за безсънието, за да може пациентът да бъде лекуван адекватно.
Ако един човек е депресивен и ние му лекуваме само безсънието, не постигаме никакъв ефект. Т е. трябва самата депресия да бъде овладяна.

В какви граници продължителността на съня е нормална!

Общо взето, възрастният човек трябва да спи повече от 6 часа и под 10. Тоест нормалното количество сън е 6-7-8 часа.
Но човек може да спи 5 часа и те да са му достатъчни, или да спи 10 часа и да не са му достатъчни. Човек трябва да се събужда отпочинал – това е критерият, че е спал достатъчно.

Сънят има много точна регулация – не можем да спим безкрайно.
Това желание да си отспиваме до 10 ч. сутринта, когато ни се спи, не може да се постигне.
Сънят се саморегулира – една безсънна нощ води до по-стабилен сън на следващата. Това е физиологичен процес, става автоматично. Не можем да направим много неща, за да му повлияем.

Ако прекараме твърде много време в сън, на следващата вечер не ни се спи. Или ако прекараме много кратко време в сън, на следващата вече ни се спи повече.
При хора, които не си доспиват през работната седмица, се натрупва дефицит на сън. Лягат много късно, стават рано за работа, не могат да почиват през деня. В петък срещу събота си доспиват, на следващия ден компенсират още повече и в неделя вечерта отново не могат да спят добре, тъй като са спали твърде много в петък и събота.
И точно когато искат да са готови за следващата седмица, не могат да легнат в 10 часа, защото не им се спи и започва отново да се натрупва дефицит на сън.
Това е дефект в хигиената на съня.

Не може един организъм да спи по 5 часа в делничните дни и да компенсира това през почивните. Това понякога е възмжно за млад човек, но с възрастта става трудно.

Какви са последиците от продължителното недоспиване?

След безсънна нощ човек е раздразнителен, уморен, с повишена склонност да се кара с околните и работи много по-лошо. Може да има главоболие, повишено кръвно налягане...
Има риск при шофиране, защото човек е малко по-сънлив, когато не се е наспал добре.

Безсънната нощ води след себе си и едни лош ден. И когато вечерта отново не можеш да заспиш, защото не си се представил добре в работата и защото не си се чувствал добре през деня, става порочен кръг: безсънна нощ – лош ден. И не може да се излезе от него, ако не се направи нещо, за да се подобри сънят.

Какво е лечението?

С уговорката, че безсънието само по себе си не е болест, ако има конкретна причина, трябва да се лекува тя.
Когато не откриваме видима причина, говорим за психофизиологично безсъние – тоест такова, при което човек трудно заспива в обичайната си обстановка и си създава ритуали, свързани с лош сън.
Именно това е класическата картина, при която нищо не ти се е случило, но вечерта, когато се приближиш към леглото, изведнъж усещаш, че не можеш за заспиш. Започваш да се въртиш, гледаш часовника, казваш си – ах, не мога да заспя, как ще се справя на следващия ден?
Това е класическото психо-физиологично безсъние, при което обикновено не може да се намери повърхностна причина, или тя е някъде далече в миналото и е забравена.

Какво съветвате в такива случаи?

За тези хора е много важно да спазват определен режим на лягане и особено на ставане, трябва да знаят как да постъпят, ако не могат да заспят.
Не бива да се въртят в леглото, а да станат и да вършат нещо приятно. По-добре е да прекарат безсънна нощ, отколкото нощ във въртене, в която не знаят колко време са спали.

Да не спят през деня, да не си доспиват. Да си дадат време да им се доспи по естествен начин.
Да избягват редица храни и напитки, които са свръхвъзбуждащи. Такива са съдържащите кофеин – чай, кафе, шоколад и др. Това е особено важно в следобедните часове, а при някои хора и през целия ден – при пациенти, които функционират на доста висока степен на метаболизма. Те са, както казваме, „завъртени на максимално”.

Тези хора нямат нужда от допълнителна стимулация, а от изразходване, от физическа активност през деня. Те не трябва вечер да пият алкохол вечер, защото това допълнително ги възбужда понякога.
Да не се самолекуват – ако имат нужда от лекарства, да се предпишат от лекар.

Може ли причина за лошия сън да бъде преобърнатият биологичен часовник? Как се отразява на една „сова” ставането в 6 часа сутринта?

Изявените „сови” са много малко – под 5 процента от всички хора. Преди да потърсим „вината” в биологичния часовник, трябва да се отхвърли всяка друга причина.
Обикновено биологичният часовник може да се тренира чрез спазването на определен режим, както и с приемане на мелатонин. Когато социалният статус те принуждава, се адаптираш.

Процентът на тези, които не се регулират, е 2-3 на сто. Ако не може нищо да се направи в тази посока, хората трябва да променят начина на живот, да си намерят подходяща работа, която отговаря на естествения им ритъм.

Какво трябва да знаят хората за сънната апнея?

Сънната апнея е болест на съня, която е много рискова за цялото общество.
По света се обръща внимание, но у нас проблемът е доста неглижиран.
Нарушенията на съня не са свързани само с безсънието.
Наред с инсомнията (безсънието), проблем е и хиперсомнията – повишената сънливост през деня.
Тя също има причини, като най-честата е сънната апнея.
Тя е болест предимно на активното мъжко население между 30 и 60 години. Това са тези малко по-пълнички мъже с непропорционално голяма обиколка на шията, които хъркат звучно и спират да дишат по време на сън.

Ако това беше само звуков феномен, щеше да е прекрасно, но не е така. При тези пациенти хъркането е силно, нерегулярно. Те спират да дишат за 20-30 и повече секунди, което води до събуждане и накъсване на съня. Тези дихателни паузи могат да са повече от 20-30 на час. По време на паузите кислород не достига до мозъка, до сърдечния мускул и това е риск за живота.
Те стават най-често хипертоници, имат сърдечни оплаквания, нарушен толеранс към захарта, повишен холестерол, най-често имат комбиниран метаболитен синдром.

От това, че се накъсва сънят им, страда и тяхната будност.
Имат склонност да заспиват през деня и най-често научават за това, когато заспят зад волана.
А това е риск и за околните. Ако работят с машини, изпълняват отговорна работа тази сънливост създава рискове за околните.
А честотата на това заболяване е много висока – в групата мъже между 30 и 60 години около 15 процента имат сънна апнея.
Дължим им малко по-голяма култура на разясняване на болестта и лечението й, както и по-добра диагностика. Те трябва да знаят, че сънната апнея се лекува.

Всеки хъркащ ли трябва да се притеснява за здравето си?

Някои казват, че всеки хъркащ човек трябва да се притеснява, защото никое хъркане не е безобидно. Но на практика има хора, които хъркат равномерно, нямат дихателни паузи и имат съхранена структура на съня. Това обаче не може да се установи без изследване.
Най-добре е да не се пренебрегва проблемът.

 

" }-->

Коментари