Публикация

Доц. Д. Стойков: Въвеждаме англоезично обучение във Факултета по здравни грижи

Факултетът по здравни грижи на плевенския Медицински университет обучава медицински сестри и акушерки, чиито дипломи са напълно конвертируеми в Европейския съюз.
Предвижда се да бъде въведено и обучение на английски език, което ще позволи да бъдат привличани и студенти от чужбина. Вече има такъв интерес от страна на японски граждани.

Какви са перспективите пред студентите? Какви възможности за следдипломно обучение предлага факултетът? Какви са перспективите за неговото развитие? Потърсихме отговорите от доц. Димитър Стойков...


Факултетът по здравни грижи на плевенския Медицински университет обучава медицински сестри и акушерки, чиито дипломи са напълно конвертируеми в Европейския съюз.
Предвижда се да бъде въведено и обучение на английски език, което ще позволи да бъдат привличани и студенти от чужбина. Вече има такъв интерес от страна на японски граждани.

В момента обучението във факултета е структурирано в три катедри: „Акушерски грижи”, „Сестрински терапевтични грижи” и „Сестрински хирургични грижи”.

Какви са перспективите пред студентите? Какви възможности за следдипломно обучение предлага факултетът? Какви са перспективите за неговото развитие?
Потърсихме отговорите на тези и други въпроси от доц. Димитър Стойков, който наскоро беше избран за декан на факултета.



Доц. Стойков, разполага ли най-младият факултет на университета с необходимите кадри?
Обучението на сестрите се води от асистенти, които преподават. Първите четирима асистенти вече са налице. Те са с висше образование – степен магистър по „Здравни грижи”.
Засега проблемът с преподавателите е решен съвместно с академичното ръководство. Използваме медицински сестри, които са завършили и отговарят на изискванията, защото те са с много богат клиничен опит.
Те се хоноруват като асистенти, а за всеки семестър се изготвя рапорт от всеки ръководител на катедра. Студентите са много доволни, защото нивото е високо.
Преподавателите им също са доволни от факта, че са учили и вече могат да се реализират.
Във факултета е обявен конкурс за двама преподаватели по сестрински и акушерски грижи. През есента ще обявим и друг, който ще е за преподаватели по сестрински и хирургични грижи.
Сестрите имат възможност да израстват в йерархията, като специализират и се хабилитират. В Плевен има много интелигентни и качествени преподаватели, които работят и могат успешно да защитят дисертация.

В бъдеще как ще се развива факултетът?
Винаги съм казвал, че всеки, който иска да се развива, ще има тази възможност. На всички, които искат да учат и специализират, ще бъде даден този шанс. Само политика, насочена към израстване на кадрите, ще доведе и до израстване на отделната катедра, факултет, както и на университета като цяло.
Затова, колкото повече високо подготвени кадри има, перспективите на университета ще са по-добри. Трябва да се създават кадри, на които да се помага.

Как оценявате нивото на материалната база?
Материално-техническата база също е сред проблемите на факултета.
Нуждаем се от нова апаратура и компютри. Отчитаме, че в момента се намираме във финансова криза, но имаме обещание, че ще получим всичко, което ни е нужно.
При нас на курс ще се обучават по 50-60 сестри и 20 акушерки, като общо ще имаме над 380 студенти.
Идеята ни в бъдеще е да разширим и следдипломната квалификация.

Какво ще се промени по отношение на обучението във факултета?
На първо място, трябва да се раздели тематичният план. Това структуриране произтича от създаването на двете катедри – „Сестрински терапевтични грижи” и „Сестрински хирургични грижи”.
Идеята е с тяхното профилиране да се осигури по-високо ниво на преподаване. На практика така бе и досега, като обучението се водеше от различни преподаватели.
Още по-тясно стана профилирането, когато в обучението на сестрите влязоха и хоноруваните преподаватели, които са с дългогодишен стаж в клиниките.
Това показа, че когато една сестра е работила над 10 години и има клиничен стаж, и е запозната с проблемите, които възникват по време на лечението, това допринася много за обучението на бъдещите сестри.

Какви са възможностите за следдипломна квалификация?
В момента има обявени четири места за медицински сестри – операционна и превързочна техника, педиатрична сестра, анестезиологична и реанимационна сестра и психиатрична сестра.
В началото имахме много желаещи, като специализацията бе по държавна поръчка.
Лошото сега е, че в последните години не сме получили нито едно място по държавна поръчка.
Платеното обучение на тези специалисти излиза над 2 000 лв. на година, а те трябва да учат две години. Логично е да няма желаещи, защото сестрите не могат да си позволят да специализират при тези такси, като се има предвид заплащането на техния труд.
Преди време имаше сестра, която е специализирала, но обучението й е било покрито от частната клиника, в която работи. Въпреки това, специализацията на един човек е неефективна.
Ако се отпусне държавна поръчка, то неминуемо за едно място ще се борят поне 3-4 сестри. Следдипломното обучение носи и европейски сертификат.
Наскоро и ректорът проф.Григор Горчев подчерта, че университетът има прекрасни възможности за следдипломна квалификация. В ЕС това е едно от задължителните условия.
Основната цел на факултета е да подготвя специалисти по здравни грижи, които да останат и работят в страната ни.

Колко години ще се обучават медицинските сестри и акушерките?
Обучението на професионалистите по здравни грижи ще продължава 4 години.
След като завършат, те ще получат диплома, която е напълно конвертируема в ЕС.

При това положение, ще останат ли те да работят у нас?
Единствено от нас зависи да задържим кадрите си в България. Естествено, че доброто заплащане на сестрите е едно от нещата, които ще ги накарат да останат в страната. Въпреки това има много дипломанти, които искат да работят у нас, а голяма част от частните заведения им осигуриха високо заплащане.
Политиката по отношение на кадрите се поставя навсякъде.
Искам да подчертая, че съм сред привържениците на идеята преподавателите да се върнат на основен трудов договор в медицинските университети. Всичко трябва да е поставено под шапката на академичното ръководство, защото се противопоставят два интереса. Болниците са търговски дружества и работят за пари, а в университетите – преподавателските кадри.

Какви са възможностите за въвеждането на англоезично обучение във факултета?
След като страната ни стана пълноправен член на ЕС, английският език трябва да се приема като втори език.
Без него достъпът до информация и комуникацията се свеждат до минимум.
По този повод повечето преподаватели във факултета вече са започнали да изучават активно английски. Много добре си спомням времето, когато в Плевен се въведе англоезичното обучение. Тогава ни беше много трудно, но след време нещата се стиковаха.
Днес преподаването на медицина на английски в Плевен е рутина. Предвиждаме в най-скоро време във факултета да се въведе англоезично обучение. То ще доведе до допълнителни приходи и ще повиши качеството на подготовката.
Друг проблем, който трябва да се реши, е внедряването на нови компютърни технологии в обучението на професионалистите по здравни грижи.
Медицинският ни университет е акредитиран и може да провежда обучение на чуждестранни студенти не само по медицина. В скоро време това ще се случи.
Към Факултета по здравни грижи вече има интерес от страна на японски студенти.

" }-->

Коментари