Ново изследване показва, че децата, които ядат бой, може да израстнат като агресивни хора и нерядко със сексуални проблеми.

Мненията на родителите по този въпрос се различават.
Някои смятат, че понякога е полезно да плеснеш детето, а други са убедени, че това е обидно насилие.

Последиците от боя се изследват отдавна и последното откритие, представено на Американската психологическа асоциация, се очаква да разпали нови дебати, се казва в публикация на сп. Нюзуик.

Ново изследване показва, че децата, които ядат бой, може да израстнат като агресивни хора и нерядко със сексуални проблеми.

Мненията на родителите по този въпрос се различават.
Някои смятат, че понякога е полезно да плеснеш детето, а други са убедени, че това е обидно насилие.

Последиците от боя се изследват отдавна и последното откритие, представено на Американската психологическа асоциация, се очаква да разпали нови дебати, се казва в публикация на сп. Нюзуик.

В новия си труд Мюри Строс от университета в Ню Хемпшър твърди, че децата, които са били бити от родителите си, са с увеличен риск от проблеми в секса в зрялата си възраст.
Позовавайки се и на предишните си проучвания, той стига до извода, че младежите, които като деца са били бити, са по-склонни към изнасилване, към рисков или мазохистичен секс.

Новото изследване има недостатъка на всички предишни, тъй като при тях не може да се приложи методът, с който се проучва действието на определени лекарства. Не е възможно да се разделят деца на две групи и едната да се подложи на физическо наказание, а другата да се пощади и след това поведението на двете групи да се наблюдава 10 или 20 години.
При тези проучвания се разчита на спомените от детството и затова не може да се докажат абсолютно точно причините и последиците.
Елизабет Гършоф от университета в Мичигън потвърждава изводите на Строс. Тя също е стигнала до извода, че колкото повече се бият децата, толкова по-агресивни и по-склонни към престъпно и рисково поведение стават. Урокът, който тези деца научават, е, че ако си по-силен, можеш да получиш желаното. И също, че понякога в отношенията с хора, които обичаш, има болка и страх.
Гършоф посочва, че ако наплескаш едно дете, можеш да постигнеш само временен резултат, но не и да промениш поведението му дългосрочно.

Не всички учени обаче са съгласни с тези схващания. Робърт Ларзелиър от университета в Оклахома например смята, че понякога да се плеснат по дупето децата между 2 и 6-годишна възраст е полезно.
Това обаче трябва да е съвсем леко, родителят да не е изпуснал нервите си и да е съпроводено с обяснение. При тези условия, казва Ларзелиър, е доказано, че наказанието има ефект.

Той посочва, че твърде често изследователите не правят разлика между тежкия побой и няколкото потупвания по задните части. Неговият извод е, че второто не вреди повече от други начини на въздействие.

Важното е родителите да знаят границата между подходящото и неподходящото наказание.

Учени като Мюри Строс обаче настояват, че на децата не бива да се посяга.
Никой не може да каже точно колко родители бият децата си, но според едно проучване на Строс, 90% от американците са удряли децата си.

Вярно е, казва той, че не всички те са се превърнали в агресивни младежи и имат нарушен сексуален живот, но ние се безпокоим за тези деца, които биха могли да станат такива.