Публикация

Д-р Л. Иванов: Търсим здравните аспекти във всички секторни политики

Недостатъците на здравната система, мерките за тяхното отстраняване, здравната политика на страната през мандата на следващото правителство...
Това са теми, за които обикновеният човек не казва – омръзна ми, не ме интересува, да му мислят политиците!

Констатациите за лошото състояние на българското здравеопазване са многобройни, а отговорите са нееднозначни.
Възможни решения на някои основни проблеми дава д-р Лъчезар Иванов от ГЕРБ, който беше гост в предаването на Хелт медия „Говорим за здраве” по ТВ „Европа”...


Недостатъците на здравната система, мерките за тяхното отстраняване, здравната политика на страната през мандата на следващото правителство...
Това са теми, за които обикновеният човек не казва – омръзна ми, не ме интересува, да му мислят политиците!

Констатациите за лошото състояние на българското здравеопазване са многобройни, а отговорите са нееднозначни.
Възможни решения на някои основни проблеми дава д-р Лъчезар Иванов от политическа партия ГЕРБ, който беше гост в предаването на Хелт медия груп „Говорим за здраве” по ТВ „Европа”.




Д-р Иванов, какво трябва да се промени в сферата на здравната политика? Какво предвижда ГЕРБ?
На първо място, ние търсим здравните аспекти във всички секторни политики.
Това означава, че решенията, които взема дадено министерство, трябва да бъдат съобразени с изискванията за съхранение и подобряване на здравето на хората.
Например, когато Министерството на земеделието подбира семена, те трябва да са съобразени със здравословните изисквания – да не са третирани с препарати, увреждащи здравето, да не са генномодифицирани и т.н.
Такъв тип правила ще важат за цялата държавна администрация.

Но резултатът от тези практики ще се усети след по-дълъг период. Какво трябва да се направи в областите, които всекидневно създават затруднения на хората – достъп до лекарства, лечение в поликлиниките и болниците?
Имаме готова и реалистична програма за подобрения във всички области на здравеопазването. Ние категорично ще създадем алтернатива на НЗОК в лицето на частните здравноосигурителни фондове...

Коя теза застъпвате в спора – здравно осигуряване или здравно застраховане?
Тук реален спор няма. Европа отдавна е приела т.нар. Бисмаркски модел – здравно осигуряване на солидарен принцип.
Ние нямаме намерение да променяме този принцип. Това, че няколко политици от управляващата коалиция се опитаха да наложат непознати в Европа практики, си остава за тяхна сметка.
Ние ще дадем юридическа възможност на всички здравноосигурителни фондове, които отговарят на законовите критерии, да заработят в полза на пациентите.

Какво предвиждате за доболничната помощ – работата на личните лекари и на специалистите?
В момента колегите от доболничната помощ се задъхват от безкрайни ангажименти. Личните лекари са претрупани, хората чакат на опашки и основателно недоволстват.
Нашето намерение е личните лекари да се занимават с профилактика и превенция на здравето. Не е редно от тях да се изисква да се занимават с исхемична болест на сърцето или с цитонамазки.
Ние ще въведем система за финансово стимулиране на лекарите, които работят добре, изпълняват програмите и пациентите са доволни от тях. Бонуси ще има и за колегите, които са взели специалност по обща медицина или в друга медицинска област.
Трудът трябва да е обвързан с качеството на извършваната услуга.

Ще има ли промени при специалистите в поликлиниките?
В момента се засилва напрежението между личните лекари и специалистите, защото се получава преплитане на функциите. Предвиждаме да въведем общи практики, в които няма да има зависимост на специалистите от личните лекари. Пациентът трябва да може да има много по-лесен достъп до кардиолог, хирург и т.н.

Да поговорим за болниците – ще успеете ли да закриете малките, зле оборудвани и без необходимите специалисти болници, в които често и битовите условия са трагични?
Думата „закриване” е неподходяща.
ГЕРБ ще създаде една независима комисия, която ще направи обективна атестация на болниците.
Здравните заведения, които в момента вегетират, ще имат шанса да останат лечебни заведения, но със специфични функции – за долекуване, за продължително лечение, за рехабилитация. Разбира се, ако докажат капацитета си да се справят с тези задачи. Така ще се решат много въпроси. Например, за грижите за хора с тежки хронични страдания.

Какво ще е бъдещето на университетските болници?
Те трябва да бъдат реалният гръбнак на здравната система! В момента работещите там висококвалифицирани специалисти са онеправдани – и финансово, и като условия за работа.

" }-->

Коментари