Публикация

За лечебно гладуване, постенето и вегетарианството


Гладът с лечебна цел не е от вчера. Той е познат още от съчиненията на древни учени от Египет, Вавилон, Юдея, Индия, Персия, Скандинавия, Китай, Тибет, Гърция, Рим. В главното ръководство по лечебна наука на Тибет - Чжуд-Ши (IV в.пр.Хр.), цяла глава е посветена на "лечението с хранене и лечението с гладуване".

Питагор, Сократ и Платон говорят за гладуването с цел оздравяване. Херодот свидетелства, че египтяните - "най-здравите хора сред смъртните" в древността, системно - по 3 дни в месеца, гладували със здравословна цел и пречистване на стомаха с помощта на повръщане и клизма. Питагор и учениците му съблюдавали 40-дневни пости, като пиели само вода. Сократ и Платон също редовно гладували, с цел достигане "висша степен на умствено проникновение". Хипократ признавал гладуването за най-доброто средство на организма да се освободи от ненужните и отровни вещества. По време на критичния период на заболяване той не предписвал лекарства, а глад. Авицена препоръчвал по 3 - 5 дни въздържане от храна, докато човек боледува.

Легитимиране

Така стигаме и до смисъла на постите. И до вегетарианството като част от постенето. Още древните философи залагали на него. Днес разтоварващото гладуване и лишаването от животинска храна намират място във философията на почти всички религии. В Християнското вероучение, особено при православните, е под формата на пости няколко пъти в годината и "постни", разтоварващи дни всяка седмица.

Тъй като през по-голямата част от живота си хората се отдават на плътски наслади, в навечерието на големите християнски празници се проповядва въздържанието във всичките му форми, проповядва църквата.

Гладуването е легитимирано и като научен метод, прилаган за пречистване на организма. През 1928 г. в Амстердам диетолози признали метода за подходящ при сърдечносъдови, гастроентерологични, ендокринни, кожни, обменни и др. заболявания. Било установено, че физиологическият глад в една или друга степен възстановява работата на имуногенетичния апарат, подобрява работата на стомаха, увеличава защитните сили. В наше време лечението с глад играе важна роля в клиничната медицина.

Гладуването в домашни условия обаче не е безопасно. Според лекарите дългосрочното гладуване - над 3 денонощия, трябва да се провежда в стационар и под лекарски контрол. Не бива да се гладува напълно повече от 10 дни, като и през това време процесът се контролира от медицинско лице.

Всеки организъм реагира по различен начин на глада. Затова чистият лечебен глад не е широко разпространен. Заменен е с негови "меки форми" – само на плодове, на плодове и зеленчуци и др. силно разтоварващи организма комбинации.

По време на глад (пълен или частичен) организмът изпитва физиологичен стрес. Засилва се дейността на жлезите с вътрешна секреция, човек навлиза в състояние на повишена активност и започва да търси храна, обясняват специалистите. Променя се психологическият фон, започват да действат механизмите на биохимическо пречистване, стимулира се разпадането на мазнините, променя се съставът на кръвта. Ето защо този вид разтоварване, но чрез правилно проведен цикъл на гладуване, може да зареди човешкия организъм с енергия за седмици напред.

Над 10% от населението на планетата набляга на вегетарианството. Едни от вегетарианците не консумират друга храна освен растителни продукти. Други си позволяват млечни продукти, трети риба и бяло пилешко месо. Главният им аргумент е, че тези храни практически не съдържат вредния холестерин. В Индия вегетарианци са над 80% от населението.

Религия и медицина

Че религиозните пости не са вид религиозна догма, а онаследена във времето и доразвита нравствена философия, сочат църковните напътствия, според които малките деца, старите хора, бременните и болните да не спазват постите в цялата им строгост. Православната църква например смята още, че не е проблем, ако само последната седмица от постите тези групи спрат "забранените" храни, за да получат причастие.

За това, че постите са здравословни за хората като цяло, говорят и някои "дребни" факти. Като този, че и специалистите по хранене смятат рибата за храна-лекарство. През постите тя е разрешена в определени дни, а морските дарове изобщо не влизат в забранените храни. И още: Според последните медицински проучвания в най-голямо количество в дневното меню трябва да бъдат несладките плодове и зеленчуци, следвани от пълнозърнест хляб, макаронени изделия и варива. А в малки размери на масата да присъстват месата и млечните продукти, като най-ограничена е консумацията на олио, масло, захар и сладкиши. Диетолозите препоръчват на онези, които спазват постите, да консумират по около килограм плодове и зеленчуци дневно и много чай.

Църквата винаги припомня, че постът не е обикновено въздържание от храна, а въздържание от злото. Кое е първото въздържание изобщо не бива да се спори (въпросът е философски като този за кокошката и яйцето). Важното е друго. В съчетаването на традициите. В съчетаването на религиозните празници, преди които се пости, с най-подходящото като нужда на организма време за разтоварването му.

Веднага се убеждаваме, като погледнем календара на постите на православната църква. Най-продължителният пост – Великият (Великденски), е разположен след множеството празници около Коледа и Нова година и преди започването на активната земеделска работа през пролетта, с каквато предците ни основно са се занимавали. Дори и днес дългият пост, голямото пречистване между зимата и лятото е в съвсем подходящо време.

Другото по-голямо ограничаване на животинските продукти е Рожденственският пост – преди "натоварващите" коледни празници. Има и няколко междинни, по-кратки пречиствания – преди Петровден (29 юни) и преди Успение Богородично (15 август). Разтоварването на организма се допълва с еднодневни пости през седмицата – всяка сряда и петък, както и други на определени дати.

В крайна сметка подкрепянето на хранителните ограничения с канонични църковни изисквания всъщност допълва цялостната философия на въздържанието, целяща физическото и духовно укрепване на човека. Към което се стреми и медицинската наука.

 

  
" }-->

Коментари