Публикация

Алергиите


Терминът "алергия" се появява в началото на 20 век. Негов автор е австрийският педиатър Клеманс Пирке, който през 1906 година забелязва, че при инжектирането на противодифтериен серум у някои деца се наблюдава необичайна реакция. Ученият нарича явлението "алергия" /от две гръцки думи allos - различен, и ergia - реакция/.

Описания на заболяването се срещат от древността. Най-старото свидетелство за това е разказ за анафилактичния шок след ухапване от оса, довел до смъртта на фараона Менес през 2540 година пр.Хр.

Първият в историята на медицината, който сериозно се захваща с алергиите, е Хипократ. През 5 век пр.Хр. той описва странни кожни обриви и разстройства на храносмилателната система, които настъпват у негови пациенти след употребата на конкретна храна.

Римският лекар Гален през 2 век "открива" алергичния ринит, впечатлен от факта, че негов познат започва да киха неудържимо след като помирисва роза.

Около хиляда години по-късно с алергиите се заема арабският лекар Авицена. Той описва сенната хрема и предлага на пациентите си лечение -  мумио /вид смола, натурален екстракт от древни растителни отлагания/.

Английският лекар Джон Босток прави сензационно научно съобщение пред Лондонското медико-хирургическо общество през 1819 г. относно т.нар. от него "сенна треска".

И оттогава до днес хиляди изследователи се занимават с алергиите. Може да се каже, че са изучили почти всичко за тях.

" }-->

Коментари