Публикация

Всяко четвърто дете страда от алергия


Алергията е необичайна (свръх) реакция на имунната система. Всъщност тя е част от механизмите за защита на тялото от различни инфекции.

При нормалните реакции след навлизането на неканени гости (вируси, бактерии, гъби и паразити) нашият организъм образува клетки и антитела, за да не позволи развитието на заболяване. Но понякога тези реакции на имунната система се изявяват непривично и преминават границата на нормалното. Развиват се свръхреакции на защита спрямо чуждите дразнители (алергени), а проявите се наричат свръхчувствителност или алергия.

При кои хора съществува риск за развитие на алергични реакции?

Ако единият родител страда от алергично заболяване, вероятността за развитие на подобно страдание при детето е около 30%, а ако и двамата са алергични, то рискът за алергия нараства до 60% . Възможно е и без изявена фамилност да се проявят различни форми на алергия.

Началото на алергичните реакции настъпва най-често с непоносимост към белтъка на кравето мляко. Проявите на хранителната свръхчувствителност в кърмаческата възраст са различни по вид и тежест. Понякога бебешките колики се дължат именно на тази непоносимост. Плач над 3 часа на ден и повече от 3 дни в седмицата у фамилно предразположено към алергия дете е съмнителен за хранителна непоносимост. Ежедневно повръщане, запек или учестени със слуз, а понякога и с кръв изхождания, са част от симптомите на хранителната алергия при смесено или изкуствено храненото бебе. При някои бебета хранителната непоносимост се проявява с картината на сърбяща екзема или атопичен дерматит. Обривите най-често започват от лицето. Бузките изглеждат зачервени, с неравна грапава повърхност. По-късно се засягат външните повърхности на предмишниците, подбедриците и накрая тялото. Засегнатата кожа е склонна към лющене и овлажняване, а разчесването често води до вторично инфектиране. Мъчителният сърбеж прави детето неспокойно и свръхактивно.

Как да предпазим бебето от тези нежелани реакции?

Известно е, че на всяко четвърто дете едно е алергично. Най-добрата храна за бебето е майчината кърма поне в първите 4-6 месеца, а по възможност и повече. При необходимост от млечна добавка при предразположеното към алергия дете се предпочитат хипоалергенни частично хидролизирани млека, маркирани с НА (пуроаюгдепю), захранване след 6 месеца с безмлечни и безглутенови каши, безмлечни зеленчукови пюрета, пуешко и заешко месо, избягване на риба, цитруси и забавяне включването на яйце след 1 година. Желателно е добавянето на квасено мляко да бъде след 1,5 година.

В около 90% проявите на непоносимост към белтъка на кравето мляко затихват около и след 1 година. Понякога тази млечна непоносимост може да продължи и към нея да се добави алергия и към други храни.

За съжаление, една част от децата с хранителна чувствителност като малки (0-3 г.) продължават това са проявите на „свиркане” (т.н. „алергичен марш” на гърдите, особено поход). Предвестници на хода на вирусна инфекция, наподобяващо астматично състояние, чести прояви на ларингити и продължителна хрема.

" }-->

Коментари