Понятията "възрастни хора", "хора в напреднала възраст", "стари хора" често предизвикват негативни асоциации. Причината е, че нашето отношение към старостта е опосредствано от стереотипи, усвоени още в детството, които се поддържат от културната традиция, медиите и социалната среда.

Според геронтологията те оказват решаващо влияние на самочувствието и самосъзнанието на самите представители на възрастното поколение. Голяма част от хората в напреднала възраст възприемат тези стереотипи и така снижават без основание оценката за самите себе си, страхувайки се да не потвърдят разпространените отрицателни шаблони.

И това не е проблем на днешния ден. Преди 100 години А. П. Чехов пише: "Баба обичаше да се лекува и често ходеше в болницата, където казваше, че е на 58 години, а не на 70. Тя беше убедена, че ако докторът научи истинската и възраст, той няма да я лекува, а ще и каже, че и е време да умира."

Защо в обществото преобладава негативен образ на старостта?

Всяка промяна е трудна за хората в напреднала възраст. Намалява тяхната възможност за адаптация към непрекъснато изменящата се обстановка и често те проявяват излишен консерватизъм. Бъдещето им се представя в мрачни краски заради страха от болести и самота, а миналото се идеализира, защото е времето на тяхната младост.

Според мнението на специалистите напредналата възраст е съпроводена със забавяне на психическите процеси и намаляване на психическата активност. Забелязва се и засилване на някои черти на характера, като често предпазливостта преминава в страх и подозрителност, пестеливостта - в скъперничество, пунктуалността - в дребнавост.

С ръка на сърцето трябва да признаем, че нашето време на жестока конкуренция в обществото, особено в развитите държави, налага като ценност психологическите качества, присъщи за младите - бързина, енергичност, издръжливост, амбиция, стремеж да бъдеш победител на всяка цена. А мъдростта, опитът, умиротвореността остават на заден план.

Негативното обществено мнение по отношение на старите хора се мултиплицира и от средствата за масова информация. Мнозина от възрастната генерация изпадат в депресия под въздействие на този медиен образ, губят вяра в себе си, във възможностите си и така изпадат в изолация, а това води до влошаване на качеството им на живот.

Мотивирани от страха да не станат обект на подигравки и позовавайки се на годините си, те се отказват от много занимания и развлечения, които им се струват подходящи само за другите поколения: "Нека танцуват младите!", "Смешно е да се спортува на тази възраст!", "Няма за кога да започвам нещо ново!"

Ясно е, че старостта създава обективни проблеми за всеки човек. Затруднява се самостоятелното придвижване, влошават се зрението и слухът, умората настъпва по-бързо. Възрастният човек-пенсионер изведнъж се оказва в ситуация на необичайна неопределеност, която изисква мобилизация на собственото "аз" за търсене на нови възможности, нови познанства, нов начин на пълноценен живот, нова роля в семейството и в обществото.

Това преустройство е трудно, но възможно. Най-простите, но изпитани в практиката съвети са: Запазете стила си на живот, приятелите си, интересите си, развлеченията си! Поддържайте топли отношения с близките си! Старайте се да бъдете доброжелателни към хората. Правете добро! Създавайте си празници, търсете радост в дребните неща! Не се отдавайте на униние! Ако можете да работите - работете! Не трупайте раздразнителност срещу променящия се живот и срещу младото поколение. Пазете здравето си!

И най-важното - ако вие не вярвате в себе си, какво можете да очаквате от другите!