Публикация

Лекарят трябва да защитава правата на болните


След като са изпълнили задължението си да внесат своята здравноосигурителна вноска, съгласно закона, пациентите имат право да изискват не просто да им бъде предоставена съответната медицинска услуга, но и помощта да им бъде оказана по начин, който да щади тяхната психика и достойнство.

Вероятно малцина от пациентите знаят, че от 2000 г. в България съществува Кодекс на професионалната етика на лекарите, чиито норми са задължителни за всеки представител на тази гилдия.

Съгласно този кодекс човечността, милосърдието и дори вежливостта към болния и неговите близки са прогласени като основни ценности наред с професионалната компетентност и отговорност. Лекарят е длъжен да признава и защитава правата на своите пациенти така, както те са посочени в Декларацията на Световната медицинска асоциация и да се отнася с уважение към достойнството на човешката личност. Той трябва при всички случаи да зачита правото на болния да бъде информиран за своето състояние, естеството на болестта и за средствата и възможностите за лечение, но по начин, който поддържа духа, подкрепя вярата и се грижи за душевното му спокойствие.

Дали на пациента трябва да бъде разяснена

неблагоприятната прогноза за неговото заболяване

е въпрос на професионална и морална преценка на лекаря. Винаги, когато състоянието на болния налага това, професионалистът е длъжен да потърси консултация с други специалисти. Проявата на излишна самоувереност и надценяването на собствените възможности и квалификация е несъвместима с медицинската етика. Дори, ако се касае за неизлечимо болни, ангажимент на положилия Хипократова клетва е да направи всичко възможно те да прекарат остатъка от живота си без болки и страдания.

Независимо от своята специалност, квалификация или ангажименти, лекарят е длъжен да оказва спешна помощ на всеки болен, чието здраве и живот се намират в непосредствена опасност. Когато обаче оказването на помощ не е неотложно, докторът може да откаже лечение на определено лице, ако е убеден, че между него и пациента липсва необходимото доверие или липсват условия за изпълнението на неговите професионални права и задължения.

Особено важен въпрос в отношенията болен и лекар,

имащ пряко отношение към правата на пациента, е въпросът за така наречената "лекарска тайна". Тя има широк обхват и включва всички сведения, които потърсилият медицинска помощ е споделил с лекаря във връзка със състоянието си, фактите, констатирани при прегледи и изследвания, както и всичко, което лекарят е научил относно пациента при упражняване на професията си. Лекарската тайна се пази и по отношение на членовете на семейството на болния. Съгласно Кодекса на професионалната етика лекарската тайна важи и след смъртта на болния. С тази разпоредба обаче се правят немалко опити за злоупотреба от страна на лечебни заведения. Става въпрос за случаи, когато позовавайки се на тази норма и на текстовете на Закона за защита на личните данни, лекари отказват да предоставят на наследниците на починал пациент данни и документи от проведени прегледи, изследвания и манипулации. Обикновено това става, когато близките се опитват да удостоверят чрез писмени доказателства лекарска грешка или немарливост, довели до смъртта на техен роднина или съпруг и да потърсят правата си по съдебен ред.

Следва да се посочи, че още през 2004 г. петчленен състав на Върховния административен съд категорично се е произнесъл, че относно починали пациенти лекарската тайна е валидна само що се отнася до доверените на лекаря тайни, а в никакъв случай не важи по отношение на медицинска документация и то в пълния й обем.
 

 

" }-->

Коментари