За хламидиалните инфекции, навременната им диагностика, и избора на антибиотично лечение – разговор с д-р Андрей Кузманов, микробиолог.

Д-р Кузманов, какво точно представляват хламидиите?

Хламидиите са странен вид микроорганизми. По устройство и функция на клетките си са бактерии, но по начина на паразитиране в човешкия организъм те са вътреклетъчни паразити, т.е., приближават се до вирусите.

Като че ли напоследък хламидиите станаха много популярни, защо е така?
Много се заговори за тях, тъй като има бум, наистина, на полово преносимите инфекции. Казвам инфекции, а не заболявания, защото често пъти, особено хламидиалната инфекция протича без изразени симптоми.

Как най-често става заразяването с хламидии и как се предават въобще тези инфекции?
Хламидиите са няколко вида. Най-популярни са хламидия трахоматис, хламидия пневмония, третият вид е хламидия пситаци, която е по-особена, тъй като се предава чрез екскретите на екзотични или домашни птици и при инфектиране с нея по-често се засяга белият дроб или съответно конюнктивата на окото. Хламидия трахоматис е най-често срещаната, именно тя се предава по полов път, може да засегне и конюнктивата, но най-често са засегнати мъжкият и женският репродуктивен тракт.

До какви усложнения може да доведе инфекцията с хламидии, ако не се лекува?
 При нелекуване инфекцията може да хронифицира и да доведе наистина до тежки усложнения: възпаление на пикочопроводния канал при мъжете; може да премине и в горните етажи на половата им система и да засегне тестисите и простатната жлеза. При жената често има възпаление на шийката на матката, след което инфекцията може да плъзне нагоре към маточните тръби и яйчниците. Възможно е да се стигне до т.нар. възпаление в малкия таз, до проблеми в забременяването, до безплодие. Хламидиалната инфекция може да доведе и до реактивен артрит с болки в ставите.

Как да разберем, че сме се инфектирали, какви са симптомите при мъжете и съответно при жените?
Класическата клиника при хламидиалната инфекция е уретрално течение при мъжа и при жената. Сутрешното течение често е съчетано с парене, особено при уриниране. За съжаление, поради безразборната употреба на антибиотици, с повод или без повод, напоследък все по-често класическата клинична картина на най-честите инфекциозни заболявания е доста променена. Това важи и за хламидиазата. В много случаи инфекцията протича почти без никакви симптоми. Друга причина за липсата на оплакванията, специално при жените, е че тя е локализирана "високо" в шийката на матката. Симптомите в този случай се появяват при пълно развитие на болестта или при хронифициране на инфекцията. Затова е важно да се правят профилактични прегледи.
Редно е диагнозата да се постави след микробиологично и лабораторно изследване.

Лесно ли се лекуват хламидиалните инфекции?
- Много е важно диагнозата да се постави рано. При точно и навреме поставена диагноза няма трудности в лечението на полово предаваната хламидиална инфекция.

Все пак при класическата хламидиална инфекция какви са средствата на пръв избор за лечение, които вие препоръчвате?
Схемата, която бих препоръчал, не се различава по нищо от тази, която СЗО препоръчва в бюлетините си и от схемата на лечение на СиДиСи Атланта, престижни здравни организации и заведения от развитите в медицинско отношение страни. Антибиотикът, който е наистина средство за първи избор, напълно достъпен у нас, е Ацитромицин (Сумамед). Препоръчителната лечебна схема за острата хламидиаза е един грам през устата наведнъж и с това лечението приключва. При хроничната хламидиаза се препоръчва прием по един грам наведнъж на първи, седми и четиринадесети ден. Този антибиотик се използва от години у нас и най-важното, щади пациента. Приема се еднократно, така страничните ефекти са минимални. Освен това хламидиите са много чувствителни към него. Друга възможност е Доксациклин по сто милиграма два пъти дневно за седемдесет дни. При него обаче няма възможност за еднократен прием.

Нека да обобщим всичко казано до тук - как да се пазим от хламидиите и какво да запомним за тяхното лечение?
Хламидиазата е полово предавана инфекция.. Най-важното е използването на презервативи, регулярни профилактични прегледи и дори и при минимални оплаквания, да се потърси консултация с лекар - личния лекар или специалист - кожен лекар, гинеколог, дори и клиничен микробиолог. Много е важен правилният диагностичен и лечебен подход към пациента. Задължително трябва да се изследва и половият партньор. Не бива да има страх от това, да се говори спокойно вкъщи, с приятели и с партньора за наличието на някаква инфекция. Това са неща, които са нормални в нашето общество. Тук не се случва нищо по-различно от това, което се случва навсякъде по света.

Значи, хламидиите не са страшни.
Категорично. Ако се постави точната диагностика и на време, не се стига до никакви тежки усложнения.