Публикация

Алкохолизмът - зависимост или присъда


Хроничната злоупотреба с алкохол или попадането в зависимост от него може да доведе до сериозни физически и психически проблеми. Често са налице и значими социални последствия. Около 2/3 от възрастните американци и приблизително толкова от европейците консумират редовно алкохол. В някои държави като Русия, Ирландия и скандинавските страни този проблем е особено силно изразен.

Част от причините за попадане в плен на алкохола са индивидуалните особености на личността и нейния характер като изолация, самота, затвореност, зависимост, враждебност, саморазрушителна импулсивност и сексуална незрялост.

Алкохолът се абсорбира в кръвта през стената на тънкото черво, а при остра употреба се всмуква много по-бързо, отколкото се окислява и елиминира. Около 5 до 10% от приетия алкохол се изхвърля непроменен с урината, потта и издишания въздух, останалият се окислява до въглероден диоксид и вода.

Алкохолна концентрация от 50 мг на 100 мл кръв успокоява, от 50 до 150 мг на 100 мл предизвиква загуба на координация, от 150 до 200 мг на 100 мл - делириум, а от 300 до 400 мг на 100 мл - безсъзнание. Кръвна алкохолна концентрация по-голяма от 400 мг на 100 мл може да бъде фатална.

Внезапна смърт от потискане на дишането или аритмия може да се получи, когато големи количества спиртни напитки са изпити наведнъж за кратко време.

Хората, които употребяват в голяма доза алкохол, често стават толерантни към неговите ефекти. Поносимостта е причинена от адаптационни промени на клетките в централната нервна система. Развиващите такава поносимост могат да достигнат невероятно висока концентрация на алкохол в кръвта.

Алкохолизмът довежда накрая до увреждане на органи, най-често до хепатити и цироза, а също панкреатити, гастрити, кардиомиопатия, често придружена от аритмии, периферна невропатия и мозъчни засягания.

Алкохолното отдръпване е придружено от множество симптоми и признаци. Те обикновено започват от 12 до 48 часа след опита за отказване от приемането на алкохол. Меката форма на отдръпването протича с тремор (треперене), слабост, потене, хиперрефлексия и прояви от страна на стомашночревния тракт.

Алкохолната халюциноза се проявява след рязко прекратяване на злоупотребата с алкохол. Тя протича със слухови илюзии и халюцинации, придружени често от страхови видения или мечти - състояние, което много прилича на шизофренията. Възстановяването най-често става за 1 до 3 седмици. Делириум тременс обикновено започва от 48 до 72 часа след алкохолното отдръпване с пристъпи от неспокойствие, объркване, лош сън, придружен от нощни страхове и илюзии, потене и дълбока депресия.

Типична за началото на делириума е склонността към обичайната делова активност, т. е. пострадалият си въобразява, че се намира на работното си място и изпълнява трудовите си задължения. Нарушения в автономната нервна система, като ускорение на пулсовата честота до 120 уд./мин. и покачване на телесната температура до 37,8 гр. по Целзий придружават развитието на делириума, прогресирайки заедно с него.

При хронична злоупотреба с алкохол е необходимо да се открият съществуващите заболявания, които могат да усложнят болестната картина на синдрома на отдръпването и да маскират настъпилите увреждания на централната нервна система.

Най-често употребяваните лекарства за лечение, при опита за отказването, са антидепресантите. Други са бензодиазепините, но при тях може да се развие интоксикация, както и физическа зависимост.

За отвикване от злоупотребата с алкохол се провежда специална програма от комбинация между лекарства като антабус, дисулфиран и психотерапия. Споменатите медикаменти предизвикват неприятни реакции на организма при консумацията на алкохол, когато влязат във взаимодействие с него, което довежда пиещия до нежелание за повторната му употреба.

" }-->

Коментари