Публикация

Обиколката на талията показва риск от редица заболявания


Интервю с диетологът доц. Светослав Ханджиев.

Доц. Ханджиев, къде е границата между наднорменото тегло и затлъстяването?

Наднорменото тегло е първото стъпало към проблема със затлъстяването. Лекото превишаване на нормалните килограми е по-скоро козметичен проблем, а затлъстяването е сериозно заболяване с последици за целия организъм.

Защо затлъстяването се смята за болест?
Трупането на мастна тъкан, особено около корема (ябълковидно затлъстяване) предразполага към различни болести на обмяната и на сърдечно-съдовата система. По-безобидно е крушовидното (женски тип) затлъстяване. Захарният диабет и хипертонията настъпват много по-често при пълните хора. От свръхтеглото страда и опорно-двигателният апарат. Ако нашето тяло е пригодено да носи 70 килограма, а го натоварим със 100 - следва износване на ставите, претоварване на гръбначния стълб, дископатии.

Има ли обективни критерии кое състояние се определя като затлъстяване?
Ако при една жена талията е повече от 80 см., съществува увеличен риск от сърдечно-съдово заболяване. А ако талията е над 88 см. - рискът е значително увеличен. При мъжете тези цифри са съответно 94 и 102 см.
За мастната тъкан вече не се говори само като за склад на енергия, а за активен ендокринен орган. Доказа се, че тази тъкан произвежда хормони, които влияят на мастната обмяна. Такива хормони има и в стомаха. Преди 400-500 г. тези хормони и трупането на мазнини са имали значение за запазването на човешкия род в условията на оскъдно хранене. Но от 200 г. хранителният режим се обогатява драстично. Но организмът не е променил за това време "навика" си да трупа запаси. Така се стига до затлъстяването.

Какво представлява метаболитният синдром?
Това е съчетание при един човек на затлъстяване, диабет, високо кръвно, висок холестерол и триглицериди. Ако този синдром не се овладее, се стига до атеросклероза и нейните усложнения.

Защо се говори за "добър" и "лош холестерол"?
Защото общият холестерол се състои от различни фракции. Едната е с висока плътност, а другата с ниска. Холестеролът с ниска плътност се определя като лош, защото уврежда стената на кръвоносните съдове и се натрупва в тях под формата на стесняващи плаки. А холестеролът с висока плътност има предпазващ ефект върху съдовете.

Кои храни увеличават добрия холестерол?
Някои пчелни продукти, някои видове риби, пектинът.

Как се отнасяте към твърденията на някои хора, че почти не се хранят, а пълнеят?
Често се трупат калории от безобидно на пръв поглед похапване: бонбон, бисквита, безалкохолно, банан, ядки, които човек поема между храненията. Важно е и генетичното предразположение. Част от хората пълнеят по-лесно от други, но това не може да стане без внос на калории в организма.

Има ли значение в кои часове на деня се поема основното количество храна?
Разбира се. Често сутрин човек не закусва или пие само кафе, на обяд хапва нещо тестено накрак, а вечер изпразва хладилника и пие алкохол, който, освен всичко друго, е и доста калоричен. Това е най-краткият път към модерните болести. Аз препоръчвам кралска закуска, обяд на богаташ и вечеря на бедняк, при това най-късно 2 - 3 часа преди лягането.

Има ли полезни и вредни храни?
Няма такова разделение. Всичко, което е създадено за храна, може да се консумира. Ключът е в количеството. Разбира се, има болести и състояния, които изискват ограничения и те са ясни: при диабет не се яде захар и бели теста, при високо кръвно се ограничава солта и кафето, при язва - грубите целулозни храни и силните подправки.

Защо се казва, че захарта е вредна?
Става въпрос изобщо за т.н. бързи въглехидрати - т.е. храни, които след консумация бързо и рязко повишават нивото на кръвната захар в кръвта: белият хляб, захарта, картофите, някои сладки плодове - банани, смокини и др. Това повишаване, когато е редовно, води до увреждане на стената на кръвоносните съдове и оттам до другите проблеми - риск от инфаркт, инсулт, гангрени по крайниците. Обратното - "бавните въглехидрати", които се съдържат в пълнозърнестите храни, в боба, лещата, граха, тъмния ориз, дават енергия, но постепенно и нямат вреден ефект, дори при постоянна консумация.

По какъв механизъм солта вреди на организма?
Не солта, а прекалената й консумация. Тя съдържа натрий, който има свойството да задържа течности в организма. Те от своя страна увеличават кръвното налягане, което уврежда кръвоносните съдове и сърцето. Вече има калиева сол, която дава добър вкус, но не съдържа натрий.

За или против кафето сте?
- Кафето може да вреди, когато се прекали с количеството. При хора с повишено кръвно налягане, с тежки аритмии, с язви, неврози, трябва да се ограничава. Иначе то е добър стимулант за мозъка и за организма. До 2 - 3 чаши кафе дневно е напълно нормално за възрастен човек.

Червеното вино?
Препоръчваме го, защото то съдържа два много изразени антиоксиданта. Неслучайно французите, които консумират много мазни сирена и меса, не са зле със сърдечно-съдовите заболявания, защото комбинират храненето си с умерена консумация на вино. Но тук отново ключът е в количеството - до 1 - 2 чаши дневно и без друг алкохол.

А какво препоръчвате по отношение на твърдия алкохол?
Там вече можем да изпиваме без вреда и дори с известна полза (само за зрелите хора) до 30-50 милилитра на ден. Важно е да се запомни: 1-2 чаши вино или 50 милилитра ракия или до 500 милилитра бира. Ако ги поемем всичките, можем да си нанесем само вреди.


" }-->

Коментари