Публикация

Основата на хранителните разстройства е депресията

Тони Маринова разговаря с д-р Анета Аничкина, психиатър, за анорексията, булимията и тяхното лечение...


Д-р Аничкина, дали култът към перфектния външен вид провокира шеметното развитие на болести като анорексията и булимията?
Не мога да кажа, че това е причина за тези заболявания. Стремежът към добър външен вид е част от развитието на самия процес. Ако трябва да говорим за болестта, тя започва далече преди да се забележи с просто око, да речем три или пет години преди това. Когато настъпи разстройството в хранителното поведение, болестта вече е във втори стадий. Обяснението на самия болен понякога съвпада със стремежа му да изглежда добре. Но това не е базисната страна на проблема.

Кои са другите отключващи фактори, които могат да провокират едно такова заболяване?
Нивата са две - едното е генетичното, което определя биологичната характеристика на мозъка. Второто ниво е психо-социалният фактор - условията, в които човек се ражда, израства, възпитава се и се развива.

Какъв тип хора попадат в капана на анорексията и на булимията?
Понеже болестта започва доста рано, в пубертета, това са обикновено деца на семейства, в които взаимоотношенията са неефективни. Много често анорексичните девойки са свръхобгрижени, а булимичните са дистанцирани от родителите си. Това са деца на амбициозни, на тревожни родители, които ограничават порива и желанието на младия човек да експериментира в живота си.

Какво всъщност е храната за хората с хранителни нарушения - враг или приятел?
Враг, естествено. Те развиват понякога психотично, странно, налудничево отношение към храната, страх, че ще бъдат замърсени, страх, че се раздуват вътрешните им органи. Това вече е патологията, дълбоката патология в напредналите стадии.

Кой е специалистът, към когото трябва да се обърнат родителите или приятелите, които искат да помогнат на човек с подобно заболяване?
Когато забележат симптомите, би трябвало да се обърнат към психиатър. Лечението на хранителните разстройства най-ефективно се извършва на две нива - на биологично и на психотерапевтично. Ако тези два типа лечение вървят заедно, ефективността е най-добра. Вероятността да се овладеят нещата е най-висока.

А трябва ли, освен психотерапия, да се приемат някакви лекарства по време на лечението?
Трябва. Боледува мозъкът като орган и основното лечение е антидепресивното, защото в основата си хранителното разстройство е депресия. Има различни медикаменти в зависимост от степента на депресията, от етапа, в който се е развила, до който е стигнала. При анорексията се прилагат по-мощни антидепресанти. При булимията има много добър медикамент, който в професионален план се нарича средство на първи избор, дава доста добри резултати и се нарича Депрексит. флуксетин е генеричното му име. Премахва тревожността, овладява потиснатостта, връща настроението, мотивацията и потиска нагона към поглъщане на огромно количество храна.

Какво бихте посъветвали всички млади момичета, които по някаква причина не се харесват, пазят непрекъснато диети, вторачват се във външния си вид, в теглото си?
Много е трудно да се дадат съвети с едно-две изречения, но това, което ми идва наум е, че ако едно момиче не харесва себе си в огледалото, трябва да си зададе въпроса дали се харесва като човек, като душа и да открие разликата в отговора. Ако отговорът на втория въпрос е да, какво харесва. Защото няма човек, който да е изграден само от негативи.

" }-->

Коментари